Преди години ме беше обзела мечтата да замина да живея и работя в чужбина. С приоритет беше САЩ, защото както си мислех “Там е центърът на компютърната индустрия”. А кой истински поклонник не иска да бъде в Йерусалим, Мека или в моя случай Силициевата долина? Но не исках да го правя като много мои познати нелегално, със заобикаляне на имиграционните закони. Исках да е законно и безопасно за семейството ми. По това време вече имах жена и дете и не исках да ги излагам на риск. И така, започнах да търся работа. Трудна задача, като се има предвид че трябваше да намеря някой, който да иска да ме назначи, да спонсорира работна виза за САЩ и да изчака няколко месеца до една година докато документите са готови.
В крайна сметка през 2000 година намерих това което ми трябва – фирма от Ню Джърси, близо до Ню Йорк, заплата 60 000 долара годишно. Работа по специалността – програмист. Фирмата изглеждаше стабилна. Хората започнаха процедура по издаване на работна виза. Един ден дойде известието от посолството на САЩ, че визата ми е готова. Трябваше само да отидем с жена ми и да вземем визите за цялото семейство. Уговорихме ден, наех кола и се приготвихме.
Но се отказах. Да, сутринта преди да отидем до посолството се отказах. Реших, че няма да замина. Не беше лесно решение (няма да обяснявам реакцията на жена ми). Нямат значение причините. Но тук искам да споделя един съвет, който ми даваше моят тъст в тези години на моето търсене и подготовка. Той ми казваше:
Моето момче, ако си умен, кадърен, трудолюбив – и тук ще успееш. Няма нужда да ходиш там. Ако те мързи и за нищо не ставаш, и там да отидеш и там ще се провалиш.
Всеки път като ми го казваше, аз си казвах “Да, добре, но аз си знам по-добре. Ще замина.”
От тогава минаха повече от 10 години. Много неща се случиха. Семейството ми получи своя дом, имаме автообил, ходим на почивки. Накратко нуждите ни са снабдени. Работих в голяма софтуерна фирма в родния ми град. Работих по много и интересни проекти. От години не съм сменял фирмата за която работя и съм щастлив с работата си.
Сега разбирам, колко прав е бил дядо Манол. Днес мога да кажа, че неговите думи са и мои и ги казвам на всеки млад мъж и млада жена, които бленуват да “избягат” – “Моето момче/момиче, ако си умен, кадърен, трудолюбив – и тук ще успееш. Няма нужда да ходиш там. Ако те мързи и за нищо не ставаш, и там да отидеш и там ще се провалиш” – от личен опит ти го казвам 🙂