Вело-срещи

Вчера отидох до вело-магазина за профилактика на велосипеда. Докато чаках се срещнах с двама души:

Отецът

Дойде един човек с момче и с очукан велосипед за ремонт. Между другото спомена, че велосипеда идва чак от Свищов. Подхванах разговор за велсипеда от Свищов и научих следното:

“Преместих се тук (в Пловдив), заради него (момчето), защото е глух и ням, а тук има специализирано училище. Не е съвсем глух. От скоро започна по малко да говори. Вече ми казва “татко”, а до скоро ми викаше “мама”. На него купих нов велосипед от тук (посочи към марковите велосипеди наоколо), а този (вехтия) е моя.”

Човекът имаше халка на ръката си – очевидно бе женен. Момчето беше на видима възраст около 8-9 години и изглежда не беше билогически син на мъжа, мисля, че дори не бяха кръвни роднини. Усещането беше, че човекът беше взел момчето да се грижи за него като за син. В края на разговора, стана ясно, че е учил богословие и е свещенник в Православната църква. Намаше как да разбера, че е свещенник по външния му вид – обикновен панталон, вехта тениска, къса сива коса, късо подстригана брада.

Оставиха велосипеда за ремонт и тръгнаха. А аз ги гледах как се отдалечават, с тиха надежда да останат още малко и да си поговорим. Бях изумен и останах безмълвен.

Извода: Другия път, когато говорим за лошите неща в Православната църква, сещайте се и за този човек, чието име така и не разбрах.

 

Чужденецът

По едно време дойде един човек със стар велосипед с липсваща седалка. Докато чакаше да обслужат другите клиенти го заговорих: “Липсва Ви седалката” и се усмихнах 🙂 – странна забележка, предвид, че човекът знаеше за липсващата седлака. Той тихо отвърна нещо и стана ясно, че не говори български.
– Do you speak English?
– Yes.
И започнахме разговора: Човекът е от Белгия. Работи в заводите на Сокотаб край Пловдив. Живее тук от две години с жена си и детето. Детето все още не ходи на училище, но догодина ще го запишат да учи тук. “Не съм научил още български. Много е труден. Детето ще го научи лесно.”
– Колко време ще останете тук?
– Не знам, докато работата го изисква – беше краткия отговор
Велосипедът беше пристигнал от Белгия, някаква марка известна само на специалистите, защото някакъв човек минавайки край нас, като видя велосипеда, въпреки окаяния му вид попита “За колко го продаваш?”

Чужденецът беше купил от магазина велосипеди за жената и детето. Беше много доволен от обслужването и на няколко пъти каза “Тук са много добри”.

През целия разговор не спираше да повтаря “Много е хубаво тук, градът е чудесен, много е хубав.”

bicycle-city-photo-800x500

C/C++ on TIOBE Programming Community index

C/C++

I am checking The TIOBE Programming Community index from time to time. This is an index that shows the popularity of programming languages. The index collects data since 1985 and is updated monthly. It is important to note that the TIOBE index is not about the best programming language or the language in which most lines of code have been written. It is about popularity in the programming community – number of skilled engineers, courses, searches, books.

Here is the index for February 2015
tiobe-index-2015-02

One thing always impresses me.

During the past 30 years, many languages went up and then went down. And C/C++ always stays in top 4.

tiobe-index-long-term-2015-02

The real-world conclusion is

If you consider yourself a programmer, you have to be a C/C++ programmer.

Here is a PDF copy of TIOBE Index for February 2015 in case you need to see it.

Мобилни приложения, които комуникират

Тукс – символът на безплатния софтуер с отворен код

Знате ли кой е Тукс (Tux) ? Това е пингвинът, който е официален символ на Линукс – безплатната операционна система, която е и с отворен код. Пингвинът се е превърнал в символ на всички безплатни и с отворен код софтуерни приложения.

Тази събота и неделя имахме конференция TuxCon посветена на безплатния и с отворен код софтуер за мобилни, вградени и устройства за обличане. Лектори, специалисти в различни области споделиха опит и визия отностно технологиите.

Една от лекциите я водих аз, като темата беше “Мобилни приложения, които комуникират”. Споделих опита, който натрупахме при прехода ни от дестоп приложения, към мобилни. Основният ни продукт Бросикс, започна като комуникационно приложение за Windows, после добавихме Mac и Linux – все десктоп операционни системи. Когато решихме да добавим мобилните Android и iOS, срещнахме нов свят, където старите принципи и начини на работа не работят така, както очакваме. По-късно направихме друго мобилно приложение, което комуникира – GuestVista. В тридесетте минути, които ми бяха дадени, се опитах да споделя целия ни опит и да дам насоки в които колегите да работят, когато проектират и изграждат своите мобилни приложения, които комуникират.

Това е видео-запис на презентацията, а тук можете да видите всички презентации от конференцията.

Ето самата презентация в PDF формат.

 

Конференцията беше много интересна с теми, които засягат важни области от света на мобилните и вградените устройства. Запознах се с хора от различни градове на страната, Гърция и Турция, обменихме идеи или просто общувахме. В неделя имахме практическа част, в която участниците имаха възможност да се докоснат до света на вградените устройства. Беше ден посветен на хардуер.

Благодаря на организаторите за перфектната организация и се надявам скоро да има нови издания, които да популяризират добрите практики в разработването на приложения за мобилни устройства, вградени устройства и новите, набиращи популярност устройства за обличане.

Ето снимки от конференцията

10 вида хора

Скоро ми попадна тази шега

Има само 10 вида хора: такива които разбират от бинарен код и такива които не разбират.

В ежедневието си обикновено използваме десетична бройна система – използваме цифрите от 0 до 9 за да записваме числата. Например числото петнадесет записваме така: 15.

binary-nailsОсвен този начин на записване, има и други. Една от тях е двоичната система. При нея се използват само две цифри за записване на всички числа – 0 и 1. Например, числото петнадесет се записва така: 1111, числото десет се записва така: 1010. А числото две се записва така: 10 и от тук идва тънкия смисъл на шегата 🙂

Двоичната система се използва от компютрите. На най-ниско ниво, до хардуера, компютрите боравят с тази информация. За тях няма букви, картинки или други знаци. Всичко за компютрите е 0 или 1. А те все повече влияят на живота ни, така че хората които разбират 10 (в двоична система) стават все по-необходими.

Българска работа

ЕкранПреди известно време работехме с германски партньори. Правехме софтуер за отдалечена работа с компютри – www.BeamYourScreen.com, което после стана www.mikogo.com. Партньорите от Германия се грижеха за маркетинга и рекламата. Нашата задача беше да изпълняваме техническата част – създаване на технологията, инсталиране и поддръжка на сървърите. Накратко, цялата технологична част беше грижа на екипа в Пловдив (България).

Както обикновенно става със софтуера, правим първоначална версия и после пускаме нови и нови с подобрения. При пускането на една от версиите нещата минаха изключително гладко. Нещо, което по принцип не се случва. Клиентите бяха много доволни и шефът на немската фирма каза “Браво! Много съм доволен”. А аз му казах “Може да се очаква, това все пак е германско качество” и се усмихнах. А той ми отговори: “Не, това е Българо-Германско качество”. Тази фраза, изречена от германец в чиято педантичност и точност се бях убедил през годините, за мен означаваше много. Целият екип много се беше постарал, вложи изключителни усилия и резултата не закъсня 🙂