А на мен душата ми скърби и съм дълбоко потресен за трагедията в семейството на нашия брат и съгражданин Мустафа Кьосов. Кажете ми, какво е виновен човекът? Представяте ли си, години наред е бил без работа. Преди месец започва работа в тази фирма. Тъкмо са се успокоили в семейството, че най-после има работа и ще могат да посрещат нуждите си. Тъкмо се е появила надежда за бъдещето и той загива. Вероятно не е успял да вземе още първата си заплата. А какво да кажем за съпругата му? А за дъщеря му, която е на 10 години и остава сирак? Какъв ще бъде техния живот от тук нататък? Една безкрайна мъка докато са живи.
Моята баба е останала без баща на 7 годишна възраст. Тя ми е казвала “Да знаеш, много е тежко да растеш без баща!” Похвално е, че нашето правителство отпуска 10 000 лв помощ за семейството на Мустафа Кьосов, но това няма да запълни празнината от липсата му.
А какво да кажем за ранените? Някои от тях ще останат сакати за цял живот. Всичко в живота им се промени към лошо, не към добро.
Пострадаха невинни хора, цивилни граждани. Умът ми не го побира, сърцето ми не може да разбере, каква е логиката да се убиват цивилни граждани в бомбени атентати? На кой му идват тези идеи и как ги оправдава пред съвестта си? Как може да извършиш подобно нещо и да спиш спокойно?
Подобни терористични актове не са от вчера и днес. Винаги е имало такива. Когато бях дете имаше бомбен атентат на централна ЖП гара в Пловдив. Бях в района на гарата и си спомням взрива.
Най-лошото е, че няма изгледи подобни действия да спрат. От опит знам, че не можеш да се разбереш с някой който не иска мир. Не можем и да отидем да ги заличим тотално от лицето на земята. Единствената ни надежда е да изградим връзки на доверие и взаимопомощ с всички общества и народи, особенно с тези, които генерират тероризъм. Не защото ни е страх, не ни е страх, а защото е очевидно че имат проблем, който избива по този начин. Когато обикновените хора ни разпознават като приятел, трудно ще се вербуват терористи от техните среди, които да искат да изпращат срещу нас.