Month: June 2012

Защо съм беден? Криза, няма пари, много сме зле. Отвсякъде ни заливат подобни твърдения и оплаквания. Самите ние често се оплакваме, та дори проклинаме страната, политиците и кой ли не. Дали всъщност сме толкова бедни, колкото си мислим? Как да променим нещата? За себе си мога да кажа, че не се считам за беден. Не се считам и за особенно богат, но със сигурност не съм беден:

1. Имам дом
2. Храня се редовно. Толкова редовно, че трябва да полагам специални волеви усилия да не преям и да не стана твърде дебел 🙂
3. Облечен съм, не ходя бос
4. Имам автомобил
5. Покривам си сметките за ток, вода, телефон, интернет

Мнозинството хора в България имат същите неща или поне повечето. Със сигурност никой от нас не е останал без храна, без дрехи, без дом. Повечето имаме автомобили (някои имат по два и по три и то не само много богатите). Защо тогава смятаме че сме бедни? Беден си ако нямаш храна, ако нямаш вода. Спомням си за една приказка: Един се оплаква, че е беден защото няма хляб да яде, а друг се оплаква че е беден защото не може да си купи яхта.

Какво излиза? Това дали съм богат или беден е относително, т.е. сравянвам се с другите и спрямо тях се оценявам. Добре, тогава истинският въпрос е:

Как да стана по-богат?

Ако се огледаме, виждаме че около нас има хора, които са по-богати, други по-бедни. Какво прави богатите – богати и бедните – бедни?

Естествено започваме с: “откраднал”, “нечестен”, “червени пари/куфарчета”, “мутра”. Аз не искам да съм в никоя от тези категории, предполагам и ти. Какво друго остава? Наследство? – нямам контрол над това. Със сигурност има хора в България, които не са в никоя от изброените категории и въпреки това са постигнали много. Как? Защо?

• Образование – кой каквото ще да говори, но образованието дава предимство. Колкото по-образован си, толкова повече възможности за работа имаш. Например, ако не си образован, не можеш да станеш инженер, лекар, адвокат. Тези професии са затворени за теб, а всеки от тези специалисти са много търсени и получават добри заплати в България. Огледай се и ще видиш, че ниско образованите изкарват малко пари. Така че, ако се задоволиш само с основно образование (до 8-ми клас) много ограничаваш възможностите си за работа. Ако завършиш средно (до 12-ти клас) леко увеличаваш шансовете си, но не е достатъчно. Ако завършиш бакалавърска или магистърска степен, вече шансовете са на твоя страна. Така че хора, учете. Имате ли възможност – учете. Колкото повече, толкова по-добре. Родители – не лишавайте децата си от образовние! Образованието ще им осигури по-добър живот.
• Трудолюбие – това е нещо изцяло в твой контрол. Дори да не си образован или образователната система да не е добра, трудолюбието и старанието ти ще направи разликата. Ако го комбинираш с образование – със сигурност много ще спечелиш. А ако едва успяваш да дойдеш на време на работа и бързаш да си тръгнеш на секундата щом ти свърши работното време, ако се опитваш всячески да кръшкаш, то със сигурност ще си останеш беден. Каквото и наследство и образование да имаш, мързелът ще те съсипе. Кръшкането, закъсняването, по-ранното тръгване – това е кражба от работодателя ти. Трудът, дори за “лошия чорбаджия” винаги ще ти се отплати, защото колкото повече работиш, толкова по-ценен си, дори да не ти го показват.

Накратко: Образование + трудолюбие, това е формулата.

Успех!

Днес докато си похапвах солети и се опитвах да се охладя в следобедната жега, се замислих, че повечето имена на градове в България имат поне една двоийка съгласни една до друга: Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Силистра, Плевен, Добрич, Враца, Монтана, Плевен, Ямбол, Елхово, Сливен, Смолян, Кърджали, Пазарджик, Благоевград (Горна Джумая), Хасково, Кюстендил, Перник, Габрово, Търговище, Свищов, Разград. Можем да добавим и други градове, които в момента са извън пределите на родината ни, но несъмнено носят бълграски белези: Охрид, Скопие, Струмица, Белград, Гюмюрджина, Одрин..

Тези, които нямат такива двойки съгласни са изключения: Видин, София – но ако вземем оригиналините български имена Бдин и Средец, пак имаме 🙂

Странно, нали? Винаги съм смятал, че езикът ни е звучен (и все още го мисля), но не съм предполагал колко много съгласни нареждаме една до друга…

Ако някой не знае какво да прави през ваканцията, ето планът на Министерството на Образованието, наречен “Ваканция, Здравей!”:
http://www.mon.bg/left_menu/vacations/

Има план за всяка община в цялата страна. Планирани са занимания по интереси, т.е. различни неща, на кой каквото му е интересно – спортна стрелба, плуване (ехааа в жегата какво плуване ще падне), театър, танци, футбол, тенис на маса, електроника, информационни технологии (разбирай “компютри”).

Най-хубавото е, че има осигурени квалифицирани инструктори, треньори и ръководители които ще се грижат изключително професионално са вас или за вашите деца.

Няма информация за цени, така че предполагам е безплатно 🙂

Не чакайте, а направо проверете къде около вас какво ще има и се включете!

Днес приключи учебната година за основен курс. Дъщеря ми се прибра с грамота “Най-добър ученик”, заради:

1. Отличен успех – шестици по всички предмети
2. Без не извинени отсъствия
3. Без извинени отсъствия

Това за пълните шестици съм го виждал като бях ученик у други ученици. Сега обаче, от личен опит знам, че са си напълно заслужени. Освен това, цяла година да не пропуснеш нито един час, да не закъснееш нито една сутрин. Това е удивителна комбинация и съм горд че ми е дъщеря 🙂

От няколко месеца обмислям една идея и когато преди няколко седмици се появи новината, че правителството искало да премести някои от ведомствата в други градове из страната си казах “Ейййй, откраднаха ми идеята!”. Но, какво пък, не е необходимо всички гениални идеи да излизат от мен. Има и други умни хора 😉

В момента се наблюдава свръх-концентрация към столицата на: капитали, бизнес, хора, наука, образование, възможности за развитие. Това води до някои предимства, но си има и недостатъци.

Предимства:

• Икономия на разходи, поради близко физическо разположение на различни структури
• Оптимизация на бизнес процеси поради близост до финансови и държавни структури
• Повишен контрол в организациите, тъй като всичко е централизирано

Недостатъци:

• Свръх населеност на един район на страната и обезлюдяване на много други
• Възникване на нови проблеми в свръх-населения град – трафик, престъпност, презастрояване
• Увеличени възможности за корушция, поради концентрация на огромна власт в малка група хора, които са близо един до друг

Сигурен съм могат да се изброят още много “за” и “против”. Като се направи внимателен анализ, се вижда че единствените “за” концентрацията са в полза на големи корпорации и свръх-централизация на власт. А основните недостатъци на тази концентрация са в ущърб на хората, тяхното благосъстояние и начин на живот.

За мен, основният недостатък е свързан с миграцията на хора към София. Това води до обезлюдяване на цели райни в страната. Обезлюдяват се заради липсата на работа. Липсата на хора води до затруднения за местния бизнес в този район, защото няма подходяща работна ръка (хората вече са мигрирали). И така се получава затворен кръг от който няма излизане. Същата тази миграция води до проблеми и за хората в София. Всички страдат от нея.

Тук е ролята на държавата да се намеси като регулатор. Единият начин е като въведе закони, задължения и принуда към хора и бизнес. Това обаче няма да доведе до желан резултат, защото в случая проблема е икономически. Трябва да се подходи с икономически средства.

В икономиката на страната ни, държавата е най-активния субект с най-много финансови ресурси и възможности. Затова ако държвата пренасочи само малка част от ресурсите си някъде, това води до огромни резултати.

Какво ако…?

Какво би се случило, ако министерството на горите се премести в Смолян например? Структурата “Министерство на горите” ще има нужда от:

1. Служители на различни нива – експерти, служители в отдели, шофьори, чистачки, служители в кухня, служители по поддръжка на сгради и оборудване
2. Външни услуги – достъп до Интернет, телефони, таксиметрови услуги, куриерски услуги, доставка на различни консумативи (офис консумативи, гориво за авто-парка и др.)
3. Офис и жилищна площ

Някои от тези нужди могат да бъдат задоволени от местни фирми, други ще бъдат осигурени централно от национални компании (например куриерски услуги). Това ще доведе до увеличена нужда от работна ръка в района. Дори националните фирми (например куриерски услуги) ще имат нужда от допълнителни служители в този район за да отговорят на повишената нужда. Като цяло министерството ще генерира “нужда от работна ръка”, което ще доведе до “увеличаване на местните заплати”, което ще доведе до “увеличаване на покупателната способност на местното население”, което ще увеличи неговия “стандарт на живот”, което ще доведе до по-голямо потребление на стоки и услуги в района, което ще подобри условията за бизнес дори за местните фирми, не заети пряко с обслужване на министерството. Ще се получи нещо като лавина и районът ще “живне”.

В разглеждания случай с министерството на горите, тъй като основните “клиенти” на неговите услуги са горски стопанства и фирми в областа на горското стопанство, ще се окаже че тези фирми ще бъдат по-добре обслужвани защото министерството ще е по-близо физически до тях и ще разбира по-добре проблемите и нуждите им.

Цената

1. Разходи по преместването

Естествено, преместването на цяло министерство от София в друг град ще коства усилия и разходи. Но тези усилия и разходи ще генерират икономическа активност на всички фирми, които ще участват в процеса на преместването, което пак е в полза на икономиката ни като цяло. А основно средство за излизане от криза е да се раздвижи икономиката на страната. Т.е. разходите, които ще направим, ще са за наша полза.

2. Кадри

Основен проблем при такова преместване ще са кадрите. Високо квалифицираните служители и експерти, които сега живеят и работят заедно със семействата си в София. Те не могат да се преместят за ден, нито за месец, дори за година. Правителството ще трябва да измисли някакъв план за:

• Плавно преместване на кадри от София към съответния град, като осигурява работа за членовете на семействата им. За начало може да се започне, като се командироват за по няколко месеца.
• Политика за обучаване на нови кадри от местното население

3. Повишени разходи по управление и поддръжка на отдалечените структури

Някои казват, че министерствата ще са отдалечени едно от друго и това би могло да доведе до повишени разходи за ежедневно опериране. Какво като министерството на горите е в Смолян, а министерството на транспорта е във Велико Търново например? Всеки ден ли целите министерства трябва да се виждат очи в очи? Не. Само ограничена група служители от едното мнистерство комуникират с ограничена група служители от другото. При това със съвременните средства за комуникация няма нужда да напускат офиса си. В моята фирма имаме служители из целия свят – Европа, САЩ, Азия – и се оправяме без да пътуваме въпреки разликите в часовите зони. Колко повече в рамките на България, където сме в една часова зона и разстоянията са максимално 500 км от крайна точка до крайна точка. Ако някой не знае как да се оправи с комуникацията – да се обади.

Заключение

Да, ако гледаме само цифрите и парите, най-добре е всички да се съберем на едно място, а цялата територия на страната да я оставим пустееща. Тогава ще ни е най-евтино, най-изгодно, по-лесно ще се управляваме, престъпноста и корупцията ще ни удавят, външната емиграция ще източи и последната ни капка кръв. Но ние не живеем за да подобрим финансовите показатели в нечий отчет. Тази страна е наша и ние трябва да я поддържаме да бъде навсякъде добро място за живеене. Да, навсякъде. Така както всеки от нас поддържа дома си напук на всяка икономическа логика – почиствам редовно, боядисвам преди да има нужда, поправям преди да се е счупило фатално. Купувам си нов хладилник, телевизор и кола въпреки че стария работи – защо? Нали мога да си икономисам разхода? Правя го за да направя дома си по-добър. И ти го правиш нали? Всеки иска домът му да е по-добър, дори да се наложи да плаща повече. Защо тогава да не платим за да направим страната си по-добро място за живеене? Хубавите неща струват усилия и пари. Ако ни мързи, то не заслужаваме тази прекрасна страна.

Реализирането на този план ще отнеме време, но си заслужава усилията за да сме щастлив народ, живеещ на своята си земя. Да, ще има противници, при това яростни, защото много интереси ще бъдат засегнати. Но се надявам правителството ни да успее да реализира тази добра идея, която е за полза на цялата ни страна. Може да се започне с една структура и малко по малко да се изнасят повече. Колкото повече успеем да децентрализираме страната си, толкова по-добре.