Пещера Проходна

Пещера “Проходна” е уникална с това, че отворите на свода са два броя и са с формата на очи. Създават впечатлението, все едно някой отгоре те гледа. Затова другото име на пещарата е “Божиите очи”.

Виждам света, такъв какъвто съм аз

Човек възприема света според това което е в душата му. Скоро попаднах на притча, която илюстрира този принцип:

На пътя имаше мъртъв ствол на дърво.
През нощта наблизо се промъкна крадец, но се изплаши – той оприличи в тъмното ствола на полицай, който го чака.
Мина от там влюбен млад мъж, чието сърцето заби от радост – от далече той взе дървото за своята любима.
Детето, уплашено от страшните приказки виждайки дървото се развика, помисли си, че е призрак.
Но във всички случаи дървото бе само дърво.

Ние виждаме света такъв, каквито сме ние.

Този, който знае

Днес ми попадна този цитат. Някой казват, че е “Персийска мъдрост”, други че е на Ридиард Киплинг – който и да е източника, на мен ми харесва с това, че за да го схванеш, се иска малко мислене 😉

Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак –
ИЗБЯГВАЙ ГО.

Който не знае,
и знае, че не знае,
е ученик (може да бъде научен) –
НАУЧИ ГО.

Който знае,
и не знае, че знае,
спи –
СЪБУДИ ГО.

Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец –
СЛЕДВАЙ ГО (УЧИ СЕ ОТ НЕГО)!

Взеха ме за туземец, ще ме дават по телевизията!

Миналата неделя реших да се разходя до Белинташ. Бях ходил преди няколко години, и си спомних красивите гледки, природата, чистия въздух. Някъде към 15:00 тръгнах от дома ми и към 16:30 вече бях там. Тръгнах по пътеката нагоре към скалата. По едно време, на една от скалите преди самия Белинташ, гледам група от хора. Суетят се, мярна ми се камера, един пълен мъж с достолепна брада, няколко други, които обикаляха наоколо. Накратко, от далече им личи, че не са обикновенни туристи, а са кинаджии. Викам си “Ха, какво ли ще снимат?” Не че няма какво да се снима, но ми стана интересно.

Продължих си по план, застанах на ръба на скалата, подпрях се на пръчката, която носех и се загледах в далечината – нали заради това бях дошъл, да си напълня душата с планина. Няма и 20 секунди, единия от кинаджиите идва при мен и ми казва:
– Извинявайте, Вие къде отивате?
– Нагоре към скалите – отговарям
– Снимаме филм и много ни хареса вашата пръчка. Може ли да ни я дадете за десетина минути и ще ви я върнем?
– Разбира се – викам – заповядайте

Човекът се зарадва, грабна пръчката и тръгна. Отиде при достолепния мъж с брадата и започна да обяснява на другите нещо за “кредит за човека с пръчката”. Викам си “Бре, чак пък толкова за една пръчка? Пръчки колкото щеш в планината. Тази я бях взел от паркинга – някой преди мен я беше ползвал, подпрял я там като си тръгвал, и аз я взех да я ползвам по пътя. Но чак пък кредит в надписите на филма за това, че съм дал една пръчка…” И докато тази учуда ми минава през главата, хоп – камерата се обръща към мен. Ама от ония камери, големите, кинаджийските. Какво да правя, усмихнах се, помахах с ръка на стъкленото око на камерата.

В това време едно момче мина край мен и го попитах какво снимат.
– Филм за телевизията – ми отговори
– За коя телевизия? Те са много.
– Не знаем още. Която вземе филма.
– А за какво се разказва във филма? – стана ми интересно. Все пак, може да се появя в кредитите на истински филм, па макар и като “Човекът с пръчката”, но ме снимаха с истинска кинаджийска камера.
– Един лечител казва се @*&^*&#@ – така ми прозвуча името
– Чужденец?
– Да, французин

И тук някой нещо извика, младежът каза, че трябвало да превежда и хукна.

Та така. Взеха ме за туземец и ще ме дават по телевизията. Не знам по коя, но ако чуете за “Човекът с пръчката” – това съм аз 🙂

ПП: Сега като описвам случката – нищо особенно. Но усещането от отношението към мен беше… Чувствах се точно като “туземец” в техните очи. Между другото “туземец” означава “местен жител”.

А като награда, че изчетохте този мой разказ, ето малко снимки от мястото.