Category: Общество

От няколко месеца обмислям една идея и когато преди няколко седмици се появи новината, че правителството искало да премести някои от ведомствата в други градове из страната си казах “Ейййй, откраднаха ми идеята!”. Но, какво пък, не е необходимо всички гениални идеи да излизат от мен. Има и други умни хора 😉

В момента се наблюдава свръх-концентрация към столицата на: капитали, бизнес, хора, наука, образование, възможности за развитие. Това води до някои предимства, но си има и недостатъци.

Предимства:

• Икономия на разходи, поради близко физическо разположение на различни структури
• Оптимизация на бизнес процеси поради близост до финансови и държавни структури
• Повишен контрол в организациите, тъй като всичко е централизирано

Недостатъци:

• Свръх населеност на един район на страната и обезлюдяване на много други
• Възникване на нови проблеми в свръх-населения град – трафик, престъпност, презастрояване
• Увеличени възможности за корушция, поради концентрация на огромна власт в малка група хора, които са близо един до друг

Сигурен съм могат да се изброят още много “за” и “против”. Като се направи внимателен анализ, се вижда че единствените “за” концентрацията са в полза на големи корпорации и свръх-централизация на власт. А основните недостатъци на тази концентрация са в ущърб на хората, тяхното благосъстояние и начин на живот.

За мен, основният недостатък е свързан с миграцията на хора към София. Това води до обезлюдяване на цели райни в страната. Обезлюдяват се заради липсата на работа. Липсата на хора води до затруднения за местния бизнес в този район, защото няма подходяща работна ръка (хората вече са мигрирали). И така се получава затворен кръг от който няма излизане. Същата тази миграция води до проблеми и за хората в София. Всички страдат от нея.

Тук е ролята на държавата да се намеси като регулатор. Единият начин е като въведе закони, задължения и принуда към хора и бизнес. Това обаче няма да доведе до желан резултат, защото в случая проблема е икономически. Трябва да се подходи с икономически средства.

В икономиката на страната ни, държавата е най-активния субект с най-много финансови ресурси и възможности. Затова ако държвата пренасочи само малка част от ресурсите си някъде, това води до огромни резултати.

Какво ако…?

Какво би се случило, ако министерството на горите се премести в Смолян например? Структурата “Министерство на горите” ще има нужда от:

1. Служители на различни нива – експерти, служители в отдели, шофьори, чистачки, служители в кухня, служители по поддръжка на сгради и оборудване
2. Външни услуги – достъп до Интернет, телефони, таксиметрови услуги, куриерски услуги, доставка на различни консумативи (офис консумативи, гориво за авто-парка и др.)
3. Офис и жилищна площ

Някои от тези нужди могат да бъдат задоволени от местни фирми, други ще бъдат осигурени централно от национални компании (например куриерски услуги). Това ще доведе до увеличена нужда от работна ръка в района. Дори националните фирми (например куриерски услуги) ще имат нужда от допълнителни служители в този район за да отговорят на повишената нужда. Като цяло министерството ще генерира “нужда от работна ръка”, което ще доведе до “увеличаване на местните заплати”, което ще доведе до “увеличаване на покупателната способност на местното население”, което ще увеличи неговия “стандарт на живот”, което ще доведе до по-голямо потребление на стоки и услуги в района, което ще подобри условията за бизнес дори за местните фирми, не заети пряко с обслужване на министерството. Ще се получи нещо като лавина и районът ще “живне”.

В разглеждания случай с министерството на горите, тъй като основните “клиенти” на неговите услуги са горски стопанства и фирми в областа на горското стопанство, ще се окаже че тези фирми ще бъдат по-добре обслужвани защото министерството ще е по-близо физически до тях и ще разбира по-добре проблемите и нуждите им.

Цената

1. Разходи по преместването

Естествено, преместването на цяло министерство от София в друг град ще коства усилия и разходи. Но тези усилия и разходи ще генерират икономическа активност на всички фирми, които ще участват в процеса на преместването, което пак е в полза на икономиката ни като цяло. А основно средство за излизане от криза е да се раздвижи икономиката на страната. Т.е. разходите, които ще направим, ще са за наша полза.

2. Кадри

Основен проблем при такова преместване ще са кадрите. Високо квалифицираните служители и експерти, които сега живеят и работят заедно със семействата си в София. Те не могат да се преместят за ден, нито за месец, дори за година. Правителството ще трябва да измисли някакъв план за:

• Плавно преместване на кадри от София към съответния град, като осигурява работа за членовете на семействата им. За начало може да се започне, като се командироват за по няколко месеца.
• Политика за обучаване на нови кадри от местното население

3. Повишени разходи по управление и поддръжка на отдалечените структури

Някои казват, че министерствата ще са отдалечени едно от друго и това би могло да доведе до повишени разходи за ежедневно опериране. Какво като министерството на горите е в Смолян, а министерството на транспорта е във Велико Търново например? Всеки ден ли целите министерства трябва да се виждат очи в очи? Не. Само ограничена група служители от едното мнистерство комуникират с ограничена група служители от другото. При това със съвременните средства за комуникация няма нужда да напускат офиса си. В моята фирма имаме служители из целия свят – Европа, САЩ, Азия – и се оправяме без да пътуваме въпреки разликите в часовите зони. Колко повече в рамките на България, където сме в една часова зона и разстоянията са максимално 500 км от крайна точка до крайна точка. Ако някой не знае как да се оправи с комуникацията – да се обади.

Заключение

Да, ако гледаме само цифрите и парите, най-добре е всички да се съберем на едно място, а цялата територия на страната да я оставим пустееща. Тогава ще ни е най-евтино, най-изгодно, по-лесно ще се управляваме, престъпноста и корупцията ще ни удавят, външната емиграция ще източи и последната ни капка кръв. Но ние не живеем за да подобрим финансовите показатели в нечий отчет. Тази страна е наша и ние трябва да я поддържаме да бъде навсякъде добро място за живеене. Да, навсякъде. Така както всеки от нас поддържа дома си напук на всяка икономическа логика – почиствам редовно, боядисвам преди да има нужда, поправям преди да се е счупило фатално. Купувам си нов хладилник, телевизор и кола въпреки че стария работи – защо? Нали мога да си икономисам разхода? Правя го за да направя дома си по-добър. И ти го правиш нали? Всеки иска домът му да е по-добър, дори да се наложи да плаща повече. Защо тогава да не платим за да направим страната си по-добро място за живеене? Хубавите неща струват усилия и пари. Ако ни мързи, то не заслужаваме тази прекрасна страна.

Реализирането на този план ще отнеме време, но си заслужава усилията за да сме щастлив народ, живеещ на своята си земя. Да, ще има противници, при това яростни, защото много интереси ще бъдат засегнати. Но се надявам правителството ни да успее да реализира тази добра идея, която е за полза на цялата ни страна. Може да се започне с една структура и малко по малко да се изнасят повече. Колкото повече успеем да децентрализираме страната си, толкова по-добре.

Пушенето е полезно за Вашето здраве, точно толкова, колкото и бомбата в ръцете на луд маниак. Едва ли има разумен човек, който да смята че пушенето на цигари е полезно. Всеки знае че е вредно. Въпреки това се наблюдава странна съпротива от страна на някои пушачи срещу забраната за тютюно-пушене в закрити помещения. Разочароващо е, че публични личности си позволяват да говорят откровени глупости от трибуната на Народното Събрание, радио, телевизия и вестници. Това говори само за тяхната слабост, комплекси и его-центризъм, стигащ до самозабрава.

Говорят че бизнесът на ресторантите и заведеният, щял да пострада. Тези хора никога ли не са отишли в друга страна да видят какво значи да не се пуши в ресторант? Отиваш спокойно и се наслаждаваш, дори не забелязваш въпроси от типа “пуши ли се или не”. Бил съм в ресторанти в Гърция, Италия, Германия и САЩ – никъде не се пуши. Та дори в Турция не съм видял ресторант в който да се пуши. Къде сме ние? Европейци и цивилизован народ или ориенталци – нито едните нито другите пушат на закрито. А ние защо? По-глупави ли сме? Не мисля.

Преди година-две бяхме отишли с колегите в един от най-добрите ресторанти в Пловдив. В цялото заведение не се пушеше, огромен ресторант. Който искаше да пуши излиза на двора (беше зима), пуши си цигарата и влиза обратно в ресторанта. Заведението беше пълно, всички доволни. Ако ресторанта е добър няма как да пострада от забрана за пушене. Ако ресторанта не струва ще пропадне и без тази забрана.

Никога не съм пушил, в семейството ми никой не пуши, в офиса 90% сме непушачи, в семействата на близките ми роднини никой не пуши – всички тези хора живеем и работим в България. Какво се случва, когато отида със семейството или с колегите на заведение? В залата за пушачи вентилацията не работи. Ако случайно има зала за непушачи, тя не е отоплена, за да стигнеш до нея трябва да минеш през залата за пушачи (където вентилацията не работи). Да не говорим, колко пъти пише “Заведение без тютюнев дим”, влизаш, а вътре се пуши… Отиваш и искаш да им дадеш пари, да направиш оборот. Вместо това като се прибереш трябва да переш всичките си дрехи и това не е достатъчно да се изчистиш – душата ти е одимена… Дали бих искал често да ходя на ресотрант? Дали с колегите често правим фирмени събирания? Само като си помисля за дима в ресторанта и ми се отщява. Ако със сигурност не се пуши в ресторантите предполагам, че поне два пъти по-често ще ги посещавам.

Говорят за “права на пушачите”. Какви права бе хора? Права има детето изоставено от родителите си, права има работникът, пострадал при злополука, права има възрастният, който цял живот се е трудил. А какви права прозитичат от тютюнопушенето? Това е твоят избор. Можеш да решиш да пушиш, можеш да решиш да не пушиш. Какви права се полагат за твоя избор? Този който кара със 100 км в час в града има ли права за избора си откровено и съзнателно да застрашава живота на хората?

Както се вижда, голям привърженик съм на идеята да се забрани тютюно-пушенето, не само на закрито. Нямам нищо против хората, които са решили да пушат – добре, това е техният избор. Много от тях са прекрасни хора. Но при положение, че това тяхно хоби, навик вреди на другите, трябва да бъде ограничено. Така както ограничаваме вредните емисии във въздуха и реките от заводите.

Надявам се правителството да има силата и куража да устои на съпротивата и да наложи ограниченията. Но само със забрана няма да стане. Съпротивата ще е силна. Многото държавни служители-контрольори трудно ще свършат работа. Целият народ трябва да стане контрольор. Това може да стане, ако всички имат интерес:. Ето едно предложение:

1. Много хора имат мобилни телефони с камера.
2. Като видиш заведение в което се пуши, направи снимка, снимай и един касов бон от това заведение и ги изпрати на комисията за контрол.
3. При постъпил сигнал, по бърза процедура сложете някаква солена глоба на това заведение – например оборота за 1 месец. 30% от глобата я дайте на този който е докладвал.

Да видим дали при наличие на няколко милиона контрольора някой ще посмее да нарушава забраната?

 

Преди няколко седмици успях да си взема златния талон. По принцип можех да го взема преди почти две години, защото последното ми нарушение е от август 2004, но като проверявах все имаше голяма опашка в КАТ и се отказвах. Но в събота 21 април, работен ден, отработващ 30 април, се оказа че няма хора в КАТ. Поцедурата ми отне 15 минути и 1.30 лв. И сега съм горд собственик на златен талон 🙂

Златен талон – дава се на шофьор, който има стаж над 6 години и през последните 6 години няма нарушение на правилата за движение – няма актове, фишове, глоби за неправилно паркиране. Единственото регламентирано предимство, което носи е, че при следващо нарушение няма да ти отнемат контролни точки. Пак ще си платиш глобата и ще си понесеш наказанието, но само точки няма да ти отнемат. За мен ползата от този талон е повече морална удовлетвореност тъй като не планирам да извършвам нарушения 😉

Някои казват, че такъв талон могат да вземат само хора, които имат книжка но не карат, такива които ги возят или дори съм чувал, че бил само за полицаи. Е, не съм полицай и въртя между 8 000 и 10 000 километра на година, като около 75% от тях са градско в трафика на Пловдив. Та, въпроса е, как редовен шофьор може да стигне до златен талон?

• Всички задължителни документи ги правя навреме – застраховка, винетка, данък, годишен технически преглед.
• Всички задължителни неща са в автомобила – аптечка, пожарогасител, жилетка, триъгълник и т.н.
• Не говоря по мобилния телефон докато шофирам.
• Винаги карам с предпазен колан и карам хората, които се возят също да го слагат.
• Винаги давам мигач, когато се пристроявам или завивам.
• Никога, никога не паркирам на забранено.
• Никога, никога не паркирам на тротоар, преди или след пешеходна пътека (което е забранено, но колегите масово го правят). Ако трябва обикалям квартала докато намеря свободно място, но не паркирам на тротоар.
• Когато паркирам, гледам да не заставам така че да преча на другите – изходи на гаражи, кооперации, да не стеснявам улицата твърде много.
• Зимата винаги карам с включени фарове. А извън града съм с включени фарове целогодишно.
• Поддържам всички системи в изправност. В момента в който нещо се развали веднага влизам в сервиза.
• Гледам поне веднъж в месеца основно да измия автомобила – вътрешно и външно.
• Давам път на пешеходците, дори да не са на пешеходна пътека.
• Когато вали дъжд и минавам близо до тротоар на който има хора, винаги минавам мнооооого бавно за да не ги изпръскам.
• Редовно проверявам гумите и ги напомпвам в необходимите граници.
• Не карам с превишена скорост. Когато пътувам извън града и преминавам през селца, намалявам скороста.
• Никога не карам пил.
• Никога не давам подкуп.
• Никога не пресичам на червено, дори като пешеходец.

Понякога и аз правя нарушения. Миналата година например се бях заблял по една паркирала кола и чукнах леко един голф по задната броня. Но се стремя да не ги правя съзнателно. Т.е. ако знам че е нарушение, не го правя.