Българската азубка

Bulgarian alphabet

Днес попаднах на едно интересно интервю. Идеите изложени в него отдавна попадат в моето полезрение с подходящи доказателства. Сега обаче са синтезирани кратко точно и ясно.

Заслужава си всяка секунда. Ето няколко важни момента:

1. От днес ще наричам нашата азбука “Българска”, а не “кирилица” – така е правилно.

2. От 4 (четири) световни цивилизации, които са постигнали планетарно, глобално покритие, единствено българската го постига по мирен път, без да пролее и капка кръв.

3. И ми хареса твърдението “Русия е най-голямата българска държава”

А това е видеото със самото интервю. Приятно и ползотворно гледане!

Вело-срещи

Вчера отидох до вело-магазина за профилактика на велосипеда. Докато чаках се срещнах с двама души:

Отецът

Дойде един човек с момче и с очукан велосипед за ремонт. Между другото спомена, че велосипеда идва чак от Свищов. Подхванах разговор за велсипеда от Свищов и научих следното:

“Преместих се тук (в Пловдив), заради него (момчето), защото е глух и ням, а тук има специализирано училище. Не е съвсем глух. От скоро започна по малко да говори. Вече ми казва “татко”, а до скоро ми викаше “мама”. На него купих нов велосипед от тук (посочи към марковите велосипеди наоколо), а този (вехтия) е моя.”

Човекът имаше халка на ръката си – очевидно бе женен. Момчето беше на видима възраст около 8-9 години и изглежда не беше билогически син на мъжа, мисля, че дори не бяха кръвни роднини. Усещането беше, че човекът беше взел момчето да се грижи за него като за син. В края на разговора, стана ясно, че е учил богословие и е свещенник в Православната църква. Намаше как да разбера, че е свещенник по външния му вид – обикновен панталон, вехта тениска, къса сива коса, късо подстригана брада.

Оставиха велосипеда за ремонт и тръгнаха. А аз ги гледах как се отдалечават, с тиха надежда да останат още малко и да си поговорим. Бях изумен и останах безмълвен.

Извода: Другия път, когато говорим за лошите неща в Православната църква, сещайте се и за този човек, чието име така и не разбрах.

 

Чужденецът

По едно време дойде един човек със стар велосипед с липсваща седалка. Докато чакаше да обслужат другите клиенти го заговорих: “Липсва Ви седалката” и се усмихнах 🙂 – странна забележка, предвид, че човекът знаеше за липсващата седлака. Той тихо отвърна нещо и стана ясно, че не говори български.
– Do you speak English?
– Yes.
И започнахме разговора: Човекът е от Белгия. Работи в заводите на Сокотаб край Пловдив. Живее тук от две години с жена си и детето. Детето все още не ходи на училище, но догодина ще го запишат да учи тук. “Не съм научил още български. Много е труден. Детето ще го научи лесно.”
– Колко време ще останете тук?
– Не знам, докато работата го изисква – беше краткия отговор
Велосипедът беше пристигнал от Белгия, някаква марка известна само на специалистите, защото някакъв човек минавайки край нас, като видя велосипеда, въпреки окаяния му вид попита “За колко го продаваш?”

Чужденецът беше купил от магазина велосипеди за жената и детето. Беше много доволен от обслужването и на няколко пъти каза “Тук са много добри”.

През целия разговор не спираше да повтаря “Много е хубаво тук, градът е чудесен, много е хубав.”

bicycle-city-photo-800x500

Замръзналото кралство

Замръзналото кралство

Отдвана не бях се наслаждавал така на анимационна приказка, както вчера на филма “Замръзналото кралство” на Дисни. Невероятен филм! Музика, песни, танцуващи анимационни герои, закачки и хумор. Това от страна на естетика и удоволствие за сетивата.

Frozen rideИсторията разказана във филма е много богата на поучения. Има любов, смелост, загриженост, измама не от там от където очакваш. Но най-невероятното е изводът за силата на любовта. И сигурно си мислите за любовта с която мъж обича жена или жена обича мъж? Не. Става въпрос за истинската любов, която казва “Пренебрегвам моя интерес, за да си добре ти.” Ако научим децата си да практикуват тази любов, а ние се постараем да я прилагаме, чудеста ще са всеки ден около нас, както във филма тази любов победи смъртта.

Горещо препоръчвам филма и за малки и за големи. Няма възраст да се насладиш на невероятно качествен и професионално направен филм с дълбоко морално поучение.

А тук можете да видите песента от филма, която се превърна в световен хит, изпята на 25 (двадесет и пет) езика. Откъсът на български език започва от 3:07

А ако искате да видите, кой пее на съответния език, вижте този клип.

Happy birthday to me

Вчера имах рожден ден. Благодаря на всички за поздравленията и подаръците!

Най-ценно за мен бе, че цял ден бях със сина ми на една компютърджийска конференция – WordCamp Sofia 2013 – и си прекарахме много добре, като колеги, приятели, и баща и син. Вечерта като се прибрах, получих от дъщеря ми това
P1060807

А съпругата ми още от миналата седмица планира днес да излезем сред природата – нещо което ми носи изключителна радост.

Ковачевица

Тази година най-после успяхме да отидем до село Ковачевица. Сгушено в гънките на Родопите то ни изненада със спокойствието, красотата и уникалния си дух. За мен селото има и малко по-специфично значение – баща ми е роден там. Слушал съм много истории за селото, но до сега в съзнателния ми живот не бях ходил там. Последно съм бил като дете и почти нямам спомен.

Този път случих – засякохме се за един ден там с баща ми и той ни разведе из селото. Разказа и показа къщи и истории които нямаше как да науча по друг начин. Срещнахме се с роднини и се оказва, че родът ни има разклонения навсякъде из страната.

Роднинското усещане е съвсем различно когато си на село. В града връзките много лесно се губят. Срещаме хора из селото, и само като чуят от коя фамилия съм и кой е баща ми, веднага ми разказват за баба, леля, чичо, братовчеди. Невероятно е!

Ето няколко факта от историите, които ми разказа баща ми:

  • Църквата е вкопана в земята, защото турците не давали да се показва над оградата.
  • Фурните, в които печат хляб, висят от външната страна на къщата (над улицата).
  • Отвореното пространство между стаите, прилича на тераса, се нарича “потон”.
  • Тоалетните са били в къщите (не на двора) още от турско време – имали са канализация. Изхода от тоалетните се е спускал по тръби изработени от дъски.
  • Въпреки че е в планината, климата е мек и зимата не се задържа сняг дълго време.

Къщите на пра-баба и пра-дядо ЧекановиВ тези двете къщи са родени и живели – от ляво пра-баба ми, от дясно пра-дядо ми. По някое време са се взели и се оженили 🙂

Чекановата къщаТова е “Чекановата къща”. През 70-те години на 20-ти век започват масово да купуват къщи външни хора. Всеки нарича къщата на неговото си име. Само купувачите на тази къща запазват оригиналното име “Чекановата къща”. Хората имат нещо общо с кино средите в България и когато трябва да измислят имена на герои за сериала “Столичани в повече”, взимат едната от фамилиите да е “Чеканови”. Но, една много важно поправка – променят ударението. Правилното ударение е “чЕканов”.

Родната къща на баща миА това е къщата в която е израснал баща ми. Историята край нея е следната: Дядо ми (бащата на баща ми) бил шивач, шиел дрехи по френската мода. Живеели в центъра на селото, до църквата. Един ден през 1947-48 дошли и казали “Взимаме къщата” и построили читалището. А семейството на дядо ми останало на улицата. Дядо ми и неговия брат започнали да строят нови къщи в края на селото. Докато ги строели дядо ми се разболял и починал.

Бил съм на много места в страната, където има запазени къщи-музеи, или дори цели квартали и села. Но в Ковачевица едно нещо прави впечаление – къщите са солидни, каменни и много от тях са огромни. Много огромни. Веднага възниква въпроса: “Тия хора трябва да са били много богати за да имат такива къщи”. Но все пак странното е, че цялото село е с такива огромни къщи. Попитахме леля Върбинка, как така къщите са толкова големи. Отговорът беше поразителен:

Ами, помагаме си. Някой като реши да строи къща – цялото село се събира да помага. След това друг решава да строи къща – пак цялото село се събира да помага.

Та това е то чудото на село Ковачевица – всички си помагат 🙂

А тук има малко снимки от Ковачевица.