Category: Туризъм

Миналата седмица решихме да се разходим из Рила. Преди сме били до Рилски манастир и сме се качвали с лифта от Боровец до хижа Ястребец. Този път решихме да направим обиколка от две части:

1. Седемте рилски езера
2. Връх Мусала

Направихме малко проучване и се оказа, че начинанието ни е доста амбициозно като за любители туристи. Всеки един от тези преходи е от порядъка на 6-8 часа планинско ходене, по непознат за нас терен. Затова си направихме един ден почивка между двата дни за преходи през планината 🙂

Седемте рилски езера

Качихме се на автомобила и директно на лифта в Паничеще. Пътя от Пловдив до Паничеще е 3 часа. Лифта почива в понеделник до обяд. Цената е 15 лв и 12 лв за дете. За тридесетина минути ни качи в планината. От там поехме по пътека, която върви по ръба на един рид и от която се наблюдават част от езерата. За около 2 часа вървене се наблюдават невероятни гледки. Но истинското съкровище се разкри когато стигнахме до езерата. Бистра вода. Чисто небе, която се отразява във водата. В езерото плуват рибки, които се скупчват около краката ти. Водата от езерата се прелива от едно към друго.
Качихме се до най-високото езеро – “Сълзата”. От там се открива гледка към всички езера, отразяващи небето. Прозачен въздух, тишина.

Почивен ден – Самоков, Сапарева Баня

След цял ден обикаляне на езерата, бяхме изтощени и останахме за почивка в базовия лагер – гр.Самоков. Разгледахме историческия музей и разбрахме защо се казва Самоков – имали са едни устройства за автоматично коване на желязо, които са се казвали самокови. сам-кове – само-ков 🙂 А после заслужено се потопихме в минерален басейн в Сапарева Баня 🙂

Връх Мусала

Взехме лифта от Боровец до хижа Ястребец. Лифта почива в понеделник и вторник. Цената е 10 лв и 6 лв за дете. За тридесетина минути ни качи високо в планината до хижа Ястребец. От там един час пеш до хижа Мусала. Пътя не е нещо особенно нито като натоварване, нито като гледки.
На хижа Мусала има едно прекрасно спокойно езеро.

От хижа Мусала за около два часа се качихме то Леденото езеро. По пътя обаче минахме през невероятни места. Каменни реки като в приказките. Ама наистина каменни – гледаш по склона на планината са се спуснали реки от камъни. Минаваш по камъните, а отдолу се чува ромоленето на вода 🙂 Минахме покрай две прекрасни езера – чисти, бистри, красиви. Наоколо пейзажа е леко лунен – камъни и треви. Не сме свикнали на такъв пейзаж. При нас има много дървета, храсти и треви и затова ни се стори много красиво.

На леденото езеро има заслон където човек може да почине, да хапне, да пие чай. Времето ни притискаше защото лифта затваря в 18:00. Странно защо толкова рано, но това много ни ограничаваше във времето и нямахме време за почика. Аз останах на заслона, защото вечерта ме чакаше два часа шофиране обратно до Пловдив. Другите от групата продължиха към върха и за около един час се качиха.

Снимки от приключението в Рила

Пушенето е полезно за Вашето здраве, точно толкова, колкото и бомбата в ръцете на луд маниак. Едва ли има разумен човек, който да смята че пушенето на цигари е полезно. Всеки знае че е вредно. Въпреки това се наблюдава странна съпротива от страна на някои пушачи срещу забраната за тютюно-пушене в закрити помещения. Разочароващо е, че публични личности си позволяват да говорят откровени глупости от трибуната на Народното Събрание, радио, телевизия и вестници. Това говори само за тяхната слабост, комплекси и его-центризъм, стигащ до самозабрава.

Говорят че бизнесът на ресторантите и заведеният, щял да пострада. Тези хора никога ли не са отишли в друга страна да видят какво значи да не се пуши в ресторант? Отиваш спокойно и се наслаждаваш, дори не забелязваш въпроси от типа “пуши ли се или не”. Бил съм в ресторанти в Гърция, Италия, Германия и САЩ – никъде не се пуши. Та дори в Турция не съм видял ресторант в който да се пуши. Къде сме ние? Европейци и цивилизован народ или ориенталци – нито едните нито другите пушат на закрито. А ние защо? По-глупави ли сме? Не мисля.

Преди година-две бяхме отишли с колегите в един от най-добрите ресторанти в Пловдив. В цялото заведение не се пушеше, огромен ресторант. Който искаше да пуши излиза на двора (беше зима), пуши си цигарата и влиза обратно в ресторанта. Заведението беше пълно, всички доволни. Ако ресторанта е добър няма как да пострада от забрана за пушене. Ако ресторанта не струва ще пропадне и без тази забрана.

Никога не съм пушил, в семейството ми никой не пуши, в офиса 90% сме непушачи, в семействата на близките ми роднини никой не пуши – всички тези хора живеем и работим в България. Какво се случва, когато отида със семейството или с колегите на заведение? В залата за пушачи вентилацията не работи. Ако случайно има зала за непушачи, тя не е отоплена, за да стигнеш до нея трябва да минеш през залата за пушачи (където вентилацията не работи). Да не говорим, колко пъти пише “Заведение без тютюнев дим”, влизаш, а вътре се пуши… Отиваш и искаш да им дадеш пари, да направиш оборот. Вместо това като се прибереш трябва да переш всичките си дрехи и това не е достатъчно да се изчистиш – душата ти е одимена… Дали бих искал често да ходя на ресотрант? Дали с колегите често правим фирмени събирания? Само като си помисля за дима в ресторанта и ми се отщява. Ако със сигурност не се пуши в ресторантите предполагам, че поне два пъти по-често ще ги посещавам.

Говорят за “права на пушачите”. Какви права бе хора? Права има детето изоставено от родителите си, права има работникът, пострадал при злополука, права има възрастният, който цял живот се е трудил. А какви права прозитичат от тютюнопушенето? Това е твоят избор. Можеш да решиш да пушиш, можеш да решиш да не пушиш. Какви права се полагат за твоя избор? Този който кара със 100 км в час в града има ли права за избора си откровено и съзнателно да застрашава живота на хората?

Както се вижда, голям привърженик съм на идеята да се забрани тютюно-пушенето, не само на закрито. Нямам нищо против хората, които са решили да пушат – добре, това е техният избор. Много от тях са прекрасни хора. Но при положение, че това тяхно хоби, навик вреди на другите, трябва да бъде ограничено. Така както ограничаваме вредните емисии във въздуха и реките от заводите.

Надявам се правителството да има силата и куража да устои на съпротивата и да наложи ограниченията. Но само със забрана няма да стане. Съпротивата ще е силна. Многото държавни служители-контрольори трудно ще свършат работа. Целият народ трябва да стане контрольор. Това може да стане, ако всички имат интерес:. Ето едно предложение:

1. Много хора имат мобилни телефони с камера.
2. Като видиш заведение в което се пуши, направи снимка, снимай и един касов бон от това заведение и ги изпрати на комисията за контрол.
3. При постъпил сигнал, по бърза процедура сложете някаква солена глоба на това заведение – например оборота за 1 месец. 30% от глобата я дайте на този който е докладвал.

Да видим дали при наличие на няколко милиона контрольора някой ще посмее да нарушава забраната?

 

Есента е един от четирите ми любими сезона 🙂

Точно по това време на годината, природата е облечена в невероятни багри – червено, жълто, оранжево, зелено, лилаво. Този уикенд бях в планината и можах да се насладя на цялата прелест на гората във всичките й цветове. За съжаление на снимките не всичко се вижда в цялата му прелест, но ето някои от тях:

На едно място спряхме да хапнем. Изненадата беше пълна, като видяхме с какъв мерак някой е подготвил това място за почивка. Направил поточе с водопад, направил чешми, сложил пейки, оставил кърпа (!?), да кърпа за бърсане на ръце, която беше чиста, имаше дори стъклени пепелници, барбекю. От другата страна на пътя имаше тоалетна (която не посетих, но предполагам че е в добро състояние както всичко друго). И най-странното е че всичко това беше оставено край пътя неохраняемо.

Някой е похарчил пари (предполагам хиляди левове), време, желание. Постарал се е да го направи хубаво и приятно място за почивка. Други като нас се наслаждават. И не се е намерил никой който да го унищожи и ограби. Какво по-хубаво от това 🙂

Забележителното в случая е, че държавата “майка” няма нищо общо. Направено от доброволци, за напълно непознати хора.

На снимката се вижда само една малка част от целия комплекс.