Category: История

В края на лятото решихме да посетим Румъния. Намерихме организирана екскурзия, в която можем да се включим от Русе и потеглихме. Първо 300 километра от Пловдив до Русе с нашия автомобил, пренощувахме там и на следващия ден се качихме на автобуса с екскурзията.

Предимството да пътуваш с организирана екскурзия в страна, чийто език не говориш е, че екскурзовода знае къде да те заведе и какво да ти покаже. Някой се е погрижил за всички подробности по едно пътиване – нощувки, транспорт, храна. Разказват ти неща за градовете, селата, забележителностите. Да, би могъл да си ги прочетеш в Интернет, но когато ти ги разказват на място е доста по-различно. За туриста остава само да следва инструкциите и да се наслаждава. По възможност да направи много снимки и вечер да си легне уморен пълен с много нови впечатления.

А моите впечатления от Румъния са доста положителни. Страна в много отношения подобна на нашата, но в същото време много различна. Няма и следа от слуховете за “цигани, които скитат по шосетата и се залепват за автомобила, ако реши да спре”. Да, в интерес на истината, веднага след моста на Дунав се минава покрай крайни квартали на Гюргево, които изглеждат доста мизерно, но не колкото циганските квартали които знаем.

Маршрутът ни беше: Русе – Синая – Бран – Пояна Брашов. На следващия ден разгледахме град Брашов и средновековната крепост в Рашнов. На третия ден маршрута беше Пояна Брашов – Синая – Букурещ – Русе.

Кралския замък Пелеш в Синая е впечатляващ. Не е огромен, но е изключително красив. Парка, сградата отвън, обзавеждането вътре – всичко е много красиво.

Замъкът в град Бран е изграден върху една скала и е доста скромен сравнен със замъкът Пелеш. Строен е векове преди него и е малък, на високо за да изпълнява една цел – да охранява границата. Естествено приказките, че това е замъкът на граф Дракула и за вампири са си чиста художествена измислица на английския писател Брам Стокър, който е използвал реален човек за прототип в романа си – княз Влад Цепеш. Княз Влад Цепеш бил жесток в наказанията си – набивал на кол противниците си (чужди и свои предатели). Накрая брат му го убива, обезглавява и не се знае къде е тялото му.

В град Брашов се намира първото румънско училище. Интересното е, че е основано от българин – наричали са го Антон Пан, който освен това е написал музиката на химна на Румъния. В музея на това училище има доста интересни книги. Като например, уникална история за българското царство по времето на цар Иван Шишман и завладяването му от османците.

Средновековната крепост в Рашнов е основана от немци. Изградена е на хълм. Запазени са част от стените и някои от сградите в крепостта, а кулата с портата са възстановени. Интересно е да се разгледа как е изглеждала малка средновековна крепост, способна да устоява на продължителни обсади. Смята се, че тази крепост никога не е била превземана.

Букурещ е красив град с много паркове и градини. Архитектурата му е силно повлияна от немската кралска династия управлявала Румъния между 1866 и 1947.

Накратко, за трите дни в Румъния посетихме интересни места. Румънците са приветливи и любезни. Ако имате време, заслужава си да отделите няколко дни и да разгледате част от страната. Със сигурност има много други интересни места и неща за разглеждане.

Снимки от пътуването може да видите тук
Румъния 2013

Днес докато си похапвах солети и се опитвах да се охладя в следобедната жега, се замислих, че повечето имена на градове в България имат поне една двоийка съгласни една до друга: Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Силистра, Плевен, Добрич, Враца, Монтана, Плевен, Ямбол, Елхово, Сливен, Смолян, Кърджали, Пазарджик, Благоевград (Горна Джумая), Хасково, Кюстендил, Перник, Габрово, Търговище, Свищов, Разград. Можем да добавим и други градове, които в момента са извън пределите на родината ни, но несъмнено носят бълграски белези: Охрид, Скопие, Струмица, Белград, Гюмюрджина, Одрин..

Тези, които нямат такива двойки съгласни са изключения: Видин, София – но ако вземем оригиналините български имена Бдин и Средец, пак имаме 🙂

Странно, нали? Винаги съм смятал, че езикът ни е звучен (и все още го мисля), но не съм предполагал колко много съгласни нареждаме една до друга…

Днес е денят на народните будители и дъщеря ми има да изготви проект по темата. Част от проекта е Самарското знаме. Винаги съм се чудил, защо е толкова специално това знаме? Какъв е този град Самара? Защо хората от него ще изпращат знаме на българските опълченски дружини? Това знаме се смята за символ на Българо-Руската дружба, но нещо не се връзва.

Разрових се из Интернет и ето какво открих.

През 1877 жителите на Самара подаряват знамето на Българското опълчение, което взема участие в Руско-турската война. Монахините в Девическия манастир на гр. Самара извезват знаме, което да се развее по време на Априлското въстание. Вероятно огромното разстояние, преждевременното Априлско възстание и бързото му потушаване правят така, че знамето не стига то България през 1876. Когато през 1877 се разнесла вестта за предстоящата война, игуменката Антониана го поверила на специална делегация от управата на града, която да го отнесе и връчи на опълченските дружини. В делегацията участвали Пьотр Алабин и кмета на Самара Ефим Кожевников. Те връчили знамето на Българските опълченски дружини на специална тържествена церемония в Плоещ, Румъния на 18 май 1877 г.

Ето тук е мястото за малко факти.

Самара е основана през 1586 като укрепен пост за да пази източната граница на Русия и по-късно се превръща във важен център на търговията със зърно в Поволжието. Намира се в югоизточната част на Европейска Русия, център на Самарска област. Разположен е на река Волга, а населението му е около 1 164 896 души (2010). Урбанизираната област на града е с население около 3 милиона души. Той е център на промишленост и транспорт. По време на Втората Световна Война правителството на Сталин подготвя града за резервна столица. Това идва да подчертае важното значение на този град в днешно време.

Разстоянието между град Самара и град Плоещ в Румъния, по права линия, е около 2 000 км (две хиляди километра). Като се има предвид, че пътищата не са в права линия, вероятно трасето между двата града ще дойде малко над 3 000 км (три хиляди километра). Google Maps не успяха да ми изчислят точното разстояние, въпреки, че зададох два големи града – Самара и Букурещ (Плоещ е на 60 км от Букурещ).

Всичко това показва какво огромно разстояние дели Самара от Плоещ и България в днешно време. А преди 134 години това разстояние се е преодолявало още по-трудно.

Какво кара хора от Самара да извървят толкова път за да подкрепят българите в тяхната борба? Нали осъзнаваме, че кметът (по онова време с ранг на губернатор, т.е. президент) е важна личност в Самара, за да пътува над 3 000 км? И защо монахините от някакъв манастир в степите на Русия се вълнуват от съдбата на България, че са решили да им укажат помощ с това което могат – да ги подкрепят морално и духовно, като им подарят бойно знаме? Защо нашите опълченци толкова много тачат и уважават това знаме? Кое му е специалното?

Като погледнем картата виждаме, че Самара се намира в пределите на т.нар. Волжка България. Сега ми се изяснява ситуацията:

Българи край Волга чули, че Българи край Дунав имат проблем и решават да им помогнат. С други думи, Самарското знаме е символ на единството на Българския народ!