Би Ти Ви репортерите: Градски легенди

Най-гледаната, поне според мен, телевизия в България е Би Ти Ви. Горд съм да споделя, че вече имаме свой принос в нейните предавания.

На 12 юни 2021, Би Ти Ви излъчват филм със заглавие “Би Ти Ви репортерите: Градски легенди”. Като част от екипа който го е създал, написано в началото на надписите с екипа на филма, гордо стои Катя Чеканова 🙂

Ето го и самия филм директно от сайта на Би Ти Ви – извинявам се за рекламите:

 
А това е екрана с надписите
 


Оригиналната статия на сайта на Би Ти Ви е тук:
bTV Репортерите: Градски легенди

Виждам света, такъв какъвто съм аз

Човек възприема света според това което е в душата му. Скоро попаднах на притча, която илюстрира този принцип:

На пътя имаше мъртъв ствол на дърво.
През нощта наблизо се промъкна крадец, но се изплаши – той оприличи в тъмното ствола на полицай, който го чака.
Мина от там влюбен млад мъж, чието сърцето заби от радост – от далече той взе дървото за своята любима.
Детето, уплашено от страшните приказки виждайки дървото се развика, помисли си, че е призрак.
Но във всички случаи дървото бе само дърво.

Ние виждаме света такъв, каквито сме ние.

Българската азубка

Bulgarian alphabet

Днес попаднах на едно интересно интервю. Идеите изложени в него отдавна попадат в моето полезрение с подходящи доказателства. Сега обаче са синтезирани кратко точно и ясно.

Заслужава си всяка секунда. Ето няколко важни момента:

1. От днес ще наричам нашата азбука “Българска”, а не “кирилица” – така е правилно.

2. От 4 (четири) световни цивилизации, които са постигнали планетарно, глобално покритие, единствено българската го постига по мирен път, без да пролее и капка кръв.

3. И ми хареса твърдението “Русия е най-голямата българска държава”

А това е видеото със самото интервю. Приятно и ползотворно гледане!

Този, който знае

Днес ми попадна този цитат. Някой казват, че е “Персийска мъдрост”, други че е на Ридиард Киплинг – който и да е източника, на мен ми харесва с това, че за да го схванеш, се иска малко мислене 😉

Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак –
ИЗБЯГВАЙ ГО.

Който не знае,
и знае, че не знае,
е ученик (може да бъде научен) –
НАУЧИ ГО.

Който знае,
и не знае, че знае,
спи –
СЪБУДИ ГО.

Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец –
СЛЕДВАЙ ГО (УЧИ СЕ ОТ НЕГО)!

Вело-срещи

Вчера отидох до вело-магазина за профилактика на велосипеда. Докато чаках се срещнах с двама души:

Отецът

Дойде един човек с момче и с очукан велосипед за ремонт. Между другото спомена, че велосипеда идва чак от Свищов. Подхванах разговор за велсипеда от Свищов и научих следното:

“Преместих се тук (в Пловдив), заради него (момчето), защото е глух и ням, а тук има специализирано училище. Не е съвсем глух. От скоро започна по малко да говори. Вече ми казва “татко”, а до скоро ми викаше “мама”. На него купих нов велосипед от тук (посочи към марковите велосипеди наоколо), а този (вехтия) е моя.”

Човекът имаше халка на ръката си – очевидно бе женен. Момчето беше на видима възраст около 8-9 години и изглежда не беше билогически син на мъжа, мисля, че дори не бяха кръвни роднини. Усещането беше, че човекът беше взел момчето да се грижи за него като за син. В края на разговора, стана ясно, че е учил богословие и е свещенник в Православната църква. Намаше как да разбера, че е свещенник по външния му вид – обикновен панталон, вехта тениска, къса сива коса, късо подстригана брада.

Оставиха велосипеда за ремонт и тръгнаха. А аз ги гледах как се отдалечават, с тиха надежда да останат още малко и да си поговорим. Бях изумен и останах безмълвен.

Извода: Другия път, когато говорим за лошите неща в Православната църква, сещайте се и за този човек, чието име така и не разбрах.

 

Чужденецът

По едно време дойде един човек със стар велосипед с липсваща седалка. Докато чакаше да обслужат другите клиенти го заговорих: “Липсва Ви седалката” и се усмихнах 🙂 – странна забележка, предвид, че човекът знаеше за липсващата седлака. Той тихо отвърна нещо и стана ясно, че не говори български.
– Do you speak English?
– Yes.
И започнахме разговора: Човекът е от Белгия. Работи в заводите на Сокотаб край Пловдив. Живее тук от две години с жена си и детето. Детето все още не ходи на училище, но догодина ще го запишат да учи тук. “Не съм научил още български. Много е труден. Детето ще го научи лесно.”
– Колко време ще останете тук?
– Не знам, докато работата го изисква – беше краткия отговор
Велосипедът беше пристигнал от Белгия, някаква марка известна само на специалистите, защото някакъв човек минавайки край нас, като видя велосипеда, въпреки окаяния му вид попита “За колко го продаваш?”

Чужденецът беше купил от магазина велосипеди за жената и детето. Беше много доволен от обслужването и на няколко пъти каза “Тук са много добри”.

През целия разговор не спираше да повтаря “Много е хубаво тук, градът е чудесен, много е хубав.”

bicycle-city-photo-800x500