Би Ти Ви репортерите: Градски легенди

Най-гледаната, поне според мен, телевизия в България е Би Ти Ви. Горд съм да споделя, че вече имаме свой принос в нейните предавания.

На 12 юни 2021, Би Ти Ви излъчват филм със заглавие “Би Ти Ви репортерите: Градски легенди”. Като част от екипа който го е създал, написано в началото на надписите с екипа на филма, гордо стои Катя Чеканова 🙂

Ето го и самия филм директно от сайта на Би Ти Ви – извинявам се за рекламите:

 
А това е екрана с надписите
 


Оригиналната статия на сайта на Би Ти Ви е тук:
bTV Репортерите: Градски легенди

Н.В. Симеон ІІ, цар на българите

Ха, какво открих днес в Уикипедия:

“Според Търновската конституция след 1908 година е: „(име) с Божията милост и волята на народа Цар на българите“, без да се споменава държавата. В този смисъл Н.В. Симеон ІІ все още може да бъде титулуван „Цар на българите“, така както е обявен след смъртта на Цар Борис ІІІ. През 1946 година, след обявяване на България за Народна република, тогавашните управници на България, „въодушевени“ от резултата от организирания от тях референдум, са забравили, случайно или нарочно, да детронират малолетния Цар на българите. Никъде в държавните документи от онова време, включително и в архива на Великото народно събрание, няма никакво решение или какъвто и да е документ, че Симеон ІІ е детрониран. Смятали са, че само с експулсирането му от страната решават въпроса. Именно липсата на такова решение на парламента позволява на всички държави в света да се отнасят към лицето Симеон Борисов Сакс-Кобург-Готски като към легитимния Симеон ІІ, цар на българите.”

И пак в същата статия:
“Съществената разлика между „цар“ и „крал“ е, че титлата „цар“ се отнася до „върховен предводител на независим народ“, докато титлата „крал“ се отнася до „върховен повелител на държава“.”

Ние все още си имаме цар. А титлата “цар”, означава “Върховен предводител на независим народ”.

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Цар

И статията в Уикипедия за Симеон Сакскобургготски

Машинно гласуване

Днес за първи път гласувах машинно на избори за Народно събрание. Ето как протича процеса:

  1. Машината е така поставена, че никой освен теб не вижда екрана и какво избираш.
  2. Връчват ти карта с чип, която вкарваш в машината.
  3. На екрана излиза списък с партиите. Избираш партия от списъка. Ако искаш избираш и кандидат с преференция.
  4. Натискаш бутон “Прегледай” при което се показва информация какво си избрал.
  5. Натискаш бутон “Гласувам” при което се разпечатва бюлетина, на която е изписано какво гласуваш.
  6. Пускаш бюлетината в непрозрачна урна.

Накратко: Вместо върху хартиена бюлетина, нанасяш своя глас на екрана на машината, а тя го разпечатва.

Машинното гласуване елиминира една лесна и масова манипулация, без да внася нови. Това, което елиминира е “случайното” драсване с химикалка върху хартиена бюлетина, което моментално я прави невалидна.

В края на изборния ден машината разпечатва протокол. Данните в протокола трябва да съвпаднат с преброените машинни бюлетини в урната.

Изводите за мен са:

  • Машинното гласуване е лесно. Дори по-лесно от класическото с хартиена бюлетина.
  • Не може да се фалшифицира – при него няма невалидни бюлетини защото някъде някой драснал с химикал или написал нещо.
  • Автоматизира процеса по броене на гласове и подготвяне на протокол.
  • Добавя ниво на сигурност и отстранява възможности за грешки.

Според мен на следващите избори трябва да се гласува само с машини.

Заря

Наблюдаването на заря винаги е приятно, интересно и изпълнено с емоции. А снимането на заря е истинско предизвикатлество. Този път, за празнуването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия се подготвих – избрах място, отидох на време и поснимах.

Виждам света, такъв какъвто съм аз

Човек възприема света според това което е в душата му. Скоро попаднах на притча, която илюстрира този принцип:

На пътя имаше мъртъв ствол на дърво.
През нощта наблизо се промъкна крадец, но се изплаши – той оприличи в тъмното ствола на полицай, който го чака.
Мина от там влюбен млад мъж, чието сърцето заби от радост – от далече той взе дървото за своята любима.
Детето, уплашено от страшните приказки виждайки дървото се развика, помисли си, че е призрак.
Но във всички случаи дървото бе само дърво.

Ние виждаме света такъв, каквито сме ние.