Category: Култура

Човек възприема света според това което е в душата му. Скоро попаднах на притча, която илюстрира този принцип:

На пътя имаше мъртъв ствол на дърво.
През нощта наблизо се промъкна крадец, но се изплаши – той оприличи в тъмното ствола на полицай, който го чака.
Мина от там влюбен млад мъж, чието сърцето заби от радост – от далече той взе дървото за своята любима.
Детето, уплашено от страшните приказки виждайки дървото се развика, помисли си, че е призрак.
Но във всички случаи дървото бе само дърво.

Ние виждаме света такъв, каквито сме ние.

Днес попаднах на едно интересно интервю. Идеите изложени в него отдавна попадат в моето полезрение с подходящи доказателства. Сега обаче са синтезирани кратко точно и ясно.

Заслужава си всяка секунда. Ето няколко важни момента:

1. От днес ще наричам нашата азбука “Българска”, а не “кирилица” – така е правилно.

2. От 4 (четири) световни цивилизации, които са постигнали планетарно, глобално покритие, единствено българската го постига по мирен път, без да пролее и капка кръв.

3. И ми хареса твърдението “Русия е най-голямата българска държава”

А това е видеото със самото интервю. Приятно и ползотворно гледане!

Не бях ходил на 24-то-майска манифестация от както бях ученик – вече повече от 30 години. Спомените ми от тогавашните манифестации са “Хм, нищо особенно. Всички под строй, задължително, много висене, голяма умора”.

Тази година обаче, реших да отида. И въобще не съжалявам. Усещането и духът сред хората е съвсем различен от преди 30 години. Вярно, че и сега някои от учениците и учителите са там по задължение, но повечто имат избор и биха могли да го пропуснат. А освен тях, беше пълно с хора, извън манифестацията, дошли просто да учатват в празника. Толкова много деца, усмихнати, весели, нагласени.

24 май е истинският народен български празник. Не знам има ли друг народ, който така да обича и уважава образованието, та да му посвети специален празник. Докато е така, имаме бъдеще! 🙂

Ето малко снимки от това специално за народа ни събитие