Author: stefan

В неделя посетихме археологическия музей в Пловдив. Това което ни накара да го посетим е Панагюрското златно съкровище. То обикновено обикаля света, и за последните 20-30 години не съм чувал да се е спирало около Пловдив. Добре че преди няколко седмици се вдигна шум около откриването на ремонтирания музей и желанието на кмета на Пловдив съкровището да си остане в града.

И така, отиваме и впечатленията са:

Цената е направо символична – семейство с деца – 5 лв.

Сградата е наистина направена модерно и красиво. Охраната си е на място и бди зорко.

Но истинската изненада е вътре. Ходил съм на няколко места, известни с археологическите си съкровища – Атина, Рим, Ефес, Истанбул, Филипи, но никъде не съм видял толкова отблизо и толкова добре запазени образци от древните епохи. Амфори и други неизвестни за мен като име и предназначение съдове. Някои от тях дори не са лепени, а са запазени цели. Шлемове, мечове, ризници, брони, върхове на копия и стрели. Глинени, бронзови, сребърни и златни съдове с изящна изработка. Накити от бронз, сребро и злато, които са направо неописуеми. И всички тези неща от 1000-2000 години пр.Хр. до 100-200 сл.Хр. Но най-впечатляващо наистина е Панагюрското златно съкровище. Такава изящна изработка от толкова чисто злато не бях виждал.

Цитат на табелката:

Панагюрското златно съкровище представлява луксозен трапезен сервиз, състоящ се от девет различни по форма златни съда (осем ритона и едно блюдо), служещи за пиене на вино и угощения. Съдовете са изработени в малоазийския град Лампсак в началото на III в. пр.Хр. от 23-каратово злато с общо тегло 63 килограма и 164 грама и са украсени с релефни сцени от гръцката митология.

23 карата!! Не съм златар, но доколкото знам, най-чистото злато е 24 карата. В България можеш да си купиш 14 карата злато, от Турция евентуално 18, обаче 23 карата… не съм чувал някъде да има такова нещо.

Наистина чудесен музей и чудесна изложба. Музеят ми се видя малък като размер, но нещата в него са уникални и си заслужава да се видят, дори и Панагюрското съкровище да не е там.

Това е продължение на историята със зарядното за видео камерата.

Оказа се че връзките между отделните компоненти на саморъчното зарядно, което сглобих преди 3 месеца, не са стабилни, въпреки че купувах накрайниците от Конрад и ги проверявах. Това правеше зареждането понякога да не се случва. Освен това цялата система понякога не тръгваше, та се налагаше да премествам ключа за избор на напрежение на импулсния токо-изправител от 12 V на 9 V и после обратно на 12 V за да тръгне.

Накрая ми омръзна и започнах отново процедурата по търсене.

Обадих се на Canon България. От там ми казаха да търся Пан Сервиз. Този път се обадих на Пан Сервиз в София. Познайте какво се случи? Още се чудя как е възможно.

Хората ми намериха за една седмица, да за една седмица, и ми доставиха оригиналното зарядно. И не само това, но въпреки че гаранцията е изтекла, го направиха безплатно. Да, напълно безплатно. Понеже офисът им е в София и ми е далече, платих само 6 лв за куриер да ми го доставят от София до Пловдив.

Много съм им благодарен за бързата реакция. Очевидно е че ако някой иска да ти свърши работа ще го направи.

Това е толкова противоположно поведение на хората от Пан Сервиз в Пловдив, че направо не е за вярване.

Бях решил повече да не си купувам техника Канон, но сега съм спокоен. Запазих си името и телефона на човека с който контактувах там. Такива хора, които си гледат съвестно работата са направо безценни.