Езикът е средство с което хората обменят сведения, знания, факти. По принцип не е важно какви точно са правилата на книжовния език, стига хората да се разбират.
Книжовната форма на българския език включва елементи от всички краища на страната. Ако някой от изтока говори с някой от запада – ще се разберат. И не е фатално, ако в ежедневен разговор употребяват някои думи и форми, специални за техните краища.
Забелязвам напоследък една странна тенденция. Някои хора като се обръщат към мен ми казват
“Здравей Стефан”
или
“Стефан, може ли …”
Забелязвате ли това, което забелязвам и аз? Липсва едно “е”. Трябва да е
“Здравей Стефане”
или
“Стефане, може ли…”
Не стига, че го пропускат в разговор, но все по-често се случва и в писмена кореспонденция.
Много по-добре звучи да кажеш “Здравей Стефане”, “Здравей Иване”, “Здравей Ники”, отколкото “Здравей Стефан”, “Здравей Иван” или “Здравей Николай”.
Странното е, че това го правят хора, които са образовани и би трябвало да знаят, кое е правилно в езика и кое не. Подозирам, че е страничен ефект от прекомерното им облъчване с английска култура. В английския език се обръщат точно така. Имам чувството, че ми говорят на английски, просто слагат български думи.
Моля ви хора, когато се обръщате към мен, кажете или напишете “Здравей Стефане”. Доставете ми тази малка радост, моля.
Аз пък ще ти викам Батко даже и като остареем съвсем 🙂
Ти си изключение, както други изключения трябва да ми викат в следващите 100-200 години “татко”, “чичо” и “калеко” 🙂