Български междуметия с най-висок КПД

– А… (Извинете, не разбрах)
– Е… (Очаквах много повече)
– И… (Това не е от значение)
– М… (Не съм съгласен)
– О… (Приятно съм изненадан)
– У… (Разочарован съм)
– Ц… (Категорично не)
– Ъ… (Не съм готов да отговоря)
– Я… (Може ли да погледна)


Някъде от Мрежата

Технически стандарти

Накратко:
Американските железопътни релси са с разстояние 4 фута и 8.5 инча (около 1435 мм). Странна цифра, нали?

Строени са така, защото в Британия са толкова, а американските железници са ги строили британски инженери. А те са строили така релсите, защото в Британия разстоянието между колелата на вагоните е такова.

Вагоните са с толкова разстояние, защото са започнали да ги правят във фабриките за файтони, които са със същото разстояние между колелата. Това разстояние е такова, заради коловозите на пътищата, които ще чупят колелата по-често, ако са с друго разстояние.

Коловозите на старите и дълги пътища са с този размер, защото са построени върху римските пътища, за техните легиони и техните колесници, които са направили първите коловози. Тези пътища се ползват от тогава в цяла Европа, и за да не се чупят колелата на каруците, се ползва това разстояние.

Колесниците са били направени с този размер, защото две конски дупета от римско време се побират в този размер.

Къде е поуката от историята?

Забавното е, че като видите космическа совалка, от двете и страни има два ракетни ускорителя, те са направени във фабрика, в щата Юта. Превозват се с влак, който минава през тунел.

Както научихме, разстоянието на релсите е с размер на две конски дупета, а тунела е малко по-широк от тях, така, че въпреки желанието на инженерите ускорителите да са по-големи, дизайна на най-модерния и съвременния транспорт на планетата се съобразява с технология заложена преди около 2000 години от размера на дупето на стандартен римски кон.

Дупетата имат значение!😁😁😁
(от Мрежата)

Би Ти Ви репортерите: Градски легенди

Най-гледаната, поне според мен, телевизия в България е Би Ти Ви. Горд съм да споделя, че вече имаме свой принос в нейните предавания.

На 12 юни 2021, Би Ти Ви излъчват филм със заглавие “Би Ти Ви репортерите: Градски легенди”. Като част от екипа който го е създал, написано в началото на надписите с екипа на филма, гордо стои Катя Чеканова 🙂

Ето го и самия филм директно от сайта на Би Ти Ви – извинявам се за рекламите:

 
А това е екрана с надписите
 


Оригиналната статия на сайта на Би Ти Ви е тук:
bTV Репортерите: Градски легенди

Н.В. Симеон ІІ, цар на българите

Ха, какво открих днес в Уикипедия:

“Според Търновската конституция след 1908 година е: „(име) с Божията милост и волята на народа Цар на българите“, без да се споменава държавата. В този смисъл Н.В. Симеон ІІ все още може да бъде титулуван „Цар на българите“, така както е обявен след смъртта на Цар Борис ІІІ. През 1946 година, след обявяване на България за Народна република, тогавашните управници на България, „въодушевени“ от резултата от организирания от тях референдум, са забравили, случайно или нарочно, да детронират малолетния Цар на българите. Никъде в държавните документи от онова време, включително и в архива на Великото народно събрание, няма никакво решение или какъвто и да е документ, че Симеон ІІ е детрониран. Смятали са, че само с експулсирането му от страната решават въпроса. Именно липсата на такова решение на парламента позволява на всички държави в света да се отнасят към лицето Симеон Борисов Сакс-Кобург-Готски като към легитимния Симеон ІІ, цар на българите.”

И пак в същата статия:
“Съществената разлика между „цар“ и „крал“ е, че титлата „цар“ се отнася до „върховен предводител на независим народ“, докато титлата „крал“ се отнася до „върховен повелител на държава“.”

Ние все още си имаме цар. А титлата “цар”, означава “Върховен предводител на независим народ”.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Цар

И статията в Уикипедия за Симеон Сакскобургготски

Машинно гласуване

Днес за първи път гласувах машинно на избори за Народно събрание. Ето как протича процеса:

  1. Машината е така поставена, че никой освен теб не вижда екрана и какво избираш.
  2. Връчват ти карта с чип, която вкарваш в машината.
  3. На екрана излиза списък с партиите. Избираш партия от списъка. Ако искаш избираш и кандидат с преференция.
  4. Натискаш бутон “Прегледай” при което се показва информация какво си избрал.
  5. Натискаш бутон “Гласувам” при което се разпечатва бюлетина, на която е изписано какво гласуваш.
  6. Пускаш бюлетината в непрозрачна урна.

Накратко: Вместо върху хартиена бюлетина, нанасяш своя глас на екрана на машината, а тя го разпечатва.

Машинното гласуване елиминира една лесна и масова манипулация, без да внася нови. Това, което елиминира е “случайното” драсване с химикалка върху хартиена бюлетина, което моментално я прави невалидна.

В края на изборния ден машината разпечатва протокол. Данните в протокола трябва да съвпаднат с преброените машинни бюлетини в урната.

Изводите за мен са:

  • Машинното гласуване е лесно. Дори по-лесно от класическото с хартиена бюлетина.
  • Не може да се фалшифицира – при него няма невалидни бюлетини защото някъде някой драснал с химикал или написал нещо.
  • Автоматизира процеса по броене на гласове и подготвяне на протокол.
  • Добавя ниво на сигурност и отстранява възможности за грешки.

Според мен на следващите избори трябва да се гласува само с машини.