Category: История

Днес докато си похапвах солети и се опитвах да се охладя в следобедната жега, се замислих, че повечето имена на градове в България имат поне една двоийка съгласни една до друга: Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Силистра, Плевен, Добрич, Враца, Монтана, Плевен, Ямбол, Елхово, Сливен, Смолян, Кърджали, Пазарджик, Благоевград (Горна Джумая), Хасково, Кюстендил, Перник, Габрово, Търговище, Свищов, Разград. Можем да добавим и други градове, които в момента са извън пределите на родината ни, но несъмнено носят бълграски белези: Охрид, Скопие, Струмица, Белград, Гюмюрджина, Одрин..

Тези, които нямат такива двойки съгласни са изключения: Видин, София – но ако вземем оригиналините български имена Бдин и Средец, пак имаме 🙂

Странно, нали? Винаги съм смятал, че езикът ни е звучен (и все още го мисля), но не съм предполагал колко много съгласни нареждаме една до друга…

Днес е денят на народните будители и дъщеря ми има да изготви проект по темата. Част от проекта е Самарското знаме. Винаги съм се чудил, защо е толкова специално това знаме? Какъв е този град Самара? Защо хората от него ще изпращат знаме на българските опълченски дружини? Това знаме се смята за символ на Българо-Руската дружба, но нещо не се връзва.

Разрових се из Интернет и ето какво открих.

През 1877 жителите на Самара подаряват знамето на Българското опълчение, което взема участие в Руско-турската война. Монахините в Девическия манастир на гр. Самара извезват знаме, което да се развее по време на Априлското въстание. Вероятно огромното разстояние, преждевременното Априлско възстание и бързото му потушаване правят така, че знамето не стига то България през 1876. Когато през 1877 се разнесла вестта за предстоящата война, игуменката Антониана го поверила на специална делегация от управата на града, която да го отнесе и връчи на опълченските дружини. В делегацията участвали Пьотр Алабин и кмета на Самара Ефим Кожевников. Те връчили знамето на Българските опълченски дружини на специална тържествена церемония в Плоещ, Румъния на 18 май 1877 г.

Ето тук е мястото за малко факти.

Самара е основана през 1586 като укрепен пост за да пази източната граница на Русия и по-късно се превръща във важен център на търговията със зърно в Поволжието. Намира се в югоизточната част на Европейска Русия, център на Самарска област. Разположен е на река Волга, а населението му е около 1 164 896 души (2010). Урбанизираната област на града е с население около 3 милиона души. Той е център на промишленост и транспорт. По време на Втората Световна Война правителството на Сталин подготвя града за резервна столица. Това идва да подчертае важното значение на този град в днешно време.

Разстоянието между град Самара и град Плоещ в Румъния, по права линия, е около 2 000 км (две хиляди километра). Като се има предвид, че пътищата не са в права линия, вероятно трасето между двата града ще дойде малко над 3 000 км (три хиляди километра). Google Maps не успяха да ми изчислят точното разстояние, въпреки, че зададох два големи града – Самара и Букурещ (Плоещ е на 60 км от Букурещ).

Всичко това показва какво огромно разстояние дели Самара от Плоещ и България в днешно време. А преди 134 години това разстояние се е преодолявало още по-трудно.

Какво кара хора от Самара да извървят толкова път за да подкрепят българите в тяхната борба? Нали осъзнаваме, че кметът (по онова време с ранг на губернатор, т.е. президент) е важна личност в Самара, за да пътува над 3 000 км? И защо монахините от някакъв манастир в степите на Русия се вълнуват от съдбата на България, че са решили да им укажат помощ с това което могат – да ги подкрепят морално и духовно, като им подарят бойно знаме? Защо нашите опълченци толкова много тачат и уважават това знаме? Кое му е специалното?

Като погледнем картата виждаме, че Самара се намира в пределите на т.нар. Волжка България. Сега ми се изяснява ситуацията:

Българи край Волга чули, че Българи край Дунав имат проблем и решават да им помогнат. С други думи, Самарското знаме е символ на единството на Българския народ!

Вчера гледах един репортаж по телевизията, че празнуващите празника на “Съединението”, не знаят какво точно празнуват. Затова реших да напиша накратко какво точно празнуваме.

Предполагам всички знаем, че след Руско-Турската война от 1878 г. България се освобождава от Османската империя. Тук е нужно едно уточнение. България се обособява, като отделна държава, с княз, народно събрание, правителство и собствена войска, но нейната територия включва само земите между Стара планина и Дунав и областта около София. Земите на юг от Стара планина, се обособяват в автономна област наречена Източна Румелия, която остава част от Османската империя. Областта се управлява от правителство и има губернатор, който се назначава от султана. Няма собствена войска, но има милиция за поддържане на вътрешния ред. Султана, има право да изпраща войска за да потушава размирици в областта.

Това, което се случва на 6 септември 1885 г. е, че хората и в Източна Румелия извършват преврат и обявяват, че се присъединяват към Княжество България. С този акт, рискуват султана да изпрати войска за да потуши това размирие в Източна Румелия.

Правителството и княза на Княжество България предприемат бързи и смели действия за да утвърдят и защитят действията на хората от южна България.

Тук е мястото да отбележим, че всички държави са били против този акт – Османската империя е разбираемо защо е против. Великобритания, Франция, Австро-Унгария имат своите съображения. Интересното е, че и Русия е против. А Сърбия обявява война и нахлува в България отправяйки се към София.

В това време цялата армия на Княжество България и Източна Румелия е на границата с Османската империя, защото се очаква че от там ще дойде най-голямата съпротива на Съединението. Руските офицери, които са обучавали и изграждали Българската армия вече са напуснали и така се оказва, че нашата войска се води от офицери с чин капитан. Българската армия, водени от тези млади офицери успява да извърши невъзможното, като за много кратко време, без почивки се прехвърля от границата с Османската империя на границата със Сърбия, отбива атаките и навлиза в територията на Сърбия. Победите на Българската армия са толкова категорични, че единственото което я дели от влизането в Белград е заплахата на Австро-Унгария, че ако го стори, ще се срещне с Австро-Унгарски войски.

Та, казано накратко, двете части на България се съединяват (обединяват) заставяйки смело срещу целия свят за да защитят националния Български интерес. Ако нашите пра-дядовци са могли да го направят, значи можем и ние да отстояваме нашия интерес днес. Лозунгът, изписан на нашето народно събрание и на нашия герб “Съединението прави силата” не са просто думи, а истина, която работи за семейството ми, града ми, работното ми място, училище, страната ми. Навсякъде и за всичко “Съединението прави силата”!

Ето няколко връзки с повече информация:

Wikipedia – Съединение на България

Регионален Исторически Музей Пловдив – Съединение на България

Д. Ризовъ – Съединението на двѣтѣ Българии