Вчера отидох до вело-магазина за профилактика на велосипеда. Докато чаках се срещнах с двама души:
Отецът
Дойде един човек с момче и с очукан велосипед за ремонт. Между другото спомена, че велосипеда идва чак от Свищов. Подхванах разговор за велсипеда от Свищов и научих следното:
“Преместих се тук (в Пловдив), заради него (момчето), защото е глух и ням, а тук има специализирано училище. Не е съвсем глух. От скоро започна по малко да говори. Вече ми казва “татко”, а до скоро ми викаше “мама”. На него купих нов велосипед от тук (посочи към марковите велосипеди наоколо), а този (вехтия) е моя.”
Човекът имаше халка на ръката си – очевидно бе женен. Момчето беше на видима възраст около 8-9 години и изглежда не беше билогически син на мъжа, мисля, че дори не бяха кръвни роднини. Усещането беше, че човекът беше взел момчето да се грижи за него като за син. В края на разговора, стана ясно, че е учил богословие и е свещенник в Православната църква. Намаше как да разбера, че е свещенник по външния му вид – обикновен панталон, вехта тениска, къса сива коса, късо подстригана брада.
Оставиха велосипеда за ремонт и тръгнаха. А аз ги гледах как се отдалечават, с тиха надежда да останат още малко и да си поговорим. Бях изумен и останах безмълвен.
Извода: Другия път, когато говорим за лошите неща в Православната църква, сещайте се и за този човек, чието име така и не разбрах.
Чужденецът
По едно време дойде един човек със стар велосипед с липсваща седалка. Докато чакаше да обслужат другите клиенти го заговорих: “Липсва Ви седалката” и се усмихнах 🙂 – странна забележка, предвид, че човекът знаеше за липсващата седлака. Той тихо отвърна нещо и стана ясно, че не говори български.
– Do you speak English?
– Yes.
И започнахме разговора: Човекът е от Белгия. Работи в заводите на Сокотаб край Пловдив. Живее тук от две години с жена си и детето. Детето все още не ходи на училище, но догодина ще го запишат да учи тук. “Не съм научил още български. Много е труден. Детето ще го научи лесно.”
– Колко време ще останете тук?
– Не знам, докато работата го изисква – беше краткия отговор
Велосипедът беше пристигнал от Белгия, някаква марка известна само на специалистите, защото някакъв човек минавайки край нас, като видя велосипеда, въпреки окаяния му вид попита “За колко го продаваш?”
Чужденецът беше купил от магазина велосипеди за жената и детето. Беше много доволен от обслужването и на няколко пъти каза “Тук са много добри”.
През целия разговор не спираше да повтаря “Много е хубаво тук, градът е чудесен, много е хубав.”
