Светът през моите очи
Днес ми попадна този цитат. Някой казват, че е “Персийска мъдрост”, други че е на Ридиард Киплинг – който и да е източника, на мен ми харесва с това, че за да го схванеш, се иска малко мислене 😉
Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак –
ИЗБЯГВАЙ ГО.Който не знае,
и знае, че не знае,
е ученик (може да бъде научен) –
НАУЧИ ГО.Който знае,
и не знае, че знае,
спи –
СЪБУДИ ГО.Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец –
СЛЕДВАЙ ГО (УЧИ СЕ ОТ НЕГО)!
Не бях ходил на 24-то-майска манифестация от както бях ученик – вече повече от 30 години. Спомените ми от тогавашните манифестации са “Хм, нищо особенно. Всички под строй, задължително, много висене, голяма умора”.
Тази година обаче, реших да отида. И въобще не съжалявам. Усещането и духът сред хората е съвсем различен от преди 30 години. Вярно, че и сега някои от учениците и учителите са там по задължение, но повечто имат избор и биха могли да го пропуснат. А освен тях, беше пълно с хора, извън манифестацията, дошли просто да учатват в празника. Толкова много деца, усмихнати, весели, нагласени.
24 май е истинският народен български празник. Не знам има ли друг народ, който така да обича и уважава образованието, та да му посвети специален празник. Докато е така, имаме бъдеще! 🙂
Ето малко снимки от това специално за народа ни събитие
Този месец, на 20-22 март, Софтуерния университет (СофтУни) организира технологична конференция за начинаещи програмисти и ИТ специалисти, студенти от университета, ентусиасти. Това е третата конференция на СофтУни, като този път мястото е Пампорово.
Университета беше създаден преди около година и половина, и следя развитието му с интерес. Радвам се, на успехите и конференциите, които организират. Студентите и младите ИТ специалисти, имат нужда от събития, на които да обменят знания и опит с по-старшите си колеги.
В СофтУни Конф ще се включат доста опитни и известни лектори от ИТ сферата. Ще има много и интересни теми свързани с разработването на софтуер. Някои от темите са чисто технически, като например: уеб разработка, мобилни приложения, бази данни, 3D графика. Други от темите са нетехнически, но обхващат важни аспекти от професията “софтуерен инженер”: здраве, спорт и социални умения. А аз ще имам привилегията да говоря за една тема, която е свързващото звено между техническите и нетехническите – “Програмиране в екип”.
Повече информация и записване на страницата на конференцията: https://softuni.bg/SoftUniConf
Ще се видим там. Ще бъде весело и полезно 🙂
Преди няколко седмици се включих в курс по програмиране на HTML5 за Android, който се води от моя приятел Леон Анави.
В курса се запознаваме с технология, за която бях чувал, но не бях пробвал – хибридни приложения за мобилни устройства.
Хибридните приложения са уеб приложения, написани на HTML, CSS, JavaScript, които се изпълняват на мобилно устройство. Мобилните платформи не позволяват директно използване на HTML, CSS, JavaScript за да си направите приложение. Затова се прави следния трик:
Архитектурно така изглеждат нещата:
Идеята е добра и има следните предимства (нa теория):
Знаех за горните предимства и недостатъци и принципно как работи идеята. Но не знаех на практика как се случват нещата.
Разглеждаме платформата Apache Cordova, като се фокусираме на приложения за Android.
Освен това открих, че има много приложения направени на Apache Cordova (PhoneGap е комерсиалната версия на Apache Cordova), което показва, че платформата е популярна.
Оказа се, че хората са се потрудили и инсталацията на Apache Cordova е лесна. Много бързо, без особени затруднения се стига до създаването на “Hello World” проект, който после лесно се модифицира според вашите нужди.
В Интернет е пълно с ръководства, как да се инсталира, но ще го напиша тук за да ми напомня на мен как се прави 🙂
Инсталирате:
npm install -g cordova
npm install -g ripple-emulator
cordova create project-folder com.yourname.project-name Project-Name
cd project-folder
cordova platform add android
Това е. Сега взимате любимия си текстов редактор и започвате работа.
ПС: Леоне, благодаря за курса 🙂
Езикът е средство с което хората обменят сведения, знания, факти. По принцип не е важно какви точно са правилата на книжовния език, стига хората да се разбират.
Книжовната форма на българския език включва елементи от всички краища на страната. Ако някой от изтока говори с някой от запада – ще се разберат. И не е фатално, ако в ежедневен разговор употребяват някои думи и форми, специални за техните краища.
Забелязвам напоследък една странна тенденция. Някои хора като се обръщат към мен ми казват
“Здравей Стефан”
или
“Стефан, може ли …”
Забелязвате ли това, което забелязвам и аз? Липсва едно “е”. Трябва да е
“Здравей Стефане”
или
“Стефане, може ли…”
Не стига, че го пропускат в разговор, но все по-често се случва и в писмена кореспонденция.
Много по-добре звучи да кажеш “Здравей Стефане”, “Здравей Иване”, “Здравей Ники”, отколкото “Здравей Стефан”, “Здравей Иван” или “Здравей Николай”.
Странното е, че това го правят хора, които са образовани и би трябвало да знаят, кое е правилно в езика и кое не. Подозирам, че е страничен ефект от прекомерното им облъчване с английска култура. В английския език се обръщат точно така. Имам чувството, че ми говорят на английски, просто слагат български думи.
Моля ви хора, когато се обръщате към мен, кажете или напишете “Здравей Стефане”. Доставете ми тази малка радост, моля.