В края на месец август пътувахме до Румъния. Да, от тогава минаха няколко месеца и все не ми остава време да си събера мислите и да опиша чувствата си по това време. Та, да се върнем към историята: Прекарахме няколко дни при съседите. Пътувайки към Русе по обратния път, по едно време се усетих, че очаквам с нетърпение да се приберем в България. Наближихме моста на Дунава и с особен трепет забелязах отсрещния бряг. Когато автобусът стъпи на нашата земя, въздъхнах с облекчение “Охх, най-после у дома”. С нескрито задоволство гледах дърветата, сградите, асфалта по улиците. Не ме разбирайте погрешно, чудесно си прекарахме 3 дни в Румъния. Имаше интересни неща за гледана, чуване, хапване и пийване. Но някак ми липсваше родината (за три дни само).
Слязохме от автобуса в Русе, качихме се на колата, отидохме и се настанихме в хотела. И тъй като вече беше привечер, решихме да отидем до центъра на града да хапнем. Преди да отпътуваме за Румъния си бяхме набелязали едно малко ресторантче на главната улица. Отидохме и се настанихме. А там ни посрещна една любезна сервитьорка. Беше толкова усмихната и готова да ни помогне. Като разбра, че сме от Пловдив и планираме в следващия ден да разгледаме Русе и околностите, веднага намери от някъде някоко туристически брошури. Самата тя подробно описваше къде и какво можем да правим.
Но най-важното в цялата история е, че тя говореше с един сладък, типично русенски акцент. През цялото време се наслаждавах да чувам български говор около себе си и в главата ми постоянно се връщаха думите “Родна реч, омайна, сладка”.
Ооох, колко е хубаво да се прибереш у дома, в Родината, след цели три дни отсъствие. 🙂
