Nikon Z6

Ами да, най-новия фото-апарат на Nikon е Z6. Обявен заедно със Z7, но излезе няколко месеца по-късно. Безогледален, с нов вид обективи. А цената му е “Охххх”.

Много ми се искаше да го пипна и да видя какво е това чудо. Бях пробвал безогледален фото-апарат, точно преди да си взема моя класически DSLR. Това, което не ми беше харесало е, че през визьора гледам телевизия. Да, безогледалните имат във визьора малък монитор (екран) на който прожектират това, което попада на матрицата. Е Sony-то, кото пробвах беше с ужасен визьор. Все едно съм се върнал 15 години назад и гледам от онези старите компютърни монитори с електронно-лъчева тръба. Ужас! Аз по цял ден гледам компютърни екрани, та и на фото-апарата ли? Затова бях отписал безогледалните фото-апарати.

И когато от Nikon заедно с PhotoPavilion обявиха, че може да се тества Z6, веднага се включих. Все пак не всеки ден може да пипнеш такава техника.

В уречения ден и час отидох на мястото. Връчиха ми един Z6 със стандартния му обектив 24-70 f/2.8 и ме пуснаха из града да поснимам.

Фото-апарата е уникален! Първо, визьора няма нщо общо с телевизията, която бях пробвал. Кристално изображение, без да трепка, без да изморява, все едно гледам класически визьор с огледало. А авто-фокуса – нямам думи! Направо е светкавичен.

Много добър фото-апарат. Компактен, удобен. Ето малко снимки от онзи ден

Кралство Мароко

Керван в пустинята

Преди две седмици се върнах от Кралство Мароко. Накратко, всичките ми представи за тази страна се разбиха на пух и прах. А пустинята е невероятно красива, с преливащи и променящи се цветове, плавни линии и форми.

Ето малко снимки

Time To Relax – My first Cinemagraph

Time to Relax Cinemagraph

I recently discovered a new direction in the visual arts – Cinemagraphs. A Cinemagraph is a still picture with an endless moving part, that focus the attention of the observer.

And here is my first cinemagraph called “Time to Relax”

Time to Relax Cinemagraph

Българската азубка

Bulgarian alphabet

Днес попаднах на едно интересно интервю. Идеите изложени в него отдавна попадат в моето полезрение с подходящи доказателства. Сега обаче са синтезирани кратко точно и ясно.

Заслужава си всяка секунда. Ето няколко важни момента:

1. От днес ще наричам нашата азбука “Българска”, а не “кирилица” – така е правилно.

2. От 4 (четири) световни цивилизации, които са постигнали планетарно, глобално покритие, единствено българската го постига по мирен път, без да пролее и капка кръв.

3. И ми хареса твърдението “Русия е най-голямата българска държава”

А това е видеото със самото интервю. Приятно и ползотворно гледане!

Еко-пътека Бачково

Еко-пътека Бачково

Имам едно любимо място за разходка, само на 30 минути от Пловдив – еко-пътеката на Бачково. Започва от манастира и стига до резерват “Червената скала”. Ходил съм по нея много пъти – и зиме и лете и пролет и есен. Мястото е популярно, защото е близо до града, и по време на големи християнски празници много хора идват до манастира.

Преди няколко седмици реших пак да се разходя там – началото на лятото, чист и свеж въздух, няма голям празник, викам си “Ще е спокойно и ще се заредя с чиста природна сила, ще погледам водопада, ще послушам птичките”.

Отивам аз, тръгвам по пътеката и стигам водопада. Този водопад, толкова пъти съм бил на него, но никога не е имал толкова много вода. Тази година валяха много дъждове, вярно че до края на юли валяха редовно, но наистина се изненадах от водопада. Толкова вода, толкова сила в този иначе малък водопад.

Еко-пътека Бачково - водопада
Еко-пътека Бачково – водопада

Постоях малко, поснимах – направих му една малка фото-сесия на този водопад. Целия се измокрих – ама то пропуска ли се такова нещо? За толкова години никога не го бях виждал с толкова много вода.

Продължавам нагоре. Там имам едно любимо място с широка поляна между два склона на планината, и погледа се води към един връх.

Еко-пътека Бачково
Еко-пътека Бачково

Продължавам още нагоре към аязмото (извор с лековита вода) и параклис. Изворът с лековитата вода е покрит с малка сграда, която е оградена с двор. В двора има две огромни дървета. И тук съм идвал много пъти, но не бях виждал толкова много вода буквално да блика и извира от всякъде – под сградата, от корените на дърветата, от стените на оградата.

Гледам аз, чудя се и се мая. Не съм виждал такова чудо. Толкова много вода. Тръгвам към параклиса, издълбан в скалата – това е края на пътеката.

Едва излязъл от двора на извора и погледът ми попада на тази красива гледка. Мъничък водопад, Бре? Бил съм тук много пъти, познавам мястото, но тук никога, ама никога не е имало водопад.

Еко-пътека Бачково
Еко-пътека Бачково

Ще взема да го разгледам. Приближавам се и започвам да му се любувам. Заглеждам се да видя от къде идва водата за този водопад, но не виждам река или поне поток.

Еко-пътека Бачково
Еко-пътека Бачково
Хм, да не би потока да излиза от планината? Един вид подземна река да излиза тук? Намерих начин да се покатеря в горния край на водопада. Докато се изкачвах се изумявах – водата извираше буквално от всеки камък, от всяко храстче и от всеки корен на дърво! Невероятно! Не бях виждал такова чудо на чудесата – истински извор в гора, но не единичен, а цяла серия бликащи обилно тази животворна течност. И този извор захранва онзи водопад малко по-надолу!
Еко-пътека Бачково - изворът
Еко-пътека Бачково – изворът

А това са малко снимки от Еко-пътека Бачково