Снимка за корица на книга

Преди около година и половина с мен се свърза едно момче с молба да ползват моя снимка за корица на книга, която пише неговия дядо за родното му село Запалня. Бях много поласкан и почетен някой да иска да ползва моя снимка за корица на книга! С радост се съгласих и зачаках с нетърпение да видя книгата.

Тази година ми се обадиха и ме поканиха на традиционния събор на селото, който се провежда през септември край потопената църква на язовир Жребчево. О, забравих да спомена, от някогашното село Запалня, днес е останала само църквата, която е известна като “Потопената църква на язовир Жребчево”!

На събора ми подариха книгата, която се казва “Пътят на гордия запалец”. Щом се прибрах у дома я прочетох на един дъх – интересна, увлекателна и пълна с история книга.

Една от историите разказани в книгата ме впечатли много. Язовира е планиран, хората са уведомени, че трябва да напуснат селото. Малко по малко те го напускат и се преместват в околните общини. Но свещеника остава и продължава да служи в църквата буквално до последния момент, докато язовира не я залива. И това във времена, когато църквата беше гонена.

Щастлив съм, че моя снимка краси корицата на такава хубава книга!

Тук има галерия с други снимки от “Потопената църква”

Потопената църква

Звателен падеж

Богатият български език съдържа ЗВАТЕЛЕН ПАДЕЖ (все още).

Ако научите добре българския език, ще можете да използвате всичките му богатства. Едно от тези богатства се нарича звателен падеж.

Редно е да се обръщаме към хората, употребявайки звателен падеж: „Иване, Бояне, Снеже, Светле“…

Изключително неграмотно е да им викате: „Здравей, Иван“, „Как си, Снежа?“, „Къде отиваш, Боян?“

Не ви ли звучи сковано, грозно?

“Какво се случва, Светла?” Колко по-българско и леко е: “Какво става, Светле?”

Не помните ли онова прочуто писмо на Ботев: “Мила ми Венето, Димитре и Иванке…”

Колко по-лесно е да кажете българското “целя” отколкото тежкото и ръбато английско “таргетирам”

Уважавайте езика си, той е един от най-богатите и е толкова красив!

От мрежата

Интелигентност

Айзък Азимов:
“Какво е интелигентността все пак?

Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.

През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклонности са близки до моите?

Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.

Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.

Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му НЕ са лишени от основание.”

Български междуметия с най-висок КПД

– А… (Извинете, не разбрах)
– Е… (Очаквах много повече)
– И… (Това не е от значение)
– М… (Не съм съгласен)
– О… (Приятно съм изненадан)
– У… (Разочарован съм)
– Ц… (Категорично не)
– Ъ… (Не съм готов да отговоря)
– Я… (Може ли да погледна)


Някъде от Мрежата

Технически стандарти

Накратко:
Американските железопътни релси са с разстояние 4 фута и 8.5 инча (около 1435 мм). Странна цифра, нали?

Строени са така, защото в Британия са толкова, а американските железници са ги строили британски инженери. А те са строили така релсите, защото в Британия разстоянието между колелата на вагоните е такова.

Вагоните са с толкова разстояние, защото са започнали да ги правят във фабриките за файтони, които са със същото разстояние между колелата. Това разстояние е такова, заради коловозите на пътищата, които ще чупят колелата по-често, ако са с друго разстояние.

Коловозите на старите и дълги пътища са с този размер, защото са построени върху римските пътища, за техните легиони и техните колесници, които са направили първите коловози. Тези пътища се ползват от тогава в цяла Европа, и за да не се чупят колелата на каруците, се ползва това разстояние.

Колесниците са били направени с този размер, защото две конски дупета от римско време се побират в този размер.

Къде е поуката от историята?

Забавното е, че като видите космическа совалка, от двете и страни има два ракетни ускорителя, те са направени във фабрика, в щата Юта. Превозват се с влак, който минава през тунел.

Както научихме, разстоянието на релсите е с размер на две конски дупета, а тунела е малко по-широк от тях, така, че въпреки желанието на инженерите ускорителите да са по-големи, дизайна на най-модерния и съвременния транспорт на планетата се съобразява с технология заложена преди около 2000 години от размера на дупето на стандартен римски кон.

Дупетата имат значение!😁😁😁
(от Мрежата)