Author: stefan

Здравейте приятели,

Както повечето навярно знаете, работя по един проект наречен Brosix. В петък 14 януари започнаха номинациите за най-добра чат система организирани от About.com

Бих искал да Ви помоля, да отделите една минута от времето си, и да ни номинирате. Въведете името и е-мейл адреса си и натиснете бутона “Изпрати”.

Вашето име

Вашият E-mail

 

Периода на номинациите свършва на 4 февруари. След това, ако с ваша помощ сме се класирали, ще участваме в самите награди.

Ако не Ви затруднява, моля кажете и на други ваши приятели за тази номинация. Това е адреса на същата страница, но на Английски език stefanch.com/nominate-brosix-2011-en/

Спечелването на наградата не носи никакви облаги, освен радостта от спечелването 🙂

Оригиналната форма за номиниране е тук.

Brosix е програма за разговори в Интернет. Подобна е на ICQ и Skype, които вероятно използвате. Разликата е че се прави от българи (от мен и колегите), няма реклами и е безплатна 😉

Ако искате да научите повече за Brosix, това е официалния уеб сайт www.brosix.com

Зимата в Пловдив е сравнително мека, снегът рядко се задържа за повече от няколко дни. Днес попаднах на следното описание на градацията на студа:

10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното. Лапландците садят цветя.
5°С Лапландците се припичат на слънце.
2°C Италианските коли не палят.
0°C Чистата вода замръзва.
-1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира.
-4°C Котката иска да се мушне с теб под одеялото.
-10°C Време е да се планува една почивка в Африка. Лапландците отиват да плуват.
‎-12°C Твърде студено, за да вали сняг.
-15°C Американските коли не могат да запалят.
-20°C Може да си чуеш дъха.
-22°C Френските коли не палят вече.
-23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците.
-24°C Немските коли не могат да запалят.
-26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу.
-29°C Котката иска да се пъхне в пижамата ти.
-30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата.
-31°C Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга. Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата.
-40°C Колата също иска в леглото. Лапландците си обличат пуловер.
-44°C Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50°C Моржовете напускат Гренландия. Лапландците затварят прозореца на тоалетната.
-70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет.
-75°C Дядо Коледа напуска Полярния кръг. Лапландците нахлупват шапката над ушите.
-120°C Алкохолът замръзва. Следствие – лапландецът е много вкиснат.
-268°C Хелият става течен.
-270°C Адът замръзва.
-273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира.Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.

Не бях ходил на театър сигурно повече от 10 години. Но ето че снощи гледахме “Оркестър без име”, в Драматичен Театър Пловдив.

Гледал съм филма няколко пъти и по принцип не е от най-любимите ми. Не че ми е неприятен, просто нямам особени чувства към него. Когато съпругата ми каза че представлението на което ще ходим се казва “Оркестър без име” и е направено по филма, си помислих че сигурно ще е голяма скука. Но, казах си, малко културни развлечения няма да навредят, най-много да пропилея един час в театъра. И така, ето ни в 18:30 в театъра, влизаме, качваме се по стълбите и заемаме местата си на първия ред на балкона.

Първото нещо което ме изуми, и което е в пълен разрез със спомените ми от театъра от преди 10-15-20 години е че сградата е не просто добре, а отлично поддържана – излъскан под, чисти и свежо боядисани стени, тоалетната блести от чистота, осветление навсякъде.

В сградата на театъра има гардероб – можеш да оставиш връхните си дрехи и да влезеш в салона без тежките палта, шапки, чадъри и други принадлежности подходящи за зимна разходка по улиците. Аз естествено го пропуснах, смятайки че ще ми е студено в салона и се настаних с палтото. Да, обаче се оказа че през всичките два часа и половина на представлението, стоях на стола по риза и температурата беше много приятна. Казано с две думи – цялата зала е добре отоплена.

Имаше много вежливи, усмихнати и спретнати разпоредители – хората които помагат на зрителите в салона.

Изненадите не спряха до тук. Започна представлението. След първата минута всякаква идея за скука вече се беше изпарила. Толкова интересно, толкова вълнуващо и приятно представление не съм виждал. Не може да се сравни с никое предаване по телевизията или филм в киното. Да наблюдаваш театрално представление на живо, подготвено и изпълнено от професионалисти е истинско удоволствие. Оказа се, че общото на постановката с филма е само името и общата идея на историята, която се разказва. Цялото представление е поднесено така майсторски, с толкова добро чувство за хумор, и така добре подбрана музика, че… нямам думи. Трябва да се види.

Сега разбирам, защо въпреки че цените на билетите са по-високи отколкото на кино, за някои от представленията няма билети седмици предварително. Явно театърът днес, не е това което беше преди.

Това е уеб страницата на театъра. Има такова разнообразие от постановки, че все ще си харесате някоя. Дано успете да си вземете билети 🙂
http://www.dtp.bg

Ето малко снимки. Полилея в средата на залата е внушителен.

Есента е един от четирите ми любими сезона 🙂

Точно по това време на годината, природата е облечена в невероятни багри – червено, жълто, оранжево, зелено, лилаво. Този уикенд бях в планината и можах да се насладя на цялата прелест на гората във всичките й цветове. За съжаление на снимките не всичко се вижда в цялата му прелест, но ето някои от тях:

На едно място спряхме да хапнем. Изненадата беше пълна, като видяхме с какъв мерак някой е подготвил това място за почивка. Направил поточе с водопад, направил чешми, сложил пейки, оставил кърпа (!?), да кърпа за бърсане на ръце, която беше чиста, имаше дори стъклени пепелници, барбекю. От другата страна на пътя имаше тоалетна (която не посетих, но предполагам че е в добро състояние както всичко друго). И най-странното е че всичко това беше оставено край пътя неохраняемо.

Някой е похарчил пари (предполагам хиляди левове), време, желание. Постарал се е да го направи хубаво и приятно място за почивка. Други като нас се наслаждават. И не се е намерил никой който да го унищожи и ограби. Какво по-хубаво от това 🙂

Забележителното в случая е, че държавата “майка” няма нищо общо. Направено от доброволци, за напълно непознати хора.

На снимката се вижда само една малка част от целия комплекс.