Взеха ме за туземец, ще ме дават по телевизията!

Миналата неделя реших да се разходя до Белинташ. Бях ходил преди няколко години, и си спомних красивите гледки, природата, чистия въздух. Някъде към 15:00 тръгнах от дома ми и към 16:30 вече бях там. Тръгнах по пътеката нагоре към скалата. По едно време, на една от скалите преди самия Белинташ, гледам група от хора. Суетят се, мярна ми се камера, един пълен мъж с достолепна брада, няколко други, които обикаляха наоколо. Накратко, от далече им личи, че не са обикновенни туристи, а са кинаджии. Викам си “Ха, какво ли ще снимат?” Не че няма какво да се снима, но ми стана интересно.

Продължих си по план, застанах на ръба на скалата, подпрях се на пръчката, която носех и се загледах в далечината – нали заради това бях дошъл, да си напълня душата с планина. Няма и 20 секунди, единия от кинаджиите идва при мен и ми казва:
– Извинявайте, Вие къде отивате?
– Нагоре към скалите – отговарям
– Снимаме филм и много ни хареса вашата пръчка. Може ли да ни я дадете за десетина минути и ще ви я върнем?
– Разбира се – викам – заповядайте

Човекът се зарадва, грабна пръчката и тръгна. Отиде при достолепния мъж с брадата и започна да обяснява на другите нещо за “кредит за човека с пръчката”. Викам си “Бре, чак пък толкова за една пръчка? Пръчки колкото щеш в планината. Тази я бях взел от паркинга – някой преди мен я беше ползвал, подпрял я там като си тръгвал, и аз я взех да я ползвам по пътя. Но чак пък кредит в надписите на филма за това, че съм дал една пръчка…” И докато тази учуда ми минава през главата, хоп – камерата се обръща към мен. Ама от ония камери, големите, кинаджийските. Какво да правя, усмихнах се, помахах с ръка на стъкленото око на камерата.

В това време едно момче мина край мен и го попитах какво снимат.
– Филм за телевизията – ми отговори
– За коя телевизия? Те са много.
– Не знаем още. Която вземе филма.
– А за какво се разказва във филма? – стана ми интересно. Все пак, може да се появя в кредитите на истински филм, па макар и като “Човекът с пръчката”, но ме снимаха с истинска кинаджийска камера.
– Един лечител казва се @*&^*&#@ – така ми прозвуча името
– Чужденец?
– Да, французин

И тук някой нещо извика, младежът каза, че трябвало да превежда и хукна.

Та така. Взеха ме за туземец и ще ме дават по телевизията. Не знам по коя, но ако чуете за “Човекът с пръчката” – това съм аз 🙂

ПП: Сега като описвам случката – нищо особенно. Но усещането от отношението към мен беше… Чувствах се точно като “туземец” в техните очи. Между другото “туземец” означава “местен жител”.

А като награда, че изчетохте този мой разказ, ето малко снимки от мястото.

Велика Британия

Great Britain

Преди три седмици бях в Лондон. За първи път посещавам Великобритания и Лондон и ми беше доста интересно. За краткото време и в натоварения ми график успях да разгледам това-онова и да събера малко впечатления.

Там се чувствах почти като у дома защото разбирах всичко което говорят, а и те ме разбираха. Пускаш телевизора – разбираш, вървиш по улиците – разбираш. По едно време се чудех, защо се чувствам толкова добре там и с изненада установих “Ооо, всички, ама всички от малък до голям говорят английски 🙂 и аз ги разбирам!”. Разбира се, че ще говорят английски, нали от там е тръгнало разпространението на този език. Та, колко било важно да разбираш езика. В Италия, Гърция и Турция говорят основно собствения си език. Там да се разбереш с някой без да им знаеш езика си е постижение. В Германия говорят английски, но понеже не им е роден, не навсякъде го говорят, а и надписите им са все на немски. Затова е хубаво човек да знае езици. И колкото повече езици владее, толкова по-добре.

Общо взето хората са любезни. С изключение на първия таксиметров шофьор, който не искаше да ми даде касова бележка и ми се скара, че много бавно излизам от таксито !?!? и една барманка в един от техните пъб-ове, която нещо не беше в настроение, но след няколко вежливи мои думи се успокои 🙂 Накратко: хора като хора.

Основно се движехме в центъра на града. Там навалицата е неописуема. Особенно около 18:00 по т.нар. им главна улица Оксфорд Стрийт просто не можеш да вървиш. Постоянно се блъскаш в някой. Накрая се научихме и определяхме маршрута си на движение така, че да не минем през този район.

Казват, че Лондон е напълно различен град от другите във Великобритания. Предполагам е така. Навсякъде си личи, че градът е огромен (над 8 милиона), мулти-културен (зърнахме един китайски квартал в центъра) и най-важното – имперски град, столица на империя.

Влязохме да надзърнем в Британския Музей (British Museum). Чувал бях, но като го видях бях изумен. Огромен, много огромен. Невероятни съкровища от всички краища на света. Мъкнато, влачено, крадено, контрабандирано, купувано – всичко от всякъде от целия свят. Няма кътче на света, което да не са преровили. Изложени са керамика, книги, статуи, съдове, принадлежности, облекла от всеки народ и от всяка култура от всякъде. За каквото се сетиш – там го има. Дори има мумии от Египет. Ужасна гледка са. На кой му е дошло на ума да изрови погребани тела и да ги изложи на показ?

 

С това броят на посетените от мен страни стана 9 (4%). Подробности има тук http://stefanch.com/2011/04/visited-countries/

А, и да не забравя – никъде не се пуши. Който иска, излиза пред пъба на улицата, студено не студено – пуши навън. И никой не протестира.

Ето малко снимки.

Имена на градове

Стара крепост

Карта на градоветеДнес докато си похапвах солети и се опитвах да се охладя в следобедната жега, се замислих, че повечето имена на градове в България имат поне една двоийка съгласни една до друга: Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Силистра, Плевен, Добрич, Враца, Монтана, Плевен, Ямбол, Елхово, Сливен, Смолян, Кърджали, Пазарджик, Благоевград (Горна Джумая), Хасково, Кюстендил, Перник, Габрово, Търговище, Свищов, Разград. Можем да добавим и други градове, които в момента са извън пределите на родината ни, но несъмнено носят бълграски белези: Охрид, Скопие, Струмица, Белград, Гюмюрджина, Одрин..

Тези, които нямат такива двойки съгласни са изключения: Видин, София – но ако вземем оригиналините български имена Бдин и Средец, пак имаме 🙂

Странно, нали? Винаги съм смятал, че езикът ни е звучен (и все още го мисля), но не съм предполагал колко много съгласни нареждаме една до друга…

Посетени страни

Visited Countries - featured

Тези дни попаднах на един сайт, който изготвя карта на света с посетените страни. Та реших и аз да си направя такава.

До сега съм посетил следните (по ред на първо посещение):

  1. България – тук съм роден и съм за постоянно, и затова също се брои 🙂
  2. Румъния – бях там като дете, може би ще е добре пак да я посетя за да си опресня спомените
  3. Италия
  4. Ватикана – много е малка като територия, мощна на влияние и е независима, отделна държава
  5. САЩ
  6. Гърция
  7. Турция
  8. Германия
  9. Великобританиядобавена на 10 декември 2012
  10. Ирландия – добавена на 5 ноември 2014
  11. Македония – добавена на 25 юли 2016
  12. Австрия – добавена на 27 май 2017
  13. Чехия – добавена на 27 май 2017
  14. Сърбия – добавена на 21 април 2017

А ето така изглежда картата на света, покорен до момента 😉

Общо посетени 13 страни (6.02%)
Общо посетени 13 страни (6.02%)

Тук можете да направите своя карта

 

Есен

Есента е един от четирите ми любими сезона 🙂

Точно по това време на годината, природата е облечена в невероятни багри – червено, жълто, оранжево, зелено, лилаво. Този уикенд бях в планината и можах да се насладя на цялата прелест на гората във всичките й цветове. За съжаление на снимките не всичко се вижда в цялата му прелест, но ето някои от тях:

На едно място спряхме да хапнем. Изненадата беше пълна, като видяхме с какъв мерак някой е подготвил това място за почивка. Направил поточе с водопад, направил чешми, сложил пейки, оставил кърпа (!?), да кърпа за бърсане на ръце, която беше чиста, имаше дори стъклени пепелници, барбекю. От другата страна на пътя имаше тоалетна (която не посетих, но предполагам че е в добро състояние както всичко друго). И най-странното е че всичко това беше оставено край пътя неохраняемо.

Кът за почивка подготвен с много старание и майсторство.
Кът за почивка подготвен с много старание и майсторство.

Някой е похарчил пари (предполагам хиляди левове), време, желание. Постарал се е да го направи хубаво и приятно място за почивка. Други като нас се наслаждават. И не се е намерил никой който да го унищожи и ограби. Какво по-хубаво от това 🙂

Забележителното в случая е, че държавата “майка” няма нищо общо. Направено от доброволци, за напълно непознати хора.

На снимката се вижда само една малка част от целия комплекс.