Снимка за корица на книга

Преди около година и половина с мен се свърза едно момче с молба да ползват моя снимка за корица на книга, която пише неговия дядо за родното му село Запалня. Бях много поласкан и почетен някой да иска да ползва моя снимка за корица на книга! С радост се съгласих и зачаках с нетърпение да видя книгата.

Тази година ми се обадиха и ме поканиха на традиционния събор на селото, който се провежда през септември край потопената църква на язовир Жребчево. О, забравих да спомена, от някогашното село Запалня, днес е останала само църквата, която е известна като “Потопената църква на язовир Жребчево”!

На събора ми подариха книгата, която се казва “Пътят на гордия запалец”. Щом се прибрах у дома я прочетох на един дъх – интересна, увлекателна и пълна с история книга.

Една от историите разказани в книгата ме впечатли много. Язовира е планиран, хората са уведомени, че трябва да напуснат селото. Малко по малко те го напускат и се преместват в околните общини. Но свещеника остава и продължава да служи в църквата буквално до последния момент, докато язовира не я залива. И това във времена, когато църквата беше гонена.

Щастлив съм, че моя снимка краси корицата на такава хубава книга!

Тук има галерия с други снимки от “Потопената църква”

Потопената църква

Какви танкове биха произвеждали производителите на смартфони

Какви танкове биха произвеждали производителите на смартфони.

iTank от Apple:
1. стилен бял танк с футуристичен дизайн, заоблени краища, с ябълка на купола.
2. остарява по-бързо, отколкото се движи.
3. струва колкото 20 китайски аналога, но за разлика от тях не може да лети и да прави палачинки.
3. снарядите са по 1.99, 5.99 и 9,99 евро.
4. при опит да влезе в хангара може да се изчезнат боеприпасите, да изтече горивото или да отреже краката на командира, който после може да се купи за 29.99.
5. при технически преглед от неоторизирано от производителя лице, може да ви кажат, че това не е танк, а кофа с цаца, може да се превърне отново в танк срещу 29.99.
6. при опит да се зареди с неоригинално гориво отрязва не само краката на командира, но и ръцете му.
7. при покупката му се записвате в секта, от която не може да се излезе.

Танк с Android
1. танк като танк, ъгловат, от евтини материали, цветове по избор: черен, светло черен, тъмно черен.
2. никога не върви на където трябва.
3. предлага избор от 250 безплатни екипажа: 200 от тях са глухонеми, 40 не умеят да управляват точно този модел танк, останалите 10 постоянно искат пари, припадат и получават пристъпи.
4. непрекъснато му изчезва горивото.
5. след технически преглед или ремонт може да се самопростреля в купола, след което не подлежи на възстановяване.
6. на дулото може да се закрепи фенерче, да се смени цвета на интериора, както и половата принадлежност на екипажа.
7. по време на смяна на двигателя с нов има 70% шанс боеприпасите да се взривят и 100 % екипажа да се контузи.

Танк с Windows mobile
1. всъщност това е самолетоносач.
2. но не плава.
3. и няма самолети, но пък има вериги.
4. екипажът е един и същ, но проблемите винаги са нови.
5. командирът на танка може да е два вида: контузен или глухоням.
6. в произволен ред наранява екипажа, дулото му се огъва, изтича му горивото или стреля по съюзниците.
7. преди ремонт работи отвратително, след това не работи.

Китайски танкове.
1. има всякакви видове, размери, цветове, но за съжаление няма в наличност.
2. струват колкото нови маратонки.
3. екипажът не говори български, при опит да бъде обучен на чужд език се опитва да се застреля.
4. стреля, но не където трябва, върви, но не както трябва, може да лети, но не може да се управлява, прави палачинки, но не спазва рецептата.
5. след две седмици престава да работи.
6. няма гаранция.
7. трябва да му се смени всичко, което подлежи на смяна, след което става като танк с Android.
8. при технически преглед се оказва, че е направен от картон, напълнен с камъни за по-голямо тегло, никой няма представа как работи.

Танк Unix.
1. изпращат ви кутийка.
2. в кутийката има гаечен ключ, пила и 1600 страници ръководство.
3. …за това как се строи звезда на смъртта.
4. получава се мотопед.
5. продължавате да ремонтирате мотопеда цял живот.

Звателен падеж

Богатият български език съдържа ЗВАТЕЛЕН ПАДЕЖ (все още).

Ако научите добре българския език, ще можете да използвате всичките му богатства. Едно от тези богатства се нарича звателен падеж.

Редно е да се обръщаме към хората, употребявайки звателен падеж: „Иване, Бояне, Снеже, Светле“…

Изключително неграмотно е да им викате: „Здравей, Иван“, „Как си, Снежа?“, „Къде отиваш, Боян?“

Не ви ли звучи сковано, грозно?

“Какво се случва, Светла?” Колко по-българско и леко е: “Какво става, Светле?”

Не помните ли онова прочуто писмо на Ботев: “Мила ми Венето, Димитре и Иванке…”

Колко по-лесно е да кажете българското “целя” отколкото тежкото и ръбато английско “таргетирам”

Уважавайте езика си, той е един от най-богатите и е толкова красив!

От мрежата

Интелигентност

Айзък Азимов:
“Какво е интелигентността все пак?

Когато бях войник, изкарах 160 точки на един тест за пригодност, вместо обичайните 100. Никой в базата не беше виждал подобен резултат и за около два часа около мен се вдигна голям шум.
В общ план не настъпиха никакви промени – на другия ден си бях общ работник в кухнята, най-високата длъжност, до която се издигнах в армията.

През целия си живот съм отбелязвал подобни резултати, поради което се имам за високо интелигентен, а очаквам и другите да ме смятат за такъв. Макар че всъщност, не означават ли тези постижения, че просто ме бива да отговарям на въпросите на хората, които измислят тестовете и чиито интелектуални наклонности са близки до моите?

Имам например един автомонтьор, който според мен не може да е изкарал повече от 80 точки. Винаги съм смятал за разбиращо се от само себе си, че от нас двамата по-интелигентният съм аз. Само че като се повреди нещо по колата ми, търча при него – гледам го трепетно как ѝ разглежда вътрешностите и чакам да се произнесе, сякаш е свещен оракул. И той винаги ми поправя колата.

Ами да си представим, че моят монтьор състави въпросите на тест за интелигентност. Или пък ги състави някой дърводелец, или фермер – който и да е извън университетските среди. Всеки от тези тестове би ме охарактеризирал като пълен идиот. И то съвсем основателно. В един свят, където не бих могъл да използвам моята академична подготовка и уменията да си служа с езика, а се налага да правя нещо сложно и трудно с ръцете си, аз бих се провалил. Моята интелигентност следователно не е абсолютна, а е функция на обществото, в което живея, както и на факта, че една малка група от това общество си е присвоила правото да се произнася по въпросите за интелигентността.

Да вземем пак моя автомонтьор. Той винаги се шегува като се видим. Веднъж си измъкна главата изпод колата и каза: „Докторе, един глухоням влязъл в една железария да си поиска гвоздеи. Сложил си двата пръста на тезгяха и показал с другата ръка, сякаш чука върху тях. Продавачът му донесъл чук. Той поклатил глава и посочил пръстите си. Продавачът донесъл пирони. Човекът ги взел и си отишъл. Следващият обаче, който влязъл в магазина, бил сляп. И искал да си купи ножица. Как мислиш ти, докторе, че си я поискал?“
Аз най-простодушно вдигнах дясната си ръка и изобразих с два пръста рязане на ножица. На което моят автомонтьор се изсмя язвително и каза: „Ех, ти, лапнишаран. Ами той просто му казал какво иска“. После прибави снизходително:
„Цял ден пробвам клиентите с тая история“.
„И хвана ли много?“ – попитах аз.
„Само няколко. Ама знаех, че ти ще се хванеш.“
„Че защо?“
„Ами, защото, докторе, си дяволски образован. Знаех, че не може да си много умен.“
Имам неприятното чувство, че думите му НЕ са лишени от основание.”