Не бях ходил на 24-то-майска манифестация от както бях ученик – вече повече от 30 години. Спомените ми от тогавашните манифестации са “Хм, нищо особенно. Всички под строй, задължително, много висене, голяма умора”.
Тази година обаче, реших да отида. И въобще не съжалявам. Усещането и духът сред хората е съвсем различен от преди 30 години. Вярно, че и сега някои от учениците и учителите са там по задължение, но повечто имат избор и биха могли да го пропуснат. А освен тях, беше пълно с хора, извън манифестацията, дошли просто да учатват в празника. Толкова много деца, усмихнати, весели, нагласени.
24 май е истинският народен български празник. Не знам има ли друг народ, който така да обича и уважава образованието, та да му посвети специален празник. Докато е така, имаме бъдеще! 🙂
Ето малко снимки от това специално за народа ни събитие
