Вчера гледах един репортаж по телевизията, че празнуващите празника на “Съединението”, не знаят какво точно празнуват. Затова реших да напиша накратко какво точно празнуваме.
Предполагам всички знаем, че след Руско-Турската война от 1878 г. България се освобождава от Османската империя. Тук е нужно едно уточнение. България се обособява, като отделна държава, с княз, народно събрание, правителство и собствена войска, но нейната територия включва само земите между Стара планина и Дунав и областта около София. Земите на юг от Стара планина, се обособяват в автономна област наречена Източна Румелия, която остава част от Османската империя. Областта се управлява от правителство и има губернатор, който се назначава от султана. Няма собствена войска, но има милиция за поддържане на вътрешния ред. Султана, има право да изпраща войска за да потушава размирици в областта.
Това, което се случва на 6 септември 1885 г. е, че хората и в Източна Румелия извършват преврат и обявяват, че се присъединяват към Княжество България. С този акт, рискуват султана да изпрати войска за да потуши това размирие в Източна Румелия.
Правителството и княза на Княжество България предприемат бързи и смели действия за да утвърдят и защитят действията на хората от южна България.
Тук е мястото да отбележим, че всички държави са били против този акт – Османската империя е разбираемо защо е против. Великобритания, Франция, Австро-Унгария имат своите съображения. Интересното е, че и Русия е против. А Сърбия обявява война и нахлува в България отправяйки се към София.
В това време цялата армия на Княжество България и Източна Румелия е на границата с Османската империя, защото се очаква че от там ще дойде най-голямата съпротива на Съединението. Руските офицери, които са обучавали и изграждали Българската армия вече са напуснали и така се оказва, че нашата войска се води от офицери с чин капитан. Българската армия, водени от тези млади офицери успява да извърши невъзможното, като за много кратко време, без почивки се прехвърля от границата с Османската империя на границата със Сърбия, отбива атаките и навлиза в територията на Сърбия. Победите на Българската армия са толкова категорични, че единственото което я дели от влизането в Белград е заплахата на Австро-Унгария, че ако го стори, ще се срещне с Австро-Унгарски войски.
Та, казано накратко, двете части на България се съединяват (обединяват) заставяйки смело срещу целия свят за да защитят националния Български интерес. Ако нашите пра-дядовци са могли да го направят, значи можем и ние да отстояваме нашия интерес днес. Лозунгът, изписан на нашето народно събрание и на нашия герб “Съединението прави силата” не са просто думи, а истина, която работи за семейството ми, града ми, работното ми място, училище, страната ми. Навсякъде и за всичко “Съединението прави силата”!
Ето няколко връзки с повече информация:
Wikipedia – Съединение на България
Регионален Исторически Музей Пловдив – Съединение на България