Езикът е средство с което хората обменят сведения, знания, факти. По принцип не е важно какви точно са правилата на книжовния език, стига хората да се разбират.
Книжовната форма на българския език включва елементи от всички краища на страната. Ако някой от изтока говори с някой от запада – ще се разберат. И не е фатално, ако в ежедневен разговор употребяват някои думи и форми, специални за техните краища.
Забелязвам напоследък една странна тенденция. Някои хора като се обръщат към мен ми казват
“Здравей Стефан”
или
“Стефан, може ли …”
Забелязвате ли това, което забелязвам и аз? Липсва едно “е”. Трябва да е
“Здравей Стефане”
или
“Стефане, може ли…”
Не стига, че го пропускат в разговор, но все по-често се случва и в писмена кореспонденция.
Много по-добре звучи да кажеш “Здравей Стефане”, “Здравей Иване”, “Здравей Ники”, отколкото “Здравей Стефан”, “Здравей Иван” или “Здравей Николай”.
Странното е, че това го правят хора, които са образовани и би трябвало да знаят, кое е правилно в езика и кое не. Подозирам, че е страничен ефект от прекомерното им облъчване с английска култура. В английския език се обръщат точно така. Имам чувството, че ми говорят на английски, просто слагат български думи.
Моля ви хора, когато се обръщате към мен, кажете или напишете “Здравей Стефане”. Доставете ми тази малка радост, моля.
Стефан, е първият мъченик за Христовата вяра. Убит с камъни няколко месеца след, като Исус е разпънат на кръст.
Историята разказана във филма е много богата на поучения. Има любов, смелост, загриженост, измама не от там от където очакваш. Но най-невероятното е изводът за силата на любовта. И сигурно си мислите за любовта с която мъж обича жена или жена обича мъж? Не. Става въпрос за истинската любов, която казва “Пренебрегвам моя интерес, за да си добре ти.” Ако научим децата си да практикуват тази любов, а ние се постараем да я прилагаме, чудеста ще са всеки ден около нас, както във филма тази любов победи смъртта.
