Когато беше мъничка, дъщеря ми спеше в нашето легло – между мен и майка си. Имаше си нейно, но явно между мама и тати беше много по-удобно.
Един ден решихме да я сложим да спи в нейното легло, което я чакаше вече година в детската стая при батко. Хубавицата се разплака и не искаше и да чуе да се мести. Наложи се татко да разкаже приказка.
Имало една катеричка, която живеела в гората. Цяло лято събирала лешници и ядки. За да е сигурна, че ще има достатъчно, събирала ги в няколко хралупи на различни дървета.
Дошла зимата и вече нямало плодове из гората. Но умната катеричка имала храна складирана в хралупката си. Живеела си спокойно и весело.
Една сутрин, като се събудила, тя се показала навън, подушила въздуха с нослето и усетила уникалната свежест на снега. Гората била покрита с тънка покривка от пухкав бял сняг. Катеричката си казала “Ухааа, днес каква игра ще падне. Първо да закуся и после ще се наиграя.” Върнала се вътре и потърсила да хапне. Но храната в хралупата била свършила. “Хм…” – казала си тя – “храната е свършила. Ще отида до другата хралупа да си взема от там.”. Бързо излязла и припнала към другото дърво в края на гората, където били резервните запаси от храна. Тичала по снега и стигнала тъкмо когато от небето започнал да пада много сняг на парцали.
Влязла вътре катеричката, подготвила една торбичка с храна, която да отнесе обратно в дома си и излязла навън. Но, земята вече била покрита с дебел сняг. Толкова дебел, че не можела да се движи по него. Тъй като торбичката била тежка, катеричката решила да тръгне под снега. “Ще си пробия тунел през снега” – си казала и тръгнала.
Вървяла, вървяла, вървяла и все не стигала. По едно време се загубила. Решила да се покатери на някое дърво и да огледа. Оставила торбичката, върнала се до последното дърво, което била подминала, покатерила се на него и се огледала. От висикото видяла, че е близо до дома, просто в снега малко се отклонила.
Вече знаела вярната посока, слязла от дървото, взела торбичката и тръгнала към дома. Скоро стигнала, покатерила се и влязла в хралупката. Извадила донесените плодове и ядки, подредила ги, хапнала и си казала “Уххх, успях. Но целият ден мина. Навън вече се стъмни. Явно играта ще остане за утре.”
Легнала си в пухкавото креватче и сладко, сладко заспала.
Лека нощ Катюшка 🙂
И сладкото Кате заспа в своето си легло. До ден днешен (10 години от тогава) още помни тази приказка, която беше съчинена от нейния татко специално за нея.