Тази година решихме да направим една екскурзия до Румъния. Имахме два варианта да се качим на автобуса на екскурзията: от София в 5:00 сутринта или от Русе в 9:00 сутринта. Решихме, че ще е по-добре да се качим от Русе, да оставим автомобила там и на връщане да се разходим из района Русе – Силистра.
Речено – сторено.
Тръгнахме от Пловдив за Русе на 29 август по време удобно за нас (наспани, закусили). Пътувахме 300 километра: Пловдив – Стара Загора (по магистралата) – Казанлък – Шипка – Габрово – Велико Търново – Русе.
Бях забелязал, че в района на Пловдив (и части от Родопите) пътищата са добри. Но сега пътувахме до далечния север на родината. Тези 300 километра бяха в перфектно състояние. Казах си “Бре, те пътищата били хубави при нас. Защо си мислим, че не са?”
Екскурзията в Румъния приключи и тръгнахме да направим обиколката, както я бяхме планирали: Русе – Иваново и Басарбово (скални манастири) – Тутракан – Сребърна – Силистра – Шумен – Карнобат – Пловдив (по магистралата). Общо 700 километра. И тук се оказа, че пътищата са в перфектно състояние (с изключение на една отсечка от около 5 километра преди Шумен, където имах чувството, че няма път).
Та така – 1000 километра по пътищата на страната и всички бяха добре поддържани с маркировка и подходящи знаци. Никакви дупки или неравности.
Важно е да отбележа, че това важи за между-градските шосета. Вътре в градовете състоянието на улиците на много места е трагично. Между-градските шосета се поддържат от републиканския бюджет, докато улиците са грижа на всяка община. Което означава, че от републиканския бюджет се отделят средства за поддръжката на пътищата, но общините не могат да си го позволят. Може би общините биха могли да се опитат да кандидатстват за финансиране по проекти от Европейски Съюз или да преговарят с държавата да помогне с финансирането.
Не знам как е из другите кътчета на страната, но се надявам шосетата навсякъде да са в добро състояние. И се надявам всички общини да намерят начин да подържат улиците в добро състояние.
