Честит Първи Май на всички, които го празнуват. Цялото име на този празник е “Ден на труда и на международната работническа солидарност”.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир.” Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е “задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците.”
Накратко, това е празник на левите политически сили по света (комунисти, социалисти, анархисти). Празнува се в много страни по света, като обикновено се отбелязва с организирани протести и манифестации.
По време на комунизма/социализма в България се отбелязваше със задължитени манифестации във всички градове и села на страната ни. Беше наистина тържествен ден, отбелязван от всички.
В днешно време, празникът се отбелязва вяло от ограничен кръг хора, привъженици на БСП. В по-голямата си част са възрастни, носталгично настроени по своята младост. Празникът е загубил значимоста си за нашето общество. Хората вече не се интересуват от леви, социалистически и комунистически лозунги и идеи, а още по-малко от анархизъм. Затова е необяснимо, защо все още е официален, не работен ден в капиталистическата ни родина.
Много ми харесва