Светът през моите очи
Наблюдаването на заря винаги е приятно, интересно и изпълнено с емоции. А снимането на заря е истинско предизвикатлество. Този път, за празнуването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия се подготвих – избрах място, отидох на време и поснимах.
Един ден реших да се разходя до еко-пътката на Девин. На нея има два водопада – Самодивско пръскало и Мечо пръскало. В края на лятото на Самодивско пръскало имаше малко вода, а Мечо пръскало бешре пресъхнал. Все пак, 4 часа разходка в планината са приятно изживяване.
Ето малко снимки:
Паметникът на Съветската армия, или както му казваме в Пловдив – Альоша. Поглед отгоре.
Пещера “Проходна” е уникална с това, че отворите на свода са два броя и са с формата на очи. Създават впечатлението, все едно някой отгоре те гледа. Затова другото име на пещарата е “Божиите очи”.
Нямах планове да снимам Млечния път. Но щом се озовахме на мястото и повдигнах очи към небето, бях очарован от ясната видимост на галактиката. Не устоях на изкушението, веднага извадих фотоапарата и започнах да снимам. После някой случайно освети района с фенер и се получи тази снимка.
Просто бях на правилното място в правилното време 🙂
