Светът през моите очи
Майка пише писмо на детето си, което е на летен лагер:
“И така, сине, слагам в плика десетте лева, които така настоятелно ме молиш да ти изпратя. Обръщам ти внимание, скъпи сине, че числото десет се пише с една нула, а не с две, както ти си го написал. Целувки. Мама.” 🙂
Фараон се обажда в ресторант:
–Мога ли да запазя маса за трима?
–Да, на чие име?
–Сакрахотеп.
–Как се пише?
–Птичка, два триъгълника, вълнообразна линия, пак птичка, кучешка глава, слънце, скарабей….
Миналата неделя реших да се разходя до Белинташ. Бях ходил преди няколко години, и си спомних красивите гледки, природата, чистия въздух. Някъде към 15:00 тръгнах от дома ми и към 16:30 вече бях там. Тръгнах по пътеката нагоре към скалата. По едно време, на една от скалите преди самия Белинташ, гледам група от хора. Суетят се, мярна ми се камера, един пълен мъж с достолепна брада, няколко други, които обикаляха наоколо. Накратко, от далече им личи, че не са обикновенни туристи, а са кинаджии. Викам си “Ха, какво ли ще снимат?” Не че няма какво да се снима, но ми стана интересно.
Продължих си по план, застанах на ръба на скалата, подпрях се на пръчката, която носех и се загледах в далечината – нали заради това бях дошъл, да си напълня душата с планина. Няма и 20 секунди, единия от кинаджиите идва при мен и ми казва:
– Извинявайте, Вие къде отивате?
– Нагоре към скалите – отговарям
– Снимаме филм и много ни хареса вашата пръчка. Може ли да ни я дадете за десетина минути и ще ви я върнем?
– Разбира се – викам – заповядайте
Човекът се зарадва, грабна пръчката и тръгна. Отиде при достолепния мъж с брадата и започна да обяснява на другите нещо за “кредит за човека с пръчката”. Викам си “Бре, чак пък толкова за една пръчка? Пръчки колкото щеш в планината. Тази я бях взел от паркинга – някой преди мен я беше ползвал, подпрял я там като си тръгвал, и аз я взех да я ползвам по пътя. Но чак пък кредит в надписите на филма за това, че съм дал една пръчка…” И докато тази учуда ми минава през главата, хоп – камерата се обръща към мен. Ама от ония камери, големите, кинаджийските. Какво да правя, усмихнах се, помахах с ръка на стъкленото око на камерата.
В това време едно момче мина край мен и го попитах какво снимат.
– Филм за телевизията – ми отговори
– За коя телевизия? Те са много.
– Не знаем още. Която вземе филма.
– А за какво се разказва във филма? – стана ми интересно. Все пак, може да се появя в кредитите на истински филм, па макар и като “Човекът с пръчката”, но ме снимаха с истинска кинаджийска камера.
– Един лечител казва се @*&^*&#@ – така ми прозвуча името
– Чужденец?
– Да, французин
И тук някой нещо извика, младежът каза, че трябвало да превежда и хукна.
Та така. Взеха ме за туземец и ще ме дават по телевизията. Не знам по коя, но ако чуете за “Човекът с пръчката” – това съм аз 🙂
ПП: Сега като описвам случката – нищо особенно. Но усещането от отношението към мен беше… Чувствах се точно като “туземец” в техните очи. Между другото “туземец” означава “местен жител”.
А като награда, че изчетохте този мой разказ, ето малко снимки от мястото.
Какво е успех? Отговорът на този въпрос ни вълнува от хилядолетия, и вероятно никога няма да получим еднозначен отговор.
На 23-ти април в Пловдив се проведе TEDx – конференция, фокусирана върху споделянето на идеи, които си заслужават. Имах честта да бъда поканен и да споделя моето виждане за успеха. Разказах накратко моята история за пътя по който преминахме с брат ми до момента, трудностите и победите. Накрая се оказа, че сме преживели успех по различни и необичайни начини.
Цялата презентация можете да видите тук
В християнството има два основни празника – Рожденният ден на Исус Христос и Възкресението на Исус Христос. Това са двете ключови събития около, които се крепи вярата ни.
Като дойде някой от тези празници, хората се подготвят да празнуват, започват да мислят и плануват добри дела, стремят се да станат по-добри, да пречистят душите си.
А някои от така наречените “атеисти” започват да се подиграват. Пускат разни присмехулни коментари, статуси и картинки. Публикуват всевъзможни статии да охулят вярата на хората.
Защо обаче самите те не могат да проявят толерантност, търпимост и разбиране към съгражданите си християни, които са различни от тях? Защо трябва да се подиграваш с това в което вярва човекът до теб? Освен това веднъж не съм ги чул и видял да се подиграват на някой мюсюлмански, индуски, или будистки празник.
Има едно философско мнение, че човек е такъв, какъвто вярва че е – богат, беден, щастлив, умен, глупав, силен или слаб. А тези хора вярват, че са произлезли от маймуните…
Христос Възкръсна! – за тези, които вярват. А за другите – както искат.