Month: May 2012

Пушенето е полезно за Вашето здраве, точно толкова, колкото и бомбата в ръцете на луд маниак. Едва ли има разумен човек, който да смята че пушенето на цигари е полезно. Всеки знае че е вредно. Въпреки това се наблюдава странна съпротива от страна на някои пушачи срещу забраната за тютюно-пушене в закрити помещения. Разочароващо е, че публични личности си позволяват да говорят откровени глупости от трибуната на Народното Събрание, радио, телевизия и вестници. Това говори само за тяхната слабост, комплекси и его-центризъм, стигащ до самозабрава.

Говорят че бизнесът на ресторантите и заведеният, щял да пострада. Тези хора никога ли не са отишли в друга страна да видят какво значи да не се пуши в ресторант? Отиваш спокойно и се наслаждаваш, дори не забелязваш въпроси от типа “пуши ли се или не”. Бил съм в ресторанти в Гърция, Италия, Германия и САЩ – никъде не се пуши. Та дори в Турция не съм видял ресторант в който да се пуши. Къде сме ние? Европейци и цивилизован народ или ориенталци – нито едните нито другите пушат на закрито. А ние защо? По-глупави ли сме? Не мисля.

Преди година-две бяхме отишли с колегите в един от най-добрите ресторанти в Пловдив. В цялото заведение не се пушеше, огромен ресторант. Който искаше да пуши излиза на двора (беше зима), пуши си цигарата и влиза обратно в ресторанта. Заведението беше пълно, всички доволни. Ако ресторанта е добър няма как да пострада от забрана за пушене. Ако ресторанта не струва ще пропадне и без тази забрана.

Никога не съм пушил, в семейството ми никой не пуши, в офиса 90% сме непушачи, в семействата на близките ми роднини никой не пуши – всички тези хора живеем и работим в България. Какво се случва, когато отида със семейството или с колегите на заведение? В залата за пушачи вентилацията не работи. Ако случайно има зала за непушачи, тя не е отоплена, за да стигнеш до нея трябва да минеш през залата за пушачи (където вентилацията не работи). Да не говорим, колко пъти пише “Заведение без тютюнев дим”, влизаш, а вътре се пуши… Отиваш и искаш да им дадеш пари, да направиш оборот. Вместо това като се прибереш трябва да переш всичките си дрехи и това не е достатъчно да се изчистиш – душата ти е одимена… Дали бих искал често да ходя на ресотрант? Дали с колегите често правим фирмени събирания? Само като си помисля за дима в ресторанта и ми се отщява. Ако със сигурност не се пуши в ресторантите предполагам, че поне два пъти по-често ще ги посещавам.

Говорят за “права на пушачите”. Какви права бе хора? Права има детето изоставено от родителите си, права има работникът, пострадал при злополука, права има възрастният, който цял живот се е трудил. А какви права прозитичат от тютюнопушенето? Това е твоят избор. Можеш да решиш да пушиш, можеш да решиш да не пушиш. Какви права се полагат за твоя избор? Този който кара със 100 км в час в града има ли права за избора си откровено и съзнателно да застрашава живота на хората?

Както се вижда, голям привърженик съм на идеята да се забрани тютюно-пушенето, не само на закрито. Нямам нищо против хората, които са решили да пушат – добре, това е техният избор. Много от тях са прекрасни хора. Но при положение, че това тяхно хоби, навик вреди на другите, трябва да бъде ограничено. Така както ограничаваме вредните емисии във въздуха и реките от заводите.

Надявам се правителството да има силата и куража да устои на съпротивата и да наложи ограниченията. Но само със забрана няма да стане. Съпротивата ще е силна. Многото държавни служители-контрольори трудно ще свършат работа. Целият народ трябва да стане контрольор. Това може да стане, ако всички имат интерес:. Ето едно предложение:

1. Много хора имат мобилни телефони с камера.
2. Като видиш заведение в което се пуши, направи снимка, снимай и един касов бон от това заведение и ги изпрати на комисията за контрол.
3. При постъпил сигнал, по бърза процедура сложете някаква солена глоба на това заведение – например оборота за 1 месец. 30% от глобата я дайте на този който е докладвал.

Да видим дали при наличие на няколко милиона контрольора някой ще посмее да нарушава забраната?

 

Преди няколко седмици успях да си взема златния талон. По принцип можех да го взема преди почти две години, защото последното ми нарушение е от август 2004, но като проверявах все имаше голяма опашка в КАТ и се отказвах. Но в събота 21 април, работен ден, отработващ 30 април, се оказа че няма хора в КАТ. Поцедурата ми отне 15 минути и 1.30 лв. И сега съм горд собственик на златен талон 🙂

Златен талон – дава се на шофьор, който има стаж над 6 години и през последните 6 години няма нарушение на правилата за движение – няма актове, фишове, глоби за неправилно паркиране. Единственото регламентирано предимство, което носи е, че при следващо нарушение няма да ти отнемат контролни точки. Пак ще си платиш глобата и ще си понесеш наказанието, но само точки няма да ти отнемат. За мен ползата от този талон е повече морална удовлетвореност тъй като не планирам да извършвам нарушения 😉

Някои казват, че такъв талон могат да вземат само хора, които имат книжка но не карат, такива които ги возят или дори съм чувал, че бил само за полицаи. Е, не съм полицай и въртя между 8 000 и 10 000 километра на година, като около 75% от тях са градско в трафика на Пловдив. Та, въпроса е, как редовен шофьор може да стигне до златен талон?

• Всички задължителни документи ги правя навреме – застраховка, винетка, данък, годишен технически преглед.
• Всички задължителни неща са в автомобила – аптечка, пожарогасител, жилетка, триъгълник и т.н.
• Не говоря по мобилния телефон докато шофирам.
• Винаги карам с предпазен колан и карам хората, които се возят също да го слагат.
• Винаги давам мигач, когато се пристроявам или завивам.
• Никога, никога не паркирам на забранено.
• Никога, никога не паркирам на тротоар, преди или след пешеходна пътека (което е забранено, но колегите масово го правят). Ако трябва обикалям квартала докато намеря свободно място, но не паркирам на тротоар.
• Когато паркирам, гледам да не заставам така че да преча на другите – изходи на гаражи, кооперации, да не стеснявам улицата твърде много.
• Зимата винаги карам с включени фарове. А извън града съм с включени фарове целогодишно.
• Поддържам всички системи в изправност. В момента в който нещо се развали веднага влизам в сервиза.
• Гледам поне веднъж в месеца основно да измия автомобила – вътрешно и външно.
• Давам път на пешеходците, дори да не са на пешеходна пътека.
• Когато вали дъжд и минавам близо до тротоар на който има хора, винаги минавам мнооооого бавно за да не ги изпръскам.
• Редовно проверявам гумите и ги напомпвам в необходимите граници.
• Не карам с превишена скорост. Когато пътувам извън града и преминавам през селца, намалявам скороста.
• Никога не карам пил.
• Никога не давам подкуп.
• Никога не пресичам на червено, дори като пешеходец.

Понякога и аз правя нарушения. Миналата година например се бях заблял по една паркирала кола и чукнах леко един голф по задната броня. Но се стремя да не ги правя съзнателно. Т.е. ако знам че е нарушение, не го правя.