Преди около година и половина с мен се свърза едно момче с молба да ползват моя снимка за корица на книга, която пише неговия дядо за родното му село Запалня. Бях много поласкан и почетен някой да иска да ползва моя снимка за корица на книга! С радост се съгласих и зачаках с нетърпение да видя книгата.
Тази година ми се обадиха и ме поканиха на традиционния събор на селото, който се провежда през септември край потопената църква на язовир Жребчево. О, забравих да спомена, от някогашното село Запалня, днес е останала само църквата, която е известна като “Потопената църква на язовир Жребчево”!
На събора ми подариха книгата, която се казва “Пътят на гордия запалец”. Щом се прибрах у дома я прочетох на един дъх – интересна, увлекателна и пълна с история книга.
Една от историите разказани в книгата ме впечатли много. Язовира е планиран, хората са уведомени, че трябва да напуснат селото. Малко по малко те го напускат и се преместват в околните общини. Но свещеника остава и продължава да служи в църквата буквално до последния момент, докато язовира не я залива. И това във времена, когато църквата беше гонена.
Щастлив съм, че моя снимка краси корицата на такава хубава книга!
Тук има галерия с други снимки от “Потопената църква”
