Category: Икономика

Това е истинският въпрос. Не да чакаме някой отвън да дойде и да ни оправи. Как ние да направим промяната? В нашата история има много примери, когато сами сме правили немислими неща. Примери от скорошната ни история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Обявяване на Независимостта, Спасяването на евреите в България.

Проблемът на днешната ни икономика е, че имаме много чуждопоклонство. Все чакаме чужди инвеститори (сякаш няма наши), възлагаме важни проекти на чужди фирми – сякаш нашите не могат да се справят, даваме на чужите фирми различни привилегии – а нашите товарим с допълнително бреме, държавата взима кредити от чужди банки – вместо от наши. Всеизвестно е, че ако някоя чужда фирма прави бизнес в една страна, тя изнася печалбата. Т.е. фирмата идва тук, прави каквото прави и после парите излизат от страната. За сравнение, българската фирма каквито пари изкара, парите остават в страната. За каквото и да изхарчат парите, ще ги изхарчат в страната, т.е. ще отидат в други българи. Затова,

Ако искаме страната ни да е по-богата, трябва да намалим изтичането на пари от страната.

Знаете ли, че търговския баланс на България е повече внос, отколкото износ? Това на практика означава, че изнасяме пари за да внесем стоки. В търговията повече печели този, който продава стоката от този, който я потребява, защото продавача добавя “добавена стойност” = печалба. Затова трябва да поработим да увеличим собственото си производство, да намалим вноса и по възможност да увеличим износа на стоки и услуги.

Какво мога да направя аз, за да се увеличи производството на страната?

• Ами първо, като влезеш в магазина, ако има две стоки, едната българска, другата чужда, с еднакво качество, на приблизително една цена, кое ще купиш? Купи българското! Така твоите пари отиват в българска фирма, която плаща заплати на българи, плаща данъци на твоята държава и накрая, печалбата ще остане в българи, които ще я похарчат в България и ще се обогати друг българин. Така или иначе тези пари ще ги дадеш, ако ги дадеш за българска стока – стимулираш собствената си страна, което в крайна сметка е и за твоя полза 🙂
   
• Ако си в някаква позиция на която взимаш решения, например, работиш в някоя от големите търговски вериги и решаваш кои стоки да се продават в твоята верига – предложи по възможност изгодни условия на българските фирми (без да нарушаваш интереса на работодателя си) за да могат по-лесно да продават. Улесни ги. В крайна сметка, техния успех ще се отрази и на твоето благополучие, защото ще се подобрят условията в страната.
   
• Ако си в държавно учреждение – министерство, агенция, община – и от теб зависи наемането на фирми за извършване на работа, купуване на консумативи или оборудване или каквото и да е. Ако при едно и също качество и съпоставими цени има българска фирма – възложете на нея работата. Това е е от полза за всички (включително и за теб).
   
• Ако си търсиш работа, и имаш предложения от чужда фирма и от българска фирма, при приблизително еднакви условия (условия на труд и заплата), кое ще избереш? Избери българската фирма, защото така твоите способности ще допринесат за успеха на българска фирма и в крайна сметка това ще е за твоя собствена полза.
   

Може много други неща да се направят,
важно е да се спазва принципа Избери Българското!

Медиите постоянно ни убеждават, че сме бедни и че България е на опашката на какво ли не – най-бедна страна в Европа, най-лошо здравеопазване, най-лошо образование, най-какво ли не. Отвсякъде ни заливат подобни твърдения и оплаквания. И докато индивидуалната оценка за бедност е въпрос на всеки човек, сам за себе си да определи къде е, когато говорим за страната ни се забелязва нещо много интеренсо.

Ето един пример от преди няколко седмици – “България сред най-неконкурентните страни в света”. Чета статията и разбирам, че някой е направил класация за конкурентно-способност на водещите 59 икономики в света, като е използвал 300 (триста) показателя. България е на 54-то място от тези 59. И това е голяма трагедия. Обърнете внимание на заглавието на статията и на това което пише в самата статия – “водещите”, да България е считана за една от водещите икономики в света. Освен това, показателите ни за тази година са по-добри от миналата и сме една от малкото от тези 59 страни, които имат подобрение. Страните в света са около 200. Класацията е за първите 59. Какво излиза? България е в топ 54 на света и се покачва, а новината е че сме зле.

И това не е единственият пример. Всеки ден, отвсякъде има подобни случаи на негативна оценка.

Помислете само, България е част от Европейския Съюз. Не всеки го допускат да влезе в тоз клуб на “избраните”. И каквито и спекулации да има защо и как са ни приели, факт е че България е равноправен член, което означва че отговаряме на много високи и строги критерии в различни области на държавното устройство и общесвения живот: свобода на личноста, пазарна икономика, добре работеща държавна машина (съдебна система, полиция, институции, армия), инфраструктура, условия на живот. Списъка с критериите е много дълъг. В момента в Европейския Съюз членуват 27 страни. Да сложим още десетина силни страни (САЩ, Канада, Япония, Русия и т.н.). Общо 37, да ги закръглим на 40. Това означава, че България е сред първите 40 от 200 страни на света. Където и да се намираме в тези 40, ние сме там, горе, на върха.

Обективно погледнато страната ни е сред най-добрите места за живеене на света, сред най-силните икономики. Страната ни предлага едни от най-добрите условия за живот, което включва условия на труд, възможности за почивка, сигурност за личния живот и имот на гражданите.

Не знам за теб, но аз не съжалявам, че съм роден и живея в България. Напротив, радвам се за това и се гордея.

Ето още една новина от последните дни България изпълни техническите критерии за еврозоната. Забележете, от всички 27 страни в Европейския Съюз, само 3 (три) изпълняват изискванията за финансова стабилност. И една от трите е България. Кой е най-добър този път, а? 😉

От няколко месеца обмислям една идея и когато преди няколко седмици се появи новината, че правителството искало да премести някои от ведомствата в други градове из страната си казах “Ейййй, откраднаха ми идеята!”. Но, какво пък, не е необходимо всички гениални идеи да излизат от мен. Има и други умни хора 😉

В момента се наблюдава свръх-концентрация към столицата на: капитали, бизнес, хора, наука, образование, възможности за развитие. Това води до някои предимства, но си има и недостатъци.

Предимства:

• Икономия на разходи, поради близко физическо разположение на различни структури
• Оптимизация на бизнес процеси поради близост до финансови и държавни структури
• Повишен контрол в организациите, тъй като всичко е централизирано

Недостатъци:

• Свръх населеност на един район на страната и обезлюдяване на много други
• Възникване на нови проблеми в свръх-населения град – трафик, престъпност, презастрояване
• Увеличени възможности за корушция, поради концентрация на огромна власт в малка група хора, които са близо един до друг

Сигурен съм могат да се изброят още много “за” и “против”. Като се направи внимателен анализ, се вижда че единствените “за” концентрацията са в полза на големи корпорации и свръх-централизация на власт. А основните недостатъци на тази концентрация са в ущърб на хората, тяхното благосъстояние и начин на живот.

За мен, основният недостатък е свързан с миграцията на хора към София. Това води до обезлюдяване на цели райни в страната. Обезлюдяват се заради липсата на работа. Липсата на хора води до затруднения за местния бизнес в този район, защото няма подходяща работна ръка (хората вече са мигрирали). И така се получава затворен кръг от който няма излизане. Същата тази миграция води до проблеми и за хората в София. Всички страдат от нея.

Тук е ролята на държавата да се намеси като регулатор. Единият начин е като въведе закони, задължения и принуда към хора и бизнес. Това обаче няма да доведе до желан резултат, защото в случая проблема е икономически. Трябва да се подходи с икономически средства.

В икономиката на страната ни, държавата е най-активния субект с най-много финансови ресурси и възможности. Затова ако държвата пренасочи само малка част от ресурсите си някъде, това води до огромни резултати.

Какво ако…?

Какво би се случило, ако министерството на горите се премести в Смолян например? Структурата “Министерство на горите” ще има нужда от:

1. Служители на различни нива – експерти, служители в отдели, шофьори, чистачки, служители в кухня, служители по поддръжка на сгради и оборудване
2. Външни услуги – достъп до Интернет, телефони, таксиметрови услуги, куриерски услуги, доставка на различни консумативи (офис консумативи, гориво за авто-парка и др.)
3. Офис и жилищна площ

Някои от тези нужди могат да бъдат задоволени от местни фирми, други ще бъдат осигурени централно от национални компании (например куриерски услуги). Това ще доведе до увеличена нужда от работна ръка в района. Дори националните фирми (например куриерски услуги) ще имат нужда от допълнителни служители в този район за да отговорят на повишената нужда. Като цяло министерството ще генерира “нужда от работна ръка”, което ще доведе до “увеличаване на местните заплати”, което ще доведе до “увеличаване на покупателната способност на местното население”, което ще увеличи неговия “стандарт на живот”, което ще доведе до по-голямо потребление на стоки и услуги в района, което ще подобри условията за бизнес дори за местните фирми, не заети пряко с обслужване на министерството. Ще се получи нещо като лавина и районът ще “живне”.

В разглеждания случай с министерството на горите, тъй като основните “клиенти” на неговите услуги са горски стопанства и фирми в областа на горското стопанство, ще се окаже че тези фирми ще бъдат по-добре обслужвани защото министерството ще е по-близо физически до тях и ще разбира по-добре проблемите и нуждите им.

Цената

1. Разходи по преместването

Естествено, преместването на цяло министерство от София в друг град ще коства усилия и разходи. Но тези усилия и разходи ще генерират икономическа активност на всички фирми, които ще участват в процеса на преместването, което пак е в полза на икономиката ни като цяло. А основно средство за излизане от криза е да се раздвижи икономиката на страната. Т.е. разходите, които ще направим, ще са за наша полза.

2. Кадри

Основен проблем при такова преместване ще са кадрите. Високо квалифицираните служители и експерти, които сега живеят и работят заедно със семействата си в София. Те не могат да се преместят за ден, нито за месец, дори за година. Правителството ще трябва да измисли някакъв план за:

• Плавно преместване на кадри от София към съответния град, като осигурява работа за членовете на семействата им. За начало може да се започне, като се командироват за по няколко месеца.
• Политика за обучаване на нови кадри от местното население

3. Повишени разходи по управление и поддръжка на отдалечените структури

Някои казват, че министерствата ще са отдалечени едно от друго и това би могло да доведе до повишени разходи за ежедневно опериране. Какво като министерството на горите е в Смолян, а министерството на транспорта е във Велико Търново например? Всеки ден ли целите министерства трябва да се виждат очи в очи? Не. Само ограничена група служители от едното мнистерство комуникират с ограничена група служители от другото. При това със съвременните средства за комуникация няма нужда да напускат офиса си. В моята фирма имаме служители из целия свят – Европа, САЩ, Азия – и се оправяме без да пътуваме въпреки разликите в часовите зони. Колко повече в рамките на България, където сме в една часова зона и разстоянията са максимално 500 км от крайна точка до крайна точка. Ако някой не знае как да се оправи с комуникацията – да се обади.

Заключение

Да, ако гледаме само цифрите и парите, най-добре е всички да се съберем на едно място, а цялата територия на страната да я оставим пустееща. Тогава ще ни е най-евтино, най-изгодно, по-лесно ще се управляваме, престъпноста и корупцията ще ни удавят, външната емиграция ще източи и последната ни капка кръв. Но ние не живеем за да подобрим финансовите показатели в нечий отчет. Тази страна е наша и ние трябва да я поддържаме да бъде навсякъде добро място за живеене. Да, навсякъде. Така както всеки от нас поддържа дома си напук на всяка икономическа логика – почиствам редовно, боядисвам преди да има нужда, поправям преди да се е счупило фатално. Купувам си нов хладилник, телевизор и кола въпреки че стария работи – защо? Нали мога да си икономисам разхода? Правя го за да направя дома си по-добър. И ти го правиш нали? Всеки иска домът му да е по-добър, дори да се наложи да плаща повече. Защо тогава да не платим за да направим страната си по-добро място за живеене? Хубавите неща струват усилия и пари. Ако ни мързи, то не заслужаваме тази прекрасна страна.

Реализирането на този план ще отнеме време, но си заслужава усилията за да сме щастлив народ, живеещ на своята си земя. Да, ще има противници, при това яростни, защото много интереси ще бъдат засегнати. Но се надявам правителството ни да успее да реализира тази добра идея, която е за полза на цялата ни страна. Може да се започне с една структура и малко по малко да се изнасят повече. Колкото повече успеем да децентрализираме страната си, толкова по-добре.