Author: stefan

В началото бях момче – тичах по поляните в парка, пръскахме се с вода, стреляхме се с фунийки, летяхме с велосипедите, катерехме се по скалите на хълмовете.

След това станах юноша, или както сега му казват “тийнейджър”. Започнаха да ме вълнуват други неща.

Пораснах още малко и станах младеж – чувството е невероятно – морето е до колене, светът е мой, животът мен чака, пред мен има безброй възможности, коя от коя по-хубава.

Един ден се ожених. След сватбата моментално се промениха възгледите ми за света, за живота. Започнах малко да разбирам родителите ми. Част от техните възгледи, които до преди това тотално не разбирах, сега ми се изясниха. Вече се чувствах цял и зрял, имах си половинката. Исках да я направя щастлива. Оказа се, че съм станал млад мъж.

И ето, роди се синът ми – няма такова чувство на света! В началото е като да си имаш нова играчка, само дето плаче и ака 🙂 Но започах да мисля за него, как да снабдя нуждите му, как на него да му е по-добре. Ходим заедно да ритаме топка, на кино, играем заедно – с една дума – красота. С жена ми все за него мислим и мечтаем. Станах баща.

Порасна синът ми, стана момче и тръгна по неговия път на неговата еволюция. А аз продължавах по моя. Роди се дъщеря ми. Е такова чувство няма на света – нежна, малка, красива, сладка… Дъщеря ми порасна и аз изведнъж започнах повече да разбирам моята съпруга. Да, женени бяхме от много време, но сега, чрез дъщеря ми започнах нея да разбирам. Разбрах, че и тя е дъщеря на баща си – колко странно, нали? Много неща ми светнаха. Продължавах да раста в това да бъда баща.

И така времето вървеше, децата растяха, а покрай тях аз се променях. Станах баща на по-големи деца. Синът ми на свой ред стана юноша (тийнейджър) и аз с него станах баща на юноша (тийнейджър). Дъщеря ми стана момиче и тръгна по нейния път на еволюцията на жената и аз с нея станах баща на дъщеря, което е малко по-различно от това да си баща на син.

И ето, преди няколко месеца синът ми навърши пълнолетие и на свой ред стана младеж. Сега съм баща на пълнолетен син. Светът изглежда по различен начин. Той вече е равен с мен и в същото време дълбока грижа и любов към него има в сърцето ми.

За сега съм до тук. Очаква ме да стана баща на пълнолетна дъщеря, да стана свекър, дядо, тъст. И с всяка нова стъпка от моята еволюция ще имам нови преживявания – и прекършващи душата и въодушевяващи. Със сигурност ще има изненади за които не съм подозирал.

Но това, което знам със сигурност е, че от тук нататък искам да помогна на децата ми да извървят пътя на тяхната еволюция и на всяка тяхна стъпка да съм адекватен и полезен, та като дойде времето те на свой ред да стигнат до пълнотата на тяхната зрялост и да помогнат на техните деца.

Красота, нали? 😉

Миналата седмица решихме да се разходим из Рила. Преди сме били до Рилски манастир и сме се качвали с лифта от Боровец до хижа Ястребец. Този път решихме да направим обиколка от две части:

1. Седемте рилски езера
2. Връх Мусала

Направихме малко проучване и се оказа, че начинанието ни е доста амбициозно като за любители туристи. Всеки един от тези преходи е от порядъка на 6-8 часа планинско ходене, по непознат за нас терен. Затова си направихме един ден почивка между двата дни за преходи през планината 🙂

Седемте рилски езера

Качихме се на автомобила и директно на лифта в Паничеще. Пътя от Пловдив до Паничеще е 3 часа. Лифта почива в понеделник до обяд. Цената е 15 лв и 12 лв за дете. За тридесетина минути ни качи в планината. От там поехме по пътека, която върви по ръба на един рид и от която се наблюдават част от езерата. За около 2 часа вървене се наблюдават невероятни гледки. Но истинското съкровище се разкри когато стигнахме до езерата. Бистра вода. Чисто небе, която се отразява във водата. В езерото плуват рибки, които се скупчват около краката ти. Водата от езерата се прелива от едно към друго.
Качихме се до най-високото езеро – “Сълзата”. От там се открива гледка към всички езера, отразяващи небето. Прозачен въздух, тишина.

Почивен ден – Самоков, Сапарева Баня

След цял ден обикаляне на езерата, бяхме изтощени и останахме за почивка в базовия лагер – гр.Самоков. Разгледахме историческия музей и разбрахме защо се казва Самоков – имали са едни устройства за автоматично коване на желязо, които са се казвали самокови. сам-кове – само-ков 🙂 А после заслужено се потопихме в минерален басейн в Сапарева Баня 🙂

Връх Мусала

Взехме лифта от Боровец до хижа Ястребец. Лифта почива в понеделник и вторник. Цената е 10 лв и 6 лв за дете. За тридесетина минути ни качи високо в планината до хижа Ястребец. От там един час пеш до хижа Мусала. Пътя не е нещо особенно нито като натоварване, нито като гледки.
На хижа Мусала има едно прекрасно спокойно езеро.

От хижа Мусала за около два часа се качихме то Леденото езеро. По пътя обаче минахме през невероятни места. Каменни реки като в приказките. Ама наистина каменни – гледаш по склона на планината са се спуснали реки от камъни. Минаваш по камъните, а отдолу се чува ромоленето на вода 🙂 Минахме покрай две прекрасни езера – чисти, бистри, красиви. Наоколо пейзажа е леко лунен – камъни и треви. Не сме свикнали на такъв пейзаж. При нас има много дървета, храсти и треви и затова ни се стори много красиво.

На леденото езеро има заслон където човек може да почине, да хапне, да пие чай. Времето ни притискаше защото лифта затваря в 18:00. Странно защо толкова рано, но това много ни ограничаваше във времето и нямахме време за почика. Аз останах на заслона, защото вечерта ме чакаше два часа шофиране обратно до Пловдив. Другите от групата продължиха към върха и за около един час се качиха.

Снимки от приключението в Рила

Преди няколко дни загинаха 6 човека в терористичен взрив на летището в Бургас. Шестима невинни загинаха. Сега започват всевъзможни коментари, интерпретации, декларации, анализи, обвинения – кой бил виновен, кой не си бил свършил работата. Политиците ще си свършат работата – едни ще използват случая да набедят кой е виновен и да си направят войната, други ще търсят виновни министри и ще искат оставки. Следователи и специалисти от специалните служби ще си свършат работата – ще разберат кой и защо е направил атентата. Журналистите ще си свършат работата и една седмица ще имат материал за своите рейтиниги. И на едните и на другите това им е работата и те ще си я свършат. Ще мине време и ще забравим за случая, животът пак ще потече в нормалния си ритъм.

А на мен душата ми скърби и съм дълбоко потресен за трагедията в семейството на нашия брат и съгражданин Мустафа Кьосов. Кажете ми, какво е виновен човекът? Представяте ли си, години наред е бил без работа. Преди месец започва работа в тази фирма. Тъкмо са се успокоили в семейството, че най-после има работа и ще могат да посрещат нуждите си. Тъкмо се е появила надежда за бъдещето и той загива. Вероятно не е успял да вземе още първата си заплата. А какво да кажем за съпругата му? А за дъщеря му, която е на 10 години и остава сирак? Какъв ще бъде техния живот от тук нататък? Една безкрайна мъка докато са живи.

Моята баба е останала без баща на 7 годишна възраст. Тя ми е казвала “Да знаеш, много е тежко да растеш без баща!” Похвално е, че нашето правителство отпуска 10 000 лв помощ за семейството на Мустафа Кьосов, но това няма да запълни празнината от липсата му.

А какво да кажем за ранените? Някои от тях ще останат сакати за цял живот. Всичко в живота им се промени към лошо, не към добро.

Пострадаха невинни хора, цивилни граждани. Умът ми не го побира, сърцето ми не може да разбере, каква е логиката да се убиват цивилни граждани в бомбени атентати? На кой му идват тези идеи и как ги оправдава пред съвестта си? Как може да извършиш подобно нещо и да спиш спокойно?

Подобни терористични актове не са от вчера и днес. Винаги е имало такива. Когато бях дете имаше бомбен атентат на централна ЖП гара в Пловдив. Бях в района на гарата и си спомням взрива.

Най-лошото е, че няма изгледи подобни действия да спрат. От опит знам, че не можеш да се разбереш с някой който не иска мир. Не можем и да отидем да ги заличим тотално от лицето на земята. Единствената ни надежда е да изградим връзки на доверие и взаимопомощ с всички общества и народи, особенно с тези, които генерират тероризъм. Не защото ни е страх, не ни е страх, а защото е очевидно че имат проблем, който избива по този начин. Когато обикновените хора ни разпознават като приятел, трудно ще се вербуват терористи от техните среди, които да искат да изпращат срещу нас.

Това е истинският въпрос. Не да чакаме някой отвън да дойде и да ни оправи. Как ние да направим промяната? В нашата история има много примери, когато сами сме правили немислими неща. Примери от скорошната ни история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Обявяване на Независимостта, Спасяването на евреите в България.

Проблемът на днешната ни икономика е, че имаме много чуждопоклонство. Все чакаме чужди инвеститори (сякаш няма наши), възлагаме важни проекти на чужди фирми – сякаш нашите не могат да се справят, даваме на чужите фирми различни привилегии – а нашите товарим с допълнително бреме, държавата взима кредити от чужди банки – вместо от наши. Всеизвестно е, че ако някоя чужда фирма прави бизнес в една страна, тя изнася печалбата. Т.е. фирмата идва тук, прави каквото прави и после парите излизат от страната. За сравнение, българската фирма каквито пари изкара, парите остават в страната. За каквото и да изхарчат парите, ще ги изхарчат в страната, т.е. ще отидат в други българи. Затова,

Ако искаме страната ни да е по-богата, трябва да намалим изтичането на пари от страната.

Знаете ли, че търговския баланс на България е повече внос, отколкото износ? Това на практика означава, че изнасяме пари за да внесем стоки. В търговията повече печели този, който продава стоката от този, който я потребява, защото продавача добавя “добавена стойност” = печалба. Затова трябва да поработим да увеличим собственото си производство, да намалим вноса и по възможност да увеличим износа на стоки и услуги.

Какво мога да направя аз, за да се увеличи производството на страната?

• Ами първо, като влезеш в магазина, ако има две стоки, едната българска, другата чужда, с еднакво качество, на приблизително една цена, кое ще купиш? Купи българското! Така твоите пари отиват в българска фирма, която плаща заплати на българи, плаща данъци на твоята държава и накрая, печалбата ще остане в българи, които ще я похарчат в България и ще се обогати друг българин. Така или иначе тези пари ще ги дадеш, ако ги дадеш за българска стока – стимулираш собствената си страна, което в крайна сметка е и за твоя полза 🙂
   
• Ако си в някаква позиция на която взимаш решения, например, работиш в някоя от големите търговски вериги и решаваш кои стоки да се продават в твоята верига – предложи по възможност изгодни условия на българските фирми (без да нарушаваш интереса на работодателя си) за да могат по-лесно да продават. Улесни ги. В крайна сметка, техния успех ще се отрази и на твоето благополучие, защото ще се подобрят условията в страната.
   
• Ако си в държавно учреждение – министерство, агенция, община – и от теб зависи наемането на фирми за извършване на работа, купуване на консумативи или оборудване или каквото и да е. Ако при едно и също качество и съпоставими цени има българска фирма – възложете на нея работата. Това е е от полза за всички (включително и за теб).
   
• Ако си търсиш работа, и имаш предложения от чужда фирма и от българска фирма, при приблизително еднакви условия (условия на труд и заплата), кое ще избереш? Избери българската фирма, защото така твоите способности ще допринесат за успеха на българска фирма и в крайна сметка това ще е за твоя собствена полза.
   

Може много други неща да се направят,
важно е да се спазва принципа Избери Българското!

Медиите постоянно ни убеждават, че сме бедни и че България е на опашката на какво ли не – най-бедна страна в Европа, най-лошо здравеопазване, най-лошо образование, най-какво ли не. Отвсякъде ни заливат подобни твърдения и оплаквания. И докато индивидуалната оценка за бедност е въпрос на всеки човек, сам за себе си да определи къде е, когато говорим за страната ни се забелязва нещо много интеренсо.

Ето един пример от преди няколко седмици – “България сред най-неконкурентните страни в света”. Чета статията и разбирам, че някой е направил класация за конкурентно-способност на водещите 59 икономики в света, като е използвал 300 (триста) показателя. България е на 54-то място от тези 59. И това е голяма трагедия. Обърнете внимание на заглавието на статията и на това което пише в самата статия – “водещите”, да България е считана за една от водещите икономики в света. Освен това, показателите ни за тази година са по-добри от миналата и сме една от малкото от тези 59 страни, които имат подобрение. Страните в света са около 200. Класацията е за първите 59. Какво излиза? България е в топ 54 на света и се покачва, а новината е че сме зле.

И това не е единственият пример. Всеки ден, отвсякъде има подобни случаи на негативна оценка.

Помислете само, България е част от Европейския Съюз. Не всеки го допускат да влезе в тоз клуб на “избраните”. И каквито и спекулации да има защо и как са ни приели, факт е че България е равноправен член, което означва че отговаряме на много високи и строги критерии в различни области на държавното устройство и общесвения живот: свобода на личноста, пазарна икономика, добре работеща държавна машина (съдебна система, полиция, институции, армия), инфраструктура, условия на живот. Списъка с критериите е много дълъг. В момента в Европейския Съюз членуват 27 страни. Да сложим още десетина силни страни (САЩ, Канада, Япония, Русия и т.н.). Общо 37, да ги закръглим на 40. Това означава, че България е сред първите 40 от 200 страни на света. Където и да се намираме в тези 40, ние сме там, горе, на върха.

Обективно погледнато страната ни е сред най-добрите места за живеене на света, сред най-силните икономики. Страната ни предлага едни от най-добрите условия за живот, което включва условия на труд, възможности за почивка, сигурност за личния живот и имот на гражданите.

Не знам за теб, но аз не съжалявам, че съм роден и живея в България. Напротив, радвам се за това и се гордея.

Ето още една новина от последните дни България изпълни техническите критерии за еврозоната. Забележете, от всички 27 страни в Европейския Съюз, само 3 (три) изпълняват изискванията за финансова стабилност. И една от трите е България. Кой е най-добър този път, а? 😉