Преди години датата на обявяване независимостта на България не се празнуваше. Когато официално започна да се празнува преди около 10-15 години, бях доста учуден, защото за мен България е свободна от 3 март 1878. Не си давах сметката, че процесът на постигане истинска независимост е струвал доста усилия на нашите деди и е отнел 30 години. Днес се поразрових малко из мрежата за да науча повече за тази част от нашата история.
До 22 септември 1908 г. член 1 от Търновската конституция гласи:
България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана…
Това кратко изречение освен морален оказва силен политически и финансов ефект върху живота на страната. В международен план България не може официално да работи за освобождаване на Тракия и Македония. Мирните споразумения от 1878 г. задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Освен това, като васално княжество България плаща данък на Османската империя. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 година в тържествена обстановка в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:
- Руско-турски протокол – Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
- Българо-турски протокол – Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
- Руско-български протокол – България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
Мястото за прочитане на царския манифест с който се прокламира независимост не е случайно. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година, като се предполага, че именно в църквата “Свети Четиридесет мъченици” и тогава е прогласено възстановяването на независимостта на България. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели до подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.
Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
[Фердинанд]
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]
Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев]
Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]
Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
Художественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф.Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
Още информация относно събитията довели до обявяване на независимост
http://podtepeto.com/besedka-za-grada/evropa-posresha-proglasyavaneto-na-nezavisimostta-s-prizivi-da-se-nakazhat-drzkite-blgari/