Самарското знаме

Днес е денят на народните будители и дъщеря ми има да изготви проект по темата. Част от проекта е Самарското знаме. Винаги съм се чудил, защо е толкова специално това знаме? Какъв е този град Самара? Защо хората от него ще изпращат знаме на българските опълченски дружини? Това знаме се смята за символ на Българо-Руската дружба, но нещо не се връзва.

Самарското знаме

Разрових се из Интернет и ето какво открих.

През 1877 жителите на Самара подаряват знамето на Българското опълчение, което взема участие в Руско-турската война. Монахините в Девическия манастир на гр. Самара извезват знаме, което да се развее по време на Априлското въстание. Вероятно огромното разстояние, преждевременното Априлско възстание и бързото му потушаване правят така, че знамето не стига то България през 1876. Когато през 1877 се разнесла вестта за предстоящата война, игуменката Антониана го поверила на специална делегация от управата на града, която да го отнесе и връчи на опълченските дружини. В делегацията участвали Пьотр Алабин и кмета на Самара Ефим Кожевников. Те връчили знамето на Българските опълченски дружини на специална тържествена церемония в Плоещ, Румъния на 18 май 1877 г.

Ето тук е мястото за малко факти.

Самара е основана през 1586 като укрепен пост за да пази източната граница на Русия и по-късно се превръща във важен център на търговията със зърно в Поволжието. Намира се в югоизточната част на Европейска Русия, център на Самарска област. Разположен е на река Волга, а населението му е около 1 164 896 души (2010). Урбанизираната област на града е с население около 3 милиона души. Той е център на промишленост и транспорт. По време на Втората Световна Война правителството на Сталин подготвя града за резервна столица. Това идва да подчертае важното значение на този град в днешно време.

Карта на Самара

Разстоянието между град Самара и град Плоещ в Румъния, по права линия, е около 2 000 км (две хиляди километра). Като се има предвид, че пътищата не са в права линия, вероятно трасето между двата града ще дойде малко над 3 000 км (три хиляди километра). Google Maps не успяха да ми изчислят точното разстояние, въпреки, че зададох два големи града – Самара и Букурещ (Плоещ е на 60 км от Букурещ).

Всичко това показва какво огромно разстояние дели Самара от Плоещ и България в днешно време. А преди 134 години това разстояние се е преодолявало още по-трудно.

Какво кара хора от Самара да извървят толкова път за да подкрепят българите в тяхната борба? Нали осъзнаваме, че кметът (по онова време с ранг на губернатор, т.е. президент) е важна личност в Самара, за да пътува над 3 000 км? И защо монахините от някакъв манастир в степите на Русия се вълнуват от съдбата на България, че са решили да им укажат помощ с това което могат – да ги подкрепят морално и духовно, като им подарят бойно знаме? Защо нашите опълченци толкова много тачат и уважават това знаме? Кое му е специалното?

Карта на Волжка България

Като погледнем картата виждаме, че Самара се намира в пределите на т.нар. Волжка България. Сега ми се изяснява ситуацията:

Българи край Волга чули, че Българи край Дунав имат проблем и решават да им помогнат. С други думи, Самарското знаме е символ на единството на Българския народ!

Независимостта на България

flag_bgПреди години датата на обявяване независимостта на България не се празнуваше. Когато официално започна да се празнува преди около 10-15 години, бях доста учуден, защото за мен България е свободна от 3 март 1878. Не си давах сметката, че процесът на постигане истинска независимост е струвал доста усилия на нашите деди и е отнел 30 години. Днес се поразрових малко из мрежата за да науча повече за тази част от нашата история.

До 22 септември 1908 г. член 1 от Търновската конституция гласи:

България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана…

Това кратко изречение освен морален оказва силен политически и финансов ефект върху живота на страната. В международен план България не може официално да работи за освобождаване на Тракия и Македония. Мирните споразумения от 1878 г. задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Освен това, като васално княжество България плаща данък на Османската империя. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 година в тържествена обстановка в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:

  • Руско-турски протокол – Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
  • Българо-турски протокол – Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
  • Руско-български протокол – България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

Мястото за прочитане на царския манифест с който се прокламира независимост не е случайно. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година, като се предполага, че именно в църквата “Свети Четиридесет мъченици” и тогава е прогласено възстановяването на независимостта на България. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели до подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване

[Фердинанд]

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]

Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]

Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]

Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]

Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]

Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев]

Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]

Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

Манифест за провъзгласяване независимостта на БългарияХудожественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф.Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.


Още информация относно събитията довели до обявяване на независимост
http://podtepeto.com/besedka-za-grada/evropa-posresha-proglasyavaneto-na-nezavisimostta-s-prizivi-da-se-nakazhat-drzkite-blgari/

Нощ на музеите и галериите

Нощта на музеите и галериите в Пловдив, ще се проведе в събота 17 септември 2011. Таз годишната нощ е седма поред. Радвам се, че такова мащабно културно събитие става традиционно за града ни. Организира се с подкрепата на Общината и културните институции в града. Миналата година са го посетили 40 000 (четиридесет хиляди) човека. Това не е учудващо, тъй като в Нощта на музеите и галериите хиляди хора изпълват улиците на града.

Ако някой не е присъствал досега, да не отлага повече, защото събитието и преживяванията свързани с него са незабравими. Ще имате възможност да се насладите на изключителни културни събития, като се започне от музеи, галерии, концерти, уъркшопове, изложби на открито и какво ли още не. И всичко това е безплатно, да безплатно. Вие не плащате нищо, организаторите го плащат за вас 🙂 Хора от всички краища на страната – добре сте дошли, чувствайте се поканени.

Това е официалния сайт, от където можете да получите информация за програмата – къде, от колко часа, какви събития ще има – http://www.night.bg

Предните години организацията беше перфектна, на световно ниво. Вярвам, че и тази година ще е така.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Съединението прави силата

Вчера гледах един репортаж по телевизията, че празнуващите празника на “Съединението”, не знаят какво точно празнуват. Затова реших да напиша накратко какво точно празнуваме.

Съединението на Княжество България и Източна РумелияПредполагам всички знаем, че след Руско-Турската война от 1878 г. България се освобождава от Османската империя. Тук е нужно едно уточнение. България се обособява, като отделна държава, с княз, народно събрание, правителство и собствена войска, но нейната територия включва само земите между Стара планина и Дунав и областта около София. Земите на юг от Стара планина, се обособяват в автономна област наречена Източна Румелия, която остава част от Османската империя. Областта се управлява от правителство и има губернатор, който се назначава от султана. Няма собствена войска, но има милиция за поддържане на вътрешния ред. Султана, има право да изпраща войска за да потушава размирици в областта.

Това, което се случва на 6 септември 1885 г. е, че хората и в Източна Румелия извършват преврат и обявяват, че се присъединяват към Княжество България. С този акт, рискуват султана да изпрати войска за да потуши това размирие в Източна Румелия.

Правителството и княза на Княжество България предприемат бързи и смели действия за да утвърдят и защитят действията на хората от южна България.

Тук е мястото да отбележим, че всички държави са били против този акт – Османската империя е разбираемо защо е против. Великобритания, Франция, Австро-Унгария имат своите съображения. Интересното е, че и Русия е против. А Сърбия обявява война и нахлува в България отправяйки се към София.

В това време цялата армия на Княжество България и Източна Румелия е на границата с Османската империя, защото се очаква че от там ще дойде най-голямата съпротива на Съединението. Руските офицери, които са обучавали и изграждали Българската армия вече са напуснали и така се оказва, че нашата войска се води от офицери с чин капитан. Българската армия, водени от тези млади офицери успява да извърши невъзможното, като за много кратко време, без почивки се прехвърля от границата с Османската империя на границата със Сърбия, отбива атаките и навлиза в територията на Сърбия. Победите на Българската армия са толкова категорични, че единственото което я дели от влизането в Белград е заплахата на Австро-Унгария, че ако го стори, ще се срещне с Австро-Унгарски войски.

Съединението прави силатаТа, казано накратко, двете части на България се съединяват (обединяват) заставяйки смело срещу целия свят за да защитят националния Български интерес. Ако нашите пра-дядовци са могли да го направят, значи можем и ние да отстояваме нашия интерес днес. Лозунгът, изписан на нашето народно събрание и на нашия герб “Съединението прави силата” не са просто думи, а истина, която работи за семейството ми, града ми, работното ми място, училище, страната ми. Навсякъде и за всичко “Съединението прави силата”!

Ето няколко връзки с повече информация:

Wikipedia – Съединение на България

Регионален Исторически Музей Пловдив – Съединение на България

Д. Ризовъ – Съединението на двѣтѣ Българии

Резултати от преброяването през 2011

Преброяване 2011

Скоро бяха публикувани официалните резултати от преброяването, което се проведе през февруари 2011.

Интересна е частта за етническото разпределение. Ето цитат, който се намира на страница 23

Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания.

Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84.8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0.9 пункта. В началото на 20 век българският етнос е 77.1% от населението и от 1910 година до сега относителният му дял е над 80%, като през 1910 година е 81.1% и с най-висока стойност през 1975 година – 90.9%.

Турската етническа група е втората по численост, като към 1.02.2011 г. 588 318 лица са се самоопределили като етнически турци. Те представляват 8.8% от всички лица. Относителният им дял намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2001 година. При преброяванията от 1900 до 1926 г. делът на турската етническа група е над 10% и от 1934 г. този дял е в границите от 9.7% през 1934 г. до 8.4% през 1975 година.

Ромският етнос традиционно е третият по численост. Към 01.02.2011 г. наброява 325 343 души според самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9% или с 0.2 процентни пункта повече от 2001 година.

Казано накратко:

  1. Българите се увеличават с 0.9 процентни пункта
  2. Турците намаляват с 0.6 процентни пункта
  3. Ромите (циганите) се увеличават с 0.2 процентни пункта

Извода е: Българите се увеличават с почти пет пъти повече процентни пункта отколкото ромите.

Така че, моля, никой да не ни плаши, че щели да ни превземат с раждаемост. Може да ни превземат, ако ние самите се циганизираме, и започнем да се държим така.

Забележка: Аз смятам, че има българи, които се държат по-зле от цигани и има цигани, които се държат по-цивилизовано от много българи. За мен циганизация, не е етнически признак, а поведенчески.

Данните са взети от тук
http://www.nsi.bg/EPDOCS/Census2011final.pdf

Копие на документа има и тук
Census2011final