Винетко моя, мъко моя

Винетка

Отстраняване на стикер за винеткаВсяка година през януари се разиграва едно и също мъчително упражнение. Остраняване на стария стикер за винетка и стикера за застраховка “Гражданска Отговорност”. Мъчително, защото стикерите така са направени, че е мъка да ги свалиш и да си почистиш стъклото. Навън е студено, а на мен процедурата ми отнема около един час. Вместо да оползотворя това време в нещо полезно аз се занимавам да отлепвам стикери. Не е само загубеното време и това че замръзвам в този един час, но и опасноста да надраскам предното стъкло, защото отлепването не става с голи ръце – само ще си счупиш ноктите. Задължително се използват помощни средства – стъргалки, отверки, бръснарски ножчета – кой каквото има. И въпреки помощните средства, задачата пак не е лесна.

Всеки път се чудя, каква е идеята да се лепят стикери? Не е ли достатъчно да имам в себе си подходящо подписан и подпечатан документ, че съм платил застраховката и пътната такса (винетката е всъщност пътна такса)? Не знам хората от които зависи да се прекрати тази практика, не си ли сменят сами винетките, че да не забелязват? И да, знам че някой ще каже “Ееее, всичко друго ни е наред, та за стикерите ще мрънкаме”. Но можем стъпка по стъпка да си подобряваме живота, нали?

Единствената смислена причина, която виждам от лепенето на стикер е да може полицай да провери дали автомобила има платена пътна такса и застраховка в отсъствието на водача. Но това може да се реализира и по друг начин, много по-удобен и евтин.

Електронни винетки

Винетка с париТъй като работя в софтуерната индустрия, мога да кажа, че да се направи електронна система не е нито трудно нито скъпо. Всяка платена пътна такса (винетка) се регистрира в централна База Данни с регистрационния номер на автомобила за който е издадена. На всеки патрул на КАТ се връчва по един Андроид таблет, който е свързан с Интернет и има достъп до Базата Данни.

Полицая въвежда номера на автомобила и веднага вижда има ли платена винетка и застраховка. Освен това камерите, които следят трафика по пътищата, имат функция да разпознават регистрационните номера. Веднага могат да проверят дали някой не е платил и да сигнализира където трябва.

Цената?

Въобще не е толкова скъпо колкото изглежда на пръв поглед.

  1. Изработката на софтуера за системата едва ли ще струва повече от 20 000 – 50 000 лв. Давам съвсем груба оценка, без да съм обмислил подробности. Но за целите на това, което искаме да постигнем, не е необходимо да правим нещо много сложно.
  2. Андроид таблети за всеки КАТ патрул – на пазара има такива устройства по 200-300 лв на дребно. Предполагам като се поръчат на едро цената може да дойде до 150-200 лв. Колко КАТ патрула има в страната? Може би 200? Общо ще дойде около 40 000 лв за оборудване.

Значи цялата първоначална инвестиция е около 100 000 лв.

Отделно всеки месец ще има разходи за сървър на който да работи системата. Наемът на такъв сървър е около 300 лв на месец, ако си го поръчаш в дейта-център. В държавните институции имат собствени дейта-центрове, така че на тях ще им дойде доста по-евтино. Необходим е и безжичен интернет за КАТ патрулите. Интернета трявва да е през GSM операторите за да има покритие навсякъде. 200 патрула по 20 лв на месец = 4 000 лв. Така общо излиза 4 300 лв. Да ги закръглим на 5 000 лв. Годишно това прави 60 000 лв.

Ползите?

Освен да не ми се чупят на мен ноктите, да не зъзна и да не се ядосвам на стикерите, ползи има и за други хора:

  1. Не знам точния брой на леките автомобили в страната, но да предположим че са някъде около 2 милиона. Т.е. освен мен, още 2 милиона човека ще усетят облекчение 🙂
  2. Икономия. Да, икономия на пари. Всеки стикер има разходи за да се изработи дизайна му, да се отпечата, да се транспортира до гишетата за продажба. Да предположим, че тази себестойност е 2 лв на стикер. При 2 милиона автомобила, това прави 4 милиона всяка година. Или цената на винетката може да се намали, или тези пари да се използват за поправка на пътищата.
  3. Екология – това че няма да печатаме стикери (изработени от някакви PVC материали) означава че ще замърсяваме по-малко.
  4. Увеличена събираемост – както споменах по-горе, това ще позволи камерите автоматично да разпознава тези, които не са платили.

Да обобщим само в пари:

ПариРазходите са:

  • 100 000 лв първоначална инвестиция.
  • 60 000 лв годишно за да работи системата

Икономията е 4 000 000 лв годишно. Т.е. всяка година имаме над 60 пъти икономия (шестдесет пъти)!

Като имаме предвид, че тази система може да се приложи и за винетките и за застраховките “Гражданска Отговорност”, то ползите се удвояват.

Важна бележка: Не разполагам с точни данни за броя отпечатани стикери всяка година нито за себестойноста на изработка на стикерите. Също така, не разполагам с информация за допълнителни изисквания и разходи, които биха се появили при изработката и обслужването на електронната система. Затова, оценката ми за разходи, цени и ползи трябва да се счита за приблизителна.

Велика Британия

Great Britain

Преди три седмици бях в Лондон. За първи път посещавам Великобритания и Лондон и ми беше доста интересно. За краткото време и в натоварения ми график успях да разгледам това-онова и да събера малко впечатления.

Там се чувствах почти като у дома защото разбирах всичко което говорят, а и те ме разбираха. Пускаш телевизора – разбираш, вървиш по улиците – разбираш. По едно време се чудех, защо се чувствам толкова добре там и с изненада установих “Ооо, всички, ама всички от малък до голям говорят английски 🙂 и аз ги разбирам!”. Разбира се, че ще говорят английски, нали от там е тръгнало разпространението на този език. Та, колко било важно да разбираш езика. В Италия, Гърция и Турция говорят основно собствения си език. Там да се разбереш с някой без да им знаеш езика си е постижение. В Германия говорят английски, но понеже не им е роден, не навсякъде го говорят, а и надписите им са все на немски. Затова е хубаво човек да знае езици. И колкото повече езици владее, толкова по-добре.

Общо взето хората са любезни. С изключение на първия таксиметров шофьор, който не искаше да ми даде касова бележка и ми се скара, че много бавно излизам от таксито !?!? и една барманка в един от техните пъб-ове, която нещо не беше в настроение, но след няколко вежливи мои думи се успокои 🙂 Накратко: хора като хора.

Основно се движехме в центъра на града. Там навалицата е неописуема. Особенно около 18:00 по т.нар. им главна улица Оксфорд Стрийт просто не можеш да вървиш. Постоянно се блъскаш в някой. Накрая се научихме и определяхме маршрута си на движение така, че да не минем през този район.

Казват, че Лондон е напълно различен град от другите във Великобритания. Предполагам е така. Навсякъде си личи, че градът е огромен (над 8 милиона), мулти-културен (зърнахме един китайски квартал в центъра) и най-важното – имперски град, столица на империя.

Влязохме да надзърнем в Британския Музей (British Museum). Чувал бях, но като го видях бях изумен. Огромен, много огромен. Невероятни съкровища от всички краища на света. Мъкнато, влачено, крадено, контрабандирано, купувано – всичко от всякъде от целия свят. Няма кътче на света, което да не са преровили. Изложени са керамика, книги, статуи, съдове, принадлежности, облекла от всеки народ и от всяка култура от всякъде. За каквото се сетиш – там го има. Дори има мумии от Египет. Ужасна гледка са. На кой му е дошло на ума да изрови погребани тела и да ги изложи на показ?

 

С това броят на посетените от мен страни стана 9 (4%). Подробности има тук stefanch.com/2011/04/visited-countries/

А, и да не забравя – никъде не се пуши. Който иска, излиза пред пъба на улицата, студено не студено – пуши навън. И никой не протестира.

Ето малко снимки

Телевизия – или с какво се храни душата ми

Телевизия

ТелевизияПреди няколко месеца, щракайки с дистанционното на телевизора попаднах на един канал, който не се вписва по никакъв начин, на това което по принцип съм свикнал да гледам по телевизията – Пловдивска Православна Телевизия. Стана ми интересно и една събота оставих телевизора само на този канал – цял ден. Имаше разнообразни предавания – литургии, репортажи от църкви и манастири, музика, разказвани истории за светци, проповеди, поучения, богословски беседи, четене и коментари от Библията, молитви, дори детски предавания – християнски.

Останах много приятно изненадан, защото на фона на всичко друго излъчвано по телевизията, това е различно. Забравили сме какво е това християнство, наричаме се “християнски народ”, а не знаем какво означава да си “християнин”, що е това “молитва” и много други неща.

Разрових се из Интернет и установих, че преди няколко години Пловдивска Православна Телевизия е започнала с много малък екип и са излъчвали само през Интернет от сайта на телевизията – www.PlovdivskaMitropolia.bg. Явно с времето са успели да се разрастнат и сега се излъчват по кабела на Кабелна Телевизия N3. Не знам дали се излъчват и по други кабелни телевизи, в ефир или на сателит, но и това е едно добро начало.

Преди 2-3 месеца и друга християнска телевизия започна излъчване от Пловдив – Телевизия Хармония – www.htv.bg. Отново началото е с излъчване през Интернет, но се надявам скоро да могат да се включат на кабел, ефир или сателит.

Двадесет години заедно

20 години заедно

СватбаНа днешната дата преди 20 години с моята съпруга сключихме граждански и църковен брак. От тогава измина много време, но за мен в спомените ми всичко е така сякаш беше вчера. Бяхме млади, зелени – почти деца – по на 21 години. Заедно преминахме през много трудности и много радости – завършихме университет, първата работа за нея, първата за мен, родихме две деца, съкращавани от работа, успехи в работата, покупка на жилище, първата кола – все заедно.

20 години – не са ден, не са два. Реално през по-голямата част от съзнателния ми живот тя е с мен. Винаги до мен. Каквото съм постигнал, постигнал съм го с нея – тя е била с мен на всяка моя стъпка. Всяка вечер, прибирайки се у дома, тя е там. Не сме се разделяли за повече от две седмици и то само когато съм бил в командировка.

Чувствам я част от себе си, но не с онази любовна тръпка на младо вклюбените, когато сърцето пърха и пулсът се ускорява при вида на любимата. А с ясното осъзнаване, че тя е част от мен, дълбоко под ребрата ми, до сърцето ми. Не мога и не искам без нея.

И да, имали сме трудности, карали сме се, обиждали сме се, искали сме да се разделим, дори онази омразна дума “развод” сме си казвали. Но съм щастлив, че не сме се поддали на страха и егоизма, а смело сме прекрачвали и сме правили стъпки към възстановяване на любовта ни. Кога единия, кога другия, кога бързо, кога бавно и мъчително.

Толкова съм щастлив, че имам такова съкровище до себе си. И колкото повече времето върви, толкова повече я обичам, толкова повече я разбирам и толкова повече искам да я правя щастлива.

Ето някои от снимките през годините. Не са всички, естествено, а там където някой липсва на снимката, той е зад фотоапарата 🙂

Българска работа

ЕкранПреди известно време работехме с германски партньори. Правехме софтуер за отдалечена работа с компютри – www.BeamYourScreen.com, което после стана www.mikogo.com. Партньорите от Германия се грижеха за маркетинга и рекламата. Нашата задача беше да изпълняваме техническата част – създаване на технологията, инсталиране и поддръжка на сървърите. Накратко, цялата технологична част беше грижа на екипа в Пловдив (България).

Както обикновенно става със софтуера, правим първоначална версия и после пускаме нови и нови с подобрения. При пускането на една от версиите нещата минаха изключително гладко. Нещо, което по принцип не се случва. Клиентите бяха много доволни и шефът на немската фирма каза “Браво! Много съм доволен”. А аз му казах “Може да се очаква, това все пак е германско качество” и се усмихнах. А той ми отговори: “Не, това е Българо-Германско качество”. Тази фраза, изречена от германец в чиято педантичност и точност се бях убедил през годините, за мен означаваше много. Целият екип много се беше постарал, вложи изключителни усилия и резултата не закъсня 🙂