Category: Общество

Това е истинският въпрос. Не да чакаме някой отвън да дойде и да ни оправи. Как ние да направим промяната? В нашата история има много примери, когато сами сме правили немислими неща. Примери от скорошната ни история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Обявяване на Независимостта, Спасяването на евреите в България.

Проблемът на днешната ни икономика е, че имаме много чуждопоклонство. Все чакаме чужди инвеститори (сякаш няма наши), възлагаме важни проекти на чужди фирми – сякаш нашите не могат да се справят, даваме на чужите фирми различни привилегии – а нашите товарим с допълнително бреме, държавата взима кредити от чужди банки – вместо от наши. Всеизвестно е, че ако някоя чужда фирма прави бизнес в една страна, тя изнася печалбата. Т.е. фирмата идва тук, прави каквото прави и после парите излизат от страната. За сравнение, българската фирма каквито пари изкара, парите остават в страната. За каквото и да изхарчат парите, ще ги изхарчат в страната, т.е. ще отидат в други българи. Затова,

Ако искаме страната ни да е по-богата, трябва да намалим изтичането на пари от страната.

Знаете ли, че търговския баланс на България е повече внос, отколкото износ? Това на практика означава, че изнасяме пари за да внесем стоки. В търговията повече печели този, който продава стоката от този, който я потребява, защото продавача добавя “добавена стойност” = печалба. Затова трябва да поработим да увеличим собственото си производство, да намалим вноса и по възможност да увеличим износа на стоки и услуги.

Какво мога да направя аз, за да се увеличи производството на страната?

• Ами първо, като влезеш в магазина, ако има две стоки, едната българска, другата чужда, с еднакво качество, на приблизително една цена, кое ще купиш? Купи българското! Така твоите пари отиват в българска фирма, която плаща заплати на българи, плаща данъци на твоята държава и накрая, печалбата ще остане в българи, които ще я похарчат в България и ще се обогати друг българин. Така или иначе тези пари ще ги дадеш, ако ги дадеш за българска стока – стимулираш собствената си страна, което в крайна сметка е и за твоя полза 🙂
   
• Ако си в някаква позиция на която взимаш решения, например, работиш в някоя от големите търговски вериги и решаваш кои стоки да се продават в твоята верига – предложи по възможност изгодни условия на българските фирми (без да нарушаваш интереса на работодателя си) за да могат по-лесно да продават. Улесни ги. В крайна сметка, техния успех ще се отрази и на твоето благополучие, защото ще се подобрят условията в страната.
   
• Ако си в държавно учреждение – министерство, агенция, община – и от теб зависи наемането на фирми за извършване на работа, купуване на консумативи или оборудване или каквото и да е. Ако при едно и също качество и съпоставими цени има българска фирма – възложете на нея работата. Това е е от полза за всички (включително и за теб).
   
• Ако си търсиш работа, и имаш предложения от чужда фирма и от българска фирма, при приблизително еднакви условия (условия на труд и заплата), кое ще избереш? Избери българската фирма, защото така твоите способности ще допринесат за успеха на българска фирма и в крайна сметка това ще е за твоя собствена полза.
   

Може много други неща да се направят,
важно е да се спазва принципа Избери Българското!

Медиите постоянно ни убеждават, че сме бедни и че България е на опашката на какво ли не – най-бедна страна в Европа, най-лошо здравеопазване, най-лошо образование, най-какво ли не. Отвсякъде ни заливат подобни твърдения и оплаквания. И докато индивидуалната оценка за бедност е въпрос на всеки човек, сам за себе си да определи къде е, когато говорим за страната ни се забелязва нещо много интеренсо.

Ето един пример от преди няколко седмици – “България сред най-неконкурентните страни в света”. Чета статията и разбирам, че някой е направил класация за конкурентно-способност на водещите 59 икономики в света, като е използвал 300 (триста) показателя. България е на 54-то място от тези 59. И това е голяма трагедия. Обърнете внимание на заглавието на статията и на това което пише в самата статия – “водещите”, да България е считана за една от водещите икономики в света. Освен това, показателите ни за тази година са по-добри от миналата и сме една от малкото от тези 59 страни, които имат подобрение. Страните в света са около 200. Класацията е за първите 59. Какво излиза? България е в топ 54 на света и се покачва, а новината е че сме зле.

И това не е единственият пример. Всеки ден, отвсякъде има подобни случаи на негативна оценка.

Помислете само, България е част от Европейския Съюз. Не всеки го допускат да влезе в тоз клуб на “избраните”. И каквито и спекулации да има защо и как са ни приели, факт е че България е равноправен член, което означва че отговаряме на много високи и строги критерии в различни области на държавното устройство и общесвения живот: свобода на личноста, пазарна икономика, добре работеща държавна машина (съдебна система, полиция, институции, армия), инфраструктура, условия на живот. Списъка с критериите е много дълъг. В момента в Европейския Съюз членуват 27 страни. Да сложим още десетина силни страни (САЩ, Канада, Япония, Русия и т.н.). Общо 37, да ги закръглим на 40. Това означава, че България е сред първите 40 от 200 страни на света. Където и да се намираме в тези 40, ние сме там, горе, на върха.

Обективно погледнато страната ни е сред най-добрите места за живеене на света, сред най-силните икономики. Страната ни предлага едни от най-добрите условия за живот, което включва условия на труд, възможности за почивка, сигурност за личния живот и имот на гражданите.

Не знам за теб, но аз не съжалявам, че съм роден и живея в България. Напротив, радвам се за това и се гордея.

Ето още една новина от последните дни България изпълни техническите критерии за еврозоната. Забележете, от всички 27 страни в Европейския Съюз, само 3 (три) изпълняват изискванията за финансова стабилност. И една от трите е България. Кой е най-добър този път, а? 😉

Защо съм беден? Криза, няма пари, много сме зле. Отвсякъде ни заливат подобни твърдения и оплаквания. Самите ние често се оплакваме, та дори проклинаме страната, политиците и кой ли не. Дали всъщност сме толкова бедни, колкото си мислим? Как да променим нещата? За себе си мога да кажа, че не се считам за беден. Не се считам и за особенно богат, но със сигурност не съм беден:

1. Имам дом
2. Храня се редовно. Толкова редовно, че трябва да полагам специални волеви усилия да не преям и да не стана твърде дебел 🙂
3. Облечен съм, не ходя бос
4. Имам автомобил
5. Покривам си сметките за ток, вода, телефон, интернет

Мнозинството хора в България имат същите неща или поне повечето. Със сигурност никой от нас не е останал без храна, без дрехи, без дом. Повечето имаме автомобили (някои имат по два и по три и то не само много богатите). Защо тогава смятаме че сме бедни? Беден си ако нямаш храна, ако нямаш вода. Спомням си за една приказка: Един се оплаква, че е беден защото няма хляб да яде, а друг се оплаква че е беден защото не може да си купи яхта.

Какво излиза? Това дали съм богат или беден е относително, т.е. сравянвам се с другите и спрямо тях се оценявам. Добре, тогава истинският въпрос е:

Как да стана по-богат?

Ако се огледаме, виждаме че около нас има хора, които са по-богати, други по-бедни. Какво прави богатите – богати и бедните – бедни?

Естествено започваме с: “откраднал”, “нечестен”, “червени пари/куфарчета”, “мутра”. Аз не искам да съм в никоя от тези категории, предполагам и ти. Какво друго остава? Наследство? – нямам контрол над това. Със сигурност има хора в България, които не са в никоя от изброените категории и въпреки това са постигнали много. Как? Защо?

• Образование – кой каквото ще да говори, но образованието дава предимство. Колкото по-образован си, толкова повече възможности за работа имаш. Например, ако не си образован, не можеш да станеш инженер, лекар, адвокат. Тези професии са затворени за теб, а всеки от тези специалисти са много търсени и получават добри заплати в България. Огледай се и ще видиш, че ниско образованите изкарват малко пари. Така че, ако се задоволиш само с основно образование (до 8-ми клас) много ограничаваш възможностите си за работа. Ако завършиш средно (до 12-ти клас) леко увеличаваш шансовете си, но не е достатъчно. Ако завършиш бакалавърска или магистърска степен, вече шансовете са на твоя страна. Така че хора, учете. Имате ли възможност – учете. Колкото повече, толкова по-добре. Родители – не лишавайте децата си от образовние! Образованието ще им осигури по-добър живот.
• Трудолюбие – това е нещо изцяло в твой контрол. Дори да не си образован или образователната система да не е добра, трудолюбието и старанието ти ще направи разликата. Ако го комбинираш с образование – със сигурност много ще спечелиш. А ако едва успяваш да дойдеш на време на работа и бързаш да си тръгнеш на секундата щом ти свърши работното време, ако се опитваш всячески да кръшкаш, то със сигурност ще си останеш беден. Каквото и наследство и образование да имаш, мързелът ще те съсипе. Кръшкането, закъсняването, по-ранното тръгване – това е кражба от работодателя ти. Трудът, дори за “лошия чорбаджия” винаги ще ти се отплати, защото колкото повече работиш, толкова по-ценен си, дори да не ти го показват.

Накратко: Образование + трудолюбие, това е формулата.

Успех!

Днес докато си похапвах солети и се опитвах да се охладя в следобедната жега, се замислих, че повечето имена на градове в България имат поне една двоийка съгласни една до друга: Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Силистра, Плевен, Добрич, Враца, Монтана, Плевен, Ямбол, Елхово, Сливен, Смолян, Кърджали, Пазарджик, Благоевград (Горна Джумая), Хасково, Кюстендил, Перник, Габрово, Търговище, Свищов, Разград. Можем да добавим и други градове, които в момента са извън пределите на родината ни, но несъмнено носят бълграски белези: Охрид, Скопие, Струмица, Белград, Гюмюрджина, Одрин..

Тези, които нямат такива двойки съгласни са изключения: Видин, София – но ако вземем оригиналините български имена Бдин и Средец, пак имаме 🙂

Странно, нали? Винаги съм смятал, че езикът ни е звучен (и все още го мисля), но не съм предполагал колко много съгласни нареждаме една до друга…

Ако някой не знае какво да прави през ваканцията, ето планът на Министерството на Образованието, наречен “Ваканция, Здравей!”:
http://www.mon.bg/left_menu/vacations/

Има план за всяка община в цялата страна. Планирани са занимания по интереси, т.е. различни неща, на кой каквото му е интересно – спортна стрелба, плуване (ехааа в жегата какво плуване ще падне), театър, танци, футбол, тенис на маса, електроника, информационни технологии (разбирай “компютри”).

Най-хубавото е, че има осигурени квалифицирани инструктори, треньори и ръководители които ще се грижат изключително професионално са вас или за вашите деца.

Няма информация за цени, така че предполагам е безплатно 🙂

Не чакайте, а направо проверете къде около вас какво ще има и се включете!