В началото бях момче – тичах по поляните в парка, пръскахме се с вода, стреляхме се с фунийки, летяхме с велосипедите, катерехме се по скалите на хълмовете.
След това станах юноша, или както сега му казват “тийнейджър”. Започнаха да ме вълнуват други неща.
Пораснах още малко и станах младеж – чувството е невероятно – морето е до колене, светът е мой, животът мен чака, пред мен има безброй възможности, коя от коя по-хубава.
Един ден се ожених. След сватбата моментално се промениха възгледите ми за света, за живота. Започнах малко да разбирам родителите ми. Част от техните възгледи, които до преди това тотално не разбирах, сега ми се изясниха. Вече се чувствах цял и зрял, имах си половинката. Исках да я направя щастлива. Оказа се, че съм станал млад мъж.
И ето, роди се синът ми – няма такова чувство на света! В началото е като да си имаш нова играчка, само дето плаче и ака 🙂 Но започах да мисля за него, как да снабдя нуждите му, как на него да му е по-добре. Ходим заедно да ритаме топка, на кино, играем заедно – с една дума – красота. С жена ми все за него мислим и мечтаем. Станах баща.
Порасна синът ми, стана момче и тръгна по неговия път на неговата еволюция. А аз продължавах по моя. Роди се дъщеря ми. Е такова чувство няма на света – нежна, малка, красива, сладка… Дъщеря ми порасна и аз изведнъж започнах повече да разбирам моята съпруга. Да, женени бяхме от много време, но сега, чрез дъщеря ми започнах нея да разбирам. Разбрах, че и тя е дъщеря на баща си – колко странно, нали? Много неща ми светнаха. Продължавах да раста в това да бъда баща.
И така времето вървеше, децата растяха, а покрай тях аз се променях. Станах баща на по-големи деца. Синът ми на свой ред стана юноша (тийнейджър) и аз с него станах баща на юноша (тийнейджър). Дъщеря ми стана момиче и тръгна по нейния път на еволюцията на жената и аз с нея станах баща на дъщеря, което е малко по-различно от това да си баща на син.
И ето, преди няколко месеца синът ми навърши пълнолетие и на свой ред стана младеж. Сега съм баща на пълнолетен син. Светът изглежда по различен начин. Той вече е равен с мен и в същото време дълбока грижа и любов към него има в сърцето ми.
За сега съм до тук. Очаква ме да стана баща на пълнолетна дъщеря, да стана свекър, дядо, тъст. И с всяка нова стъпка от моята еволюция ще имам нови преживявания – и прекършващи душата и въодушевяващи. Със сигурност ще има изненади за които не съм подозирал.
Но това, което знам със сигурност е, че от тук нататък искам да помогна на децата ми да извървят пътя на тяхната еволюция и на всяка тяхна стъпка да съм адекватен и полезен, та като дойде времето те на свой ред да стигнат до пълнотата на тяхната зрялост и да помогнат на техните деца.
Красота, нали? 😉