Днес е денят на народните будители и дъщеря ми има да изготви проект по темата. Част от проекта е Самарското знаме. Винаги съм се чудил, защо е толкова специално това знаме? Какъв е този град Самара? Защо хората от него ще изпращат знаме на българските опълченски дружини? Това знаме се смята за символ на Българо-Руската дружба, но нещо не се връзва.
Разрових се из Интернет и ето какво открих.
През 1877 жителите на Самара подаряват знамето на Българското опълчение, което взема участие в Руско-турската война. Монахините в Девическия манастир на гр. Самара извезват знаме, което да се развее по време на Априлското въстание. Вероятно огромното разстояние, преждевременното Априлско възстание и бързото му потушаване правят така, че знамето не стига то България през 1876. Когато през 1877 се разнесла вестта за предстоящата война, игуменката Антониана го поверила на специална делегация от управата на града, която да го отнесе и връчи на опълченските дружини. В делегацията участвали Пьотр Алабин и кмета на Самара Ефим Кожевников. Те връчили знамето на Българските опълченски дружини на специална тържествена церемония в Плоещ, Румъния на 18 май 1877 г.
Ето тук е мястото за малко факти.
Самара е основана през 1586 като укрепен пост за да пази източната граница на Русия и по-късно се превръща във важен център на търговията със зърно в Поволжието. Намира се в югоизточната част на Европейска Русия, център на Самарска област. Разположен е на река Волга, а населението му е около 1 164 896 души (2010). Урбанизираната област на града е с население около 3 милиона души. Той е център на промишленост и транспорт. По време на Втората Световна Война правителството на Сталин подготвя града за резервна столица. Това идва да подчертае важното значение на този град в днешно време.
Разстоянието между град Самара и град Плоещ в Румъния, по права линия, е около 2 000 км (две хиляди километра). Като се има предвид, че пътищата не са в права линия, вероятно трасето между двата града ще дойде малко над 3 000 км (три хиляди километра). Google Maps не успяха да ми изчислят точното разстояние, въпреки, че зададох два големи града – Самара и Букурещ (Плоещ е на 60 км от Букурещ).
Всичко това показва какво огромно разстояние дели Самара от Плоещ и България в днешно време. А преди 134 години това разстояние се е преодолявало още по-трудно.
Какво кара хора от Самара да извървят толкова път за да подкрепят българите в тяхната борба? Нали осъзнаваме, че кметът (по онова време с ранг на губернатор, т.е. президент) е важна личност в Самара, за да пътува над 3 000 км? И защо монахините от някакъв манастир в степите на Русия се вълнуват от съдбата на България, че са решили да им укажат помощ с това което могат – да ги подкрепят морално и духовно, като им подарят бойно знаме? Защо нашите опълченци толкова много тачат и уважават това знаме? Кое му е специалното?
Като погледнем картата виждаме, че Самара се намира в пределите на т.нар. Волжка България. Сега ми се изяснява ситуацията:
Българи край Волга чули, че Българи край Дунав имат проблем и решават да им помогнат. С други думи, Самарското знаме е символ на единството на Българския народ!
Android приложенията се изтеглят от сайт наречен Android Market. Там е пълно с платени и безплатни приложения. Количеството публикувани приложения е такова, че човек има усещането за необятен океан. Има приложения за почти всичко за което можеш да се сетиш, а и за неща за които не си и сънувал. За всяко приложение има отзиви и коментари от потребители, заедно с рейтинг и ревю.
iPhone приложенията се изтеглят от сайт наречн App Store. Там също има много приложения. Но сякаш са по-малко. Има типове приложения, които не се намират на App Store, но ги има на Android Market. Рядко виждам някое приложение да има коментари от потребители, да е оставен рейтинг или ревю. Имам усещането, че аз съм единствения, който ползва iPhone и търси нещо на App Store.
Android има много повече възможности. Човек може да направи повече неща с него. Но имам усещането че тази негова страна се оценява основно от хора с технически наклонности.
Преди години датата на обявяване независимостта на България не се празнуваше. Когато официално започна да се празнува преди около 10-15 години, бях доста учуден, защото за мен България е свободна от 3 март 1878. Не си давах сметката, че процесът на постигане истинска независимост е струвал доста усилия на нашите деди и е отнел 30 години. Днес се поразрових малко из мрежата за да науча повече за тази част от нашата история.
Ако някой не е присъствал досега, да не отлага повече, защото събитието и преживяванията свързани с него са незабравими. Ще имате възможност да се насладите на изключителни културни събития, като се започне от музеи, галерии, концерти, уъркшопове, изложби на открито и какво ли още не. И всичко това е безплатно, да безплатно. Вие не плащате нищо, организаторите го плащат за вас 🙂 Хора от всички краища на страната – добре сте дошли, чувствайте се поканени.
Та, казано накратко, двете части на България се съединяват (обединяват) заставяйки смело срещу целия свят за да защитят националния Български интерес. Ако нашите пра-дядовци са могли да го направят, значи можем и ние да отстояваме нашия интерес днес. Лозунгът, изписан на нашето народно събрание и на нашия герб “Съединението прави силата” не са просто думи, а истина, която работи за семейството ми, града ми, работното ми място, училище, страната ми. Навсякъде и за всичко “Съединението прави силата”!