Преди три седмици бях в Лондон. За първи път посещавам Великобритания и Лондон и ми беше доста интересно. За краткото време и в натоварения ми график успях да разгледам това-онова и да събера малко впечатления.
Там се чувствах почти като у дома защото разбирах всичко което говорят, а и те ме разбираха. Пускаш телевизора – разбираш, вървиш по улиците – разбираш. По едно време се чудех, защо се чувствам толкова добре там и с изненада установих “Ооо, всички, ама всички от малък до голям говорят английски 🙂 и аз ги разбирам!”. Разбира се, че ще говорят английски, нали от там е тръгнало разпространението на този език. Та, колко било важно да разбираш езика. В Италия, Гърция и Турция говорят основно собствения си език. Там да се разбереш с някой без да им знаеш езика си е постижение. В Германия говорят английски, но понеже не им е роден, не навсякъде го говорят, а и надписите им са все на немски. Затова е хубаво човек да знае езици. И колкото повече езици владее, толкова по-добре.
Общо взето хората са любезни. С изключение на първия таксиметров шофьор, който не искаше да ми даде касова бележка и ми се скара, че много бавно излизам от таксито !?!? и една барманка в един от техните пъб-ове, която нещо не беше в настроение, но след няколко вежливи мои думи се успокои 🙂 Накратко: хора като хора.
Основно се движехме в центъра на града. Там навалицата е неописуема. Особенно около 18:00 по т.нар. им главна улица Оксфорд Стрийт просто не можеш да вървиш. Постоянно се блъскаш в някой. Накрая се научихме и определяхме маршрута си на движение така, че да не минем през този район.
Казват, че Лондон е напълно различен град от другите във Великобритания. Предполагам е така. Навсякъде си личи, че градът е огромен (над 8 милиона), мулти-културен (зърнахме един китайски квартал в центъра) и най-важното – имперски град, столица на империя.
Влязохме да надзърнем в Британския Музей (British Museum). Чувал бях, но като го видях бях изумен. Огромен, много огромен. Невероятни съкровища от всички краища на света. Мъкнато, влачено, крадено, контрабандирано, купувано – всичко от всякъде от целия свят. Няма кътче на света, което да не са преровили. Изложени са керамика, книги, статуи, съдове, принадлежности, облекла от всеки народ и от всяка култура от всякъде. За каквото се сетиш – там го има. Дори има мумии от Египет. Ужасна гледка са. На кой му е дошло на ума да изрови погребани тела и да ги изложи на показ?
С това броят на посетените от мен страни стана 9 (4%). Подробности има тук stefanch.com/2011/04/visited-countries/
А, и да не забравя – никъде не се пуши. Който иска, излиза пред пъба на улицата, студено не студено – пуши навън. И никой не протестира.
Ето малко снимки
Преди няколко месеца, щракайки с дистанционното на телевизора попаднах на един канал, който не се вписва по никакъв начин, на това което по принцип съм свикнал да гледам по телевизията – Пловдивска Православна Телевизия. Стана ми интересно и една събота оставих телевизора само на този канал – цял ден. Имаше разнообразни предавания – литургии, репортажи от църкви и манастири, музика, разказвани истории за светци, проповеди, поучения, богословски беседи, четене и коментари от Библията, молитви, дори детски предавания – християнски.
Преди известно време работехме с германски партньори. Правехме софтуер за отдалечена работа с компютри – 
Преди години ме беше обзела мечтата да замина да живея и работя в чужбина. С приоритет беше САЩ, защото както си мислех “Там е центърът на компютърната индустрия”. А кой истински поклонник не иска да бъде в Йерусалим, Мека или в моя случай Силициевата долина? Но не исках да го правя като много мои познати нелегално, със заобикаляне на имиграционните закони. Исках да е законно и безопасно за семейството ми. По това време вече имах жена и дете и не исках да ги излагам на риск. И така, започнах да търся работа. Трудна задача, като се има предвид че трябваше да намеря някой, който да иска да ме назначи, да спонсорира работна виза за САЩ и да изчака няколко месеца до една година докато документите са готови.