Този текст ми попада на няколко пъти из мрежата. Не знам кой е автора, но донякъде отразява как се работи в някои проекти. Подчертавам някои, защото много екипи работят качествено, в срок и бюджет и задоволяват напълно изискванията на клиента.
Ако си програмист и си попадал в подобна ситуация, забавлявай се 🙂
Ако програмистите строяха къщи.
1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03. На възложителя не му се харесва израза, “когато стане, тогава”. Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03. Петров отиде да върне бутилките.
8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04. Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати “Строежът се изпълнява от компания “Allstroy” (www.allstroy.bg)”. С чувство на изпълнен дълг играем “Quake”.
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04. Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04. Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
10.05. Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо. Забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05. Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров – петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07. Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08. На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза,че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.
14.08. Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08. Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.
1.09. Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
16.09. Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.
2.10. Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10. Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му разказа за изменените прозорци. Възложителят естесвено ги хареса. Мамка му.
4.10. Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда – в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10. Петров призна, че със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10. Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.
8.10. Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отидохме да играем Quаkе.
17.10. Петров се върна от запоя. Работим.
7.11. Празнуваме 7 ноември – или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
15.11. Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11. Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11. Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12. Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
14.01. Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02. Най после сме готови със 12-я етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02. Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.
4.02. Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е пет метра по-широк и четири метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става и за двата варианта. Асансьорната шахта също.
5.02. Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.
7.02. Заваля сняг…
10.02. Направихме покрива от щпертплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от щпертплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж, се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по точно, вместо 12 етажен блок, да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад. Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е късно да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация
23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва – по-добре да не рискуваме. Петров, го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март ?! Откъде?! Вчера беше… Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера… В крайна сметка не е толкова страшно.Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? НО главното е да – покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци…
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това си е-о майката.
Моята любимата част е
“21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по точно, вместо 12 етажен блок, да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.”
Обърнете внимание на “незначителни промени” 🙂 🙂 🙂
Университета беше създаден преди около година и половина, и следя развитието му с интерес. Радвам се, на успехите и конференциите, които организират. Студентите и младите ИТ специалисти, имат нужда от събития, на които да обменят знания и опит с по-старшите си колеги.
