Българската азубка

Bulgarian alphabet

Днес попаднах на едно интересно интервю. Идеите изложени в него отдавна попадат в моето полезрение с подходящи доказателства. Сега обаче са синтезирани кратко точно и ясно.

Заслужава си всяка секунда. Ето няколко важни момента:

1. От днес ще наричам нашата азбука “Българска”, а не “кирилица” – така е правилно.

2. От 4 (четири) световни цивилизации, които са постигнали планетарно, глобално покритие, единствено българската го постига по мирен път, без да пролее и капка кръв.

3. И ми хареса твърдението “Русия е най-голямата българска държава”

А това е видеото със самото интервю. Приятно и ползотворно гледане!

24-ти Май

Манифестация по случай 24-ти май

Не бях ходил на 24-то-майска манифестация от както бях ученик – вече повече от 30 години. Спомените ми от тогавашните манифестации са “Хм, нищо особенно. Всички под строй, задължително, много висене, голяма умора”.

Тази година обаче, реших да отида. И въобще не съжалявам. Усещането и духът сред хората е съвсем различен от преди 30 години. Вярно, че и сега някои от учениците и учителите са там по задължение, но повечто имат избор и биха могли да го пропуснат. А освен тях, беше пълно с хора, извън манифестацията, дошли просто да учатват в празника. Толкова много деца, усмихнати, весели, нагласени.

24 май е истинският народен български празник. Не знам има ли друг народ, който така да обича и уважава образованието, та да му посвети специален празник. Докато е така, имаме бъдеще! 🙂

Ето малко снимки от това специално за народа ни събитие

Какво е успех?

Stefan Chekanov at TEDx

Какво е успех? Отговорът на този въпрос ни вълнува от хилядолетия, и вероятно никога няма да получим еднозначен отговор.

На 23-ти април в Пловдив се проведе TEDx – конференция, фокусирана върху споделянето на идеи, които си заслужават. Имах честта да бъда поканен и да споделя моето виждане за успеха. Разказах накратко моята история за пътя по който преминахме с брат ми до момента, трудностите и победите. Накрая се оказа, че сме преживели успех по различни и необичайни начини.

Цялата презентация можете да видите тук



Толерантност на Великден

В християнството има два основни празника – Рожденният ден на Исус Христос и Възкресението на Исус Христос. Това са двете ключови събития около, които се крепи вярата ни.

Като дойде някой от тези празници, хората се подготвят да празнуват, започват да мислят и плануват добри дела, стремят се да станат по-добри, да пречистят душите си.

А някои от така наречените “атеисти” започват да се подиграват. Пускат разни присмехулни коментари, статуси и картинки. Публикуват всевъзможни статии да охулят вярата на хората.

10 златни правила на толерантността
10 златни правила на толерантността
Най-странното е, че като започне да се говори за “толерантност” и “търпимост”, същите тези хора са първи в редиците на защитниците на тези ценности. Крещят, викат, воюват за правата на различни групи хора.

Защо обаче самите те не могат да проявят толерантност, търпимост и разбиране към съгражданите си християни, които са различни от тях? Защо трябва да се подиграваш с това в което вярва човекът до теб? Освен това веднъж не съм ги чул и видял да се подиграват на някой мюсюлмански, индуски, или будистки празник.

Има едно философско мнение, че човек е такъв, какъвто вярва че е – богат, беден, щастлив, умен, глупав, силен или слаб. А тези хора вярват, че са произлезли от маймуните…

Христос Възкръсна! – за тези, които вярват. А за другите – както искат.

Вело-срещи

Вчера отидох до вело-магазина за профилактика на велосипеда. Докато чаках се срещнах с двама души:

Отецът

Дойде един човек с момче и с очукан велосипед за ремонт. Между другото спомена, че велосипеда идва чак от Свищов. Подхванах разговор за велсипеда от Свищов и научих следното:

“Преместих се тук (в Пловдив), заради него (момчето), защото е глух и ням, а тук има специализирано училище. Не е съвсем глух. От скоро започна по малко да говори. Вече ми казва “татко”, а до скоро ми викаше “мама”. На него купих нов велосипед от тук (посочи към марковите велосипеди наоколо), а този (вехтия) е моя.”

Човекът имаше халка на ръката си – очевидно бе женен. Момчето беше на видима възраст около 8-9 години и изглежда не беше билогически син на мъжа, мисля, че дори не бяха кръвни роднини. Усещането беше, че човекът беше взел момчето да се грижи за него като за син. В края на разговора, стана ясно, че е учил богословие и е свещенник в Православната църква. Намаше как да разбера, че е свещенник по външния му вид – обикновен панталон, вехта тениска, къса сива коса, късо подстригана брада.

Оставиха велосипеда за ремонт и тръгнаха. А аз ги гледах как се отдалечават, с тиха надежда да останат още малко и да си поговорим. Бях изумен и останах безмълвен.

Извода: Другия път, когато говорим за лошите неща в Православната църква, сещайте се и за този човек, чието име така и не разбрах.

 

Чужденецът

По едно време дойде един човек със стар велосипед с липсваща седалка. Докато чакаше да обслужат другите клиенти го заговорих: “Липсва Ви седалката” и се усмихнах 🙂 – странна забележка, предвид, че човекът знаеше за липсващата седлака. Той тихо отвърна нещо и стана ясно, че не говори български.
– Do you speak English?
– Yes.
И започнахме разговора: Човекът е от Белгия. Работи в заводите на Сокотаб край Пловдив. Живее тук от две години с жена си и детето. Детето все още не ходи на училище, но догодина ще го запишат да учи тук. “Не съм научил още български. Много е труден. Детето ще го научи лесно.”
– Колко време ще останете тук?
– Не знам, докато работата го изисква – беше краткия отговор
Велосипедът беше пристигнал от Белгия, някаква марка известна само на специалистите, защото някакъв човек минавайки край нас, като видя велосипеда, въпреки окаяния му вид попита “За колко го продаваш?”

Чужденецът беше купил от магазина велосипеди за жената и детето. Беше много доволен от обслужването и на няколко пъти каза “Тук са много добри”.

През целия разговор не спираше да повтаря “Много е хубаво тук, градът е чудесен, много е хубав.”

bicycle-city-photo-800x500