Time To Relax – My first Cinemagraph

Time to Relax Cinemagraph

I recently discovered a new direction in the visual arts – Cinemagraphs. A Cinemagraph is a still picture with an endless moving part, that focus the attention of the observer.

And here is my first cinemagraph called “Time to Relax”

Time to Relax Cinemagraph

Българската азубка

Bulgarian alphabet

Днес попаднах на едно интересно интервю. Идеите изложени в него отдавна попадат в моето полезрение с подходящи доказателства. Сега обаче са синтезирани кратко точно и ясно.

Заслужава си всяка секунда. Ето няколко важни момента:

1. От днес ще наричам нашата азбука “Българска”, а не “кирилица” – така е правилно.

2. От 4 (четири) световни цивилизации, които са постигнали планетарно, глобално покритие, единствено българската го постига по мирен път, без да пролее и капка кръв.

3. И ми хареса твърдението “Русия е най-голямата българска държава”

А това е видеото със самото интервю. Приятно и ползотворно гледане!

Еко-пътека Бачково

Еко-пътека Бачково

Имам едно любимо място за разходка, само на 30 минути от Пловдив – еко-пътеката на Бачково. Започва от манастира и стига до резерват “Червената скала”. Ходил съм по нея много пъти – и зиме и лете и пролет и есен. Мястото е популярно, защото е близо до града, и по време на големи християнски празници много хора идват до манастира.

Преди няколко седмици реших пак да се разходя там – началото на лятото, чист и свеж въздух, няма голям празник, викам си “Ще е спокойно и ще се заредя с чиста природна сила, ще погледам водопада, ще послушам птичките”.

Отивам аз, тръгвам по пътеката и стигам водопада. Този водопад, толкова пъти съм бил на него, но никога не е имал толкова много вода. Тази година валяха много дъждове, вярно че до края на юли валяха редовно, но наистина се изненадах от водопада. Толкова вода, толкова сила в този иначе малък водопад.

Еко-пътека Бачково - водопада
Еко-пътека Бачково – водопада

Постоях малко, поснимах – направих му една малка фото-сесия на този водопад. Целия се измокрих – ама то пропуска ли се такова нещо? За толкова години никога не го бях виждал с толкова много вода.

Продължавам нагоре. Там имам едно любимо място с широка поляна между два склона на планината, и погледа се води към един връх.

Еко-пътека Бачково
Еко-пътека Бачково

Продължавам още нагоре към аязмото (извор с лековита вода) и параклис. Изворът с лековитата вода е покрит с малка сграда, която е оградена с двор. В двора има две огромни дървета. И тук съм идвал много пъти, но не бях виждал толкова много вода буквално да блика и извира от всякъде – под сградата, от корените на дърветата, от стените на оградата.

Гледам аз, чудя се и се мая. Не съм виждал такова чудо. Толкова много вода. Тръгвам към параклиса, издълбан в скалата – това е края на пътеката.

Едва излязъл от двора на извора и погледът ми попада на тази красива гледка. Мъничък водопад, Бре? Бил съм тук много пъти, познавам мястото, но тук никога, ама никога не е имало водопад.

Еко-пътека Бачково
Еко-пътека Бачково

Ще взема да го разгледам. Приближавам се и започвам да му се любувам. Заглеждам се да видя от къде идва водата за този водопад, но не виждам река или поне поток.

Еко-пътека Бачково
Еко-пътека Бачково
Хм, да не би потока да излиза от планината? Един вид подземна река да излиза тук? Намерих начин да се покатеря в горния край на водопада. Докато се изкачвах се изумявах – водата извираше буквално от всеки камък, от всяко храстче и от всеки корен на дърво! Невероятно! Не бях виждал такова чудо на чудесата – истински извор в гора, но не единичен, а цяла серия бликащи обилно тази животворна течност. И този извор захранва онзи водопад малко по-надолу!
Еко-пътека Бачково - изворът
Еко-пътека Бачково – изворът

А това са малко снимки от Еко-пътека Бачково

Този, който знае

Днес ми попадна този цитат. Някой казват, че е “Персийска мъдрост”, други че е на Ридиард Киплинг – който и да е източника, на мен ми харесва с това, че за да го схванеш, се иска малко мислене 😉

Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак –
ИЗБЯГВАЙ ГО.

Който не знае,
и знае, че не знае,
е ученик (може да бъде научен) –
НАУЧИ ГО.

Който знае,
и не знае, че знае,
спи –
СЪБУДИ ГО.

Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец –
СЛЕДВАЙ ГО (УЧИ СЕ ОТ НЕГО)!

Фотински водопади

Една събота вече не издържах – не бях излизал сред природа повече от месец. Трябваше да отида някъде на въздух да се заредя, или рискувах да експлодирам.

Чудех се, къде точно да отида. Човек като бърза, като иска за кратко време да вземе максимум и му е трудно да прецени и избере – дали няма да пропусна нещо, дали ще се мина и само ще пътувам, пък няма да ми е достатъчно.

Но трябваше да направя нещо – времето лети и ако още малко се чудя къде да отида, съботата ще отлети и аз пак ще съм си останал в града.

Бях чувал за Фотинския водопад. Ако трябва да съм точен, прекарвал съм часове в четене на пътеписи и информации не само за този, но и за много други водопади. Но като не съм ходил там, не бях сигурен какво точно ще открия. Последния път отидох на Устинския водопад, на който бях ходил и преди, но беше анемичен – нямаше вода.

В крайна сметка в 10:30 реших да го пробвам този Фотински водопад. Прегледах набързо каквато информация намерих в Интернет, снимки, указания, и в 11:00 вече бях в автомобила на път.

Google Maps каза, че пътя ще е около час и половина. Пътя обаче е два часа без малко. Направо да си го броим два часа.

В центъра на село Фотиново има специален паркинг за водопада, и указателни табели. Тръгва се по едни стълби точно от паркинга, и все надолу и напред за да се излезе на пътя за водопада. Ако нещо не е ясно в селото – питам местните, те много любезно обясняват и упътват – явно са свикнали със заблудени гражданчета като мен 🙂 Излизам от селото покрай стопански двор. И от там по черен път все напред. Пътя е почти равен, леко се спуска надолу и за около час се стига до водопада.

Пеят птички, пеперуди летят, цветя красят поляните, пътя върви покрай реката, която шуми приятно – точно от това имах нужда! Ухаа! От време на време има указателни табели, колкото да ме успокоят, че не съм объркал пътя. За малко да настъпя една черна змия, но тя доста великодушно реши да не се занимава с мен и се шмугна в храстите преди още да съм разбрал, че сме се срещнали.

По едно време на един завой стигам до голяма табела. Обяснява за проект, облагородяване и т.н. и до табелата стрелка за водопадите!

Стоп! “Водопад-И” ? Оказа се, че всъщност са 3 водопада. Да, 3 (три) водопада, а не един.

Добре, табела за “Водопад 1”, и друга за “Водопади 2 и 3”.

Казвам си: “Добре, давай по ред на номерата – 1, 2, 3”. Тръгвам към Водопад 1. След кратко, но за сметка на това наистина стръмно спускане по склона се стига до Водопад 1. Мога да кажа само: “Красота!”.

След малко, хайде нагоре – по същото много стръмно, по което слязох преди малко. Има няколо окуражителни табели в стил “Дишай дълбоко” и “Не остана”, че човек наистина има нужда от окуражаване. Особенно, ако е имал неблагоразумието да тръгне по градски гуменки или маратонки – аз бях с туристически обувки, но табелите ми харесаха 🙂

Хващам следващата табела – “Водопади 2 и 3”. Тук пак спускане, пак стръмно, но за сметка на това доста по-продължително.

Стигам до реката и почвам да се оглеждам. Има някакви падове на водата, спомних си че ги имаше на снимки в Интернет и си казвам “Еххх, за тези мъници ли дойдох чак до тук?”. Ако обаче само последваш следващите указателни табели, стигаш до два красиви водопада, които скачат един в друг.

Ехааа!

После пътя обратно е ясен – първо стръмно и продължително докато се излезе на черния път. После около час по черния път до селото, като пътя е нагоре. Не е стръмен, но е нагоре. След около час съм обратно в селото, капнал от умора, краката не ме държат, но щастлив – 4 (четири) часа съм бил сред гора, вода, водопад. И искам пак!