Фотински водопади

Една събота вече не издържах – не бях излизал сред природа повече от месец. Трябваше да отида някъде на въздух да се заредя, или рискувах да експлодирам.

Чудех се, къде точно да отида. Човек като бърза, като иска за кратко време да вземе максимум и му е трудно да прецени и избере – дали няма да пропусна нещо, дали ще се мина и само ще пътувам, пък няма да ми е достатъчно.

Но трябваше да направя нещо – времето лети и ако още малко се чудя къде да отида, съботата ще отлети и аз пак ще съм си останал в града.

Бях чувал за Фотинския водопад. Ако трябва да съм точен, прекарвал съм часове в четене на пътеписи и информации не само за този, но и за много други водопади. Но като не съм ходил там, не бях сигурен какво точно ще открия. Последния път отидох на Устинския водопад, на който бях ходил и преди, но беше анемичен – нямаше вода.

В крайна сметка в 10:30 реших да го пробвам този Фотински водопад. Прегледах набързо каквато информация намерих в Интернет, снимки, указания, и в 11:00 вече бях в автомобила на път.

Google Maps каза, че пътя ще е около час и половина. Пътя обаче е два часа без малко. Направо да си го броим два часа.

В центъра на село Фотиново има специален паркинг за водопада, и указателни табели. Тръгва се по едни стълби точно от паркинга, и все надолу и напред за да се излезе на пътя за водопада. Ако нещо не е ясно в селото – питам местните, те много любезно обясняват и упътват – явно са свикнали със заблудени гражданчета като мен 🙂 Излизам от селото покрай стопански двор. И от там по черен път все напред. Пътя е почти равен, леко се спуска надолу и за около час се стига до водопада.

Пеят птички, пеперуди летят, цветя красят поляните, пътя върви покрай реката, която шуми приятно – точно от това имах нужда! Ухаа! От време на време има указателни табели, колкото да ме успокоят, че не съм объркал пътя. За малко да настъпя една черна змия, но тя доста великодушно реши да не се занимава с мен и се шмугна в храстите преди още да съм разбрал, че сме се срещнали.

По едно време на един завой стигам до голяма табела. Обяснява за проект, облагородяване и т.н. и до табелата стрелка за водопадите!

Стоп! “Водопад-И” ? Оказа се, че всъщност са 3 водопада. Да, 3 (три) водопада, а не един.

Добре, табела за “Водопад 1”, и друга за “Водопади 2 и 3”.

Казвам си: “Добре, давай по ред на номерата – 1, 2, 3”. Тръгвам към Водопад 1. След кратко, но за сметка на това наистина стръмно спускане по склона се стига до Водопад 1. Мога да кажа само: “Красота!”.

След малко, хайде нагоре – по същото много стръмно, по което слязох преди малко. Има няколо окуражителни табели в стил “Дишай дълбоко” и “Не остана”, че човек наистина има нужда от окуражаване. Особенно, ако е имал неблагоразумието да тръгне по градски гуменки или маратонки – аз бях с туристически обувки, но табелите ми харесаха 🙂

Хващам следващата табела – “Водопади 2 и 3”. Тук пак спускане, пак стръмно, но за сметка на това доста по-продължително.

Стигам до реката и почвам да се оглеждам. Има някакви падове на водата, спомних си че ги имаше на снимки в Интернет и си казвам “Еххх, за тези мъници ли дойдох чак до тук?”. Ако обаче само последваш следващите указателни табели, стигаш до два красиви водопада, които скачат един в друг.

Ехааа!

После пътя обратно е ясен – първо стръмно и продължително докато се излезе на черния път. После около час по черния път до селото, като пътя е нагоре. Не е стръмен, но е нагоре. След около час съм обратно в селото, капнал от умора, краката не ме държат, но щастлив – 4 (четири) часа съм бил сред гора, вода, водопад. И искам пак!

Есен

Есента е един от четирите ми любими сезона 🙂

Точно по това време на годината, природата е облечена в невероятни багри – червено, жълто, оранжево, зелено, лилаво. Този уикенд бях в планината и можах да се насладя на цялата прелест на гората във всичките й цветове. За съжаление на снимките не всичко се вижда в цялата му прелест, но ето някои от тях:

На едно място спряхме да хапнем. Изненадата беше пълна, като видяхме с какъв мерак някой е подготвил това място за почивка. Направил поточе с водопад, направил чешми, сложил пейки, оставил кърпа (!?), да кърпа за бърсане на ръце, която беше чиста, имаше дори стъклени пепелници, барбекю. От другата страна на пътя имаше тоалетна (която не посетих, но предполагам че е в добро състояние както всичко друго). И най-странното е че всичко това беше оставено край пътя неохраняемо.

Кът за почивка подготвен с много старание и майсторство.
Кът за почивка подготвен с много старание и майсторство.

Някой е похарчил пари (предполагам хиляди левове), време, желание. Постарал се е да го направи хубаво и приятно място за почивка. Други като нас се наслаждават. И не се е намерил никой който да го унищожи и ограби. Какво по-хубаво от това 🙂

Забележителното в случая е, че държавата “майка” няма нищо общо. Направено от доброволци, за напълно непознати хора.

На снимката се вижда само една малка част от целия комплекс.