Взеха ме за туземец, ще ме дават по телевизията!

Миналата неделя реших да се разходя до Белинташ. Бях ходил преди няколко години, и си спомних красивите гледки, природата, чистия въздух. Някъде към 15:00 тръгнах от дома ми и към 16:30 вече бях там. Тръгнах по пътеката нагоре към скалата. По едно време, на една от скалите преди самия Белинташ, гледам група от хора. Суетят се, мярна ми се камера, един пълен мъж с достолепна брада, няколко други, които обикаляха наоколо. Накратко, от далече им личи, че не са обикновенни туристи, а са кинаджии. Викам си “Ха, какво ли ще снимат?” Не че няма какво да се снима, но ми стана интересно.

Продължих си по план, застанах на ръба на скалата, подпрях се на пръчката, която носех и се загледах в далечината – нали заради това бях дошъл, да си напълня душата с планина. Няма и 20 секунди, единия от кинаджиите идва при мен и ми казва:
– Извинявайте, Вие къде отивате?
– Нагоре към скалите – отговарям
– Снимаме филм и много ни хареса вашата пръчка. Може ли да ни я дадете за десетина минути и ще ви я върнем?
– Разбира се – викам – заповядайте

Човекът се зарадва, грабна пръчката и тръгна. Отиде при достолепния мъж с брадата и започна да обяснява на другите нещо за “кредит за човека с пръчката”. Викам си “Бре, чак пък толкова за една пръчка? Пръчки колкото щеш в планината. Тази я бях взел от паркинга – някой преди мен я беше ползвал, подпрял я там като си тръгвал, и аз я взех да я ползвам по пътя. Но чак пък кредит в надписите на филма за това, че съм дал една пръчка…” И докато тази учуда ми минава през главата, хоп – камерата се обръща към мен. Ама от ония камери, големите, кинаджийските. Какво да правя, усмихнах се, помахах с ръка на стъкленото око на камерата.

В това време едно момче мина край мен и го попитах какво снимат.
– Филм за телевизията – ми отговори
– За коя телевизия? Те са много.
– Не знаем още. Която вземе филма.
– А за какво се разказва във филма? – стана ми интересно. Все пак, може да се появя в кредитите на истински филм, па макар и като “Човекът с пръчката”, но ме снимаха с истинска кинаджийска камера.
– Един лечител казва се @*&^*&#@ – така ми прозвуча името
– Чужденец?
– Да, французин

И тук някой нещо извика, младежът каза, че трябвало да превежда и хукна.

Та така. Взеха ме за туземец и ще ме дават по телевизията. Не знам по коя, но ако чуете за “Човекът с пръчката” – това съм аз 🙂

ПП: Сега като описвам случката – нищо особенно. Но усещането от отношението към мен беше… Чувствах се точно като “туземец” в техните очи. Между другото “туземец” означава “местен жител”.

А като награда, че изчетохте този мой разказ, ето малко снимки от мястото.

Какво е успех?

Stefan Chekanov at TEDx

Какво е успех? Отговорът на този въпрос ни вълнува от хилядолетия, и вероятно никога няма да получим еднозначен отговор.

На 23-ти април в Пловдив се проведе TEDx – конференция, фокусирана върху споделянето на идеи, които си заслужават. Имах честта да бъда поканен и да споделя моето виждане за успеха. Разказах накратко моята история за пътя по който преминахме с брат ми до момента, трудностите и победите. Накрая се оказа, че сме преживели успех по различни и необичайни начини.

Цялата презентация можете да видите тук



What is success?

Stefan Chekanov at TEDx

What is success? The answer of this question excites us for milleniums, and we’ll probably never get a clear answer.

On April 23 there was a TEDx conference in Plovdiv. It’s focus is on ideas that worth spreading. It’s an honor for me that I was invited to share my view about the success. I told my story for the path we had with my brother until now, the struggles and the wins. Finally it came out that we experienced the success in different and unusual ways.

Here is the talk (in Bulgarian language)



Толерантност на Великден

В християнството има два основни празника – Рожденният ден на Исус Христос и Възкресението на Исус Христос. Това са двете ключови събития около, които се крепи вярата ни.

Като дойде някой от тези празници, хората се подготвят да празнуват, започват да мислят и плануват добри дела, стремят се да станат по-добри, да пречистят душите си.

А някои от така наречените “атеисти” започват да се подиграват. Пускат разни присмехулни коментари, статуси и картинки. Публикуват всевъзможни статии да охулят вярата на хората.

10 златни правила на толерантността
10 златни правила на толерантността
Най-странното е, че като започне да се говори за “толерантност” и “търпимост”, същите тези хора са първи в редиците на защитниците на тези ценности. Крещят, викат, воюват за правата на различни групи хора.

Защо обаче самите те не могат да проявят толерантност, търпимост и разбиране към съгражданите си християни, които са различни от тях? Защо трябва да се подиграваш с това в което вярва човекът до теб? Освен това веднъж не съм ги чул и видял да се подиграват на някой мюсюлмански, индуски, или будистки празник.

Има едно философско мнение, че човек е такъв, какъвто вярва че е – богат, беден, щастлив, умен, глупав, силен или слаб. А тези хора вярват, че са произлезли от маймуните…

Христос Възкръсна! – за тези, които вярват. А за другите – както искат.

Вело-срещи

Вчера отидох до вело-магазина за профилактика на велосипеда. Докато чаках се срещнах с двама души:

Отецът

Дойде един човек с момче и с очукан велосипед за ремонт. Между другото спомена, че велосипеда идва чак от Свищов. Подхванах разговор за велсипеда от Свищов и научих следното:

“Преместих се тук (в Пловдив), заради него (момчето), защото е глух и ням, а тук има специализирано училище. Не е съвсем глух. От скоро започна по малко да говори. Вече ми казва “татко”, а до скоро ми викаше “мама”. На него купих нов велосипед от тук (посочи към марковите велосипеди наоколо), а този (вехтия) е моя.”

Човекът имаше халка на ръката си – очевидно бе женен. Момчето беше на видима възраст около 8-9 години и изглежда не беше билогически син на мъжа, мисля, че дори не бяха кръвни роднини. Усещането беше, че човекът беше взел момчето да се грижи за него като за син. В края на разговора, стана ясно, че е учил богословие и е свещенник в Православната църква. Намаше как да разбера, че е свещенник по външния му вид – обикновен панталон, вехта тениска, къса сива коса, късо подстригана брада.

Оставиха велосипеда за ремонт и тръгнаха. А аз ги гледах как се отдалечават, с тиха надежда да останат още малко и да си поговорим. Бях изумен и останах безмълвен.

Извода: Другия път, когато говорим за лошите неща в Православната църква, сещайте се и за този човек, чието име така и не разбрах.

 

Чужденецът

По едно време дойде един човек със стар велосипед с липсваща седалка. Докато чакаше да обслужат другите клиенти го заговорих: “Липсва Ви седалката” и се усмихнах 🙂 – странна забележка, предвид, че човекът знаеше за липсващата седлака. Той тихо отвърна нещо и стана ясно, че не говори български.
– Do you speak English?
– Yes.
И започнахме разговора: Човекът е от Белгия. Работи в заводите на Сокотаб край Пловдив. Живее тук от две години с жена си и детето. Детето все още не ходи на училище, но догодина ще го запишат да учи тук. “Не съм научил още български. Много е труден. Детето ще го научи лесно.”
– Колко време ще останете тук?
– Не знам, докато работата го изисква – беше краткия отговор
Велосипедът беше пристигнал от Белгия, някаква марка известна само на специалистите, защото някакъв човек минавайки край нас, като видя велосипеда, въпреки окаяния му вид попита “За колко го продаваш?”

Чужденецът беше купил от магазина велосипеди за жената и детето. Беше много доволен от обслужването и на няколко пъти каза “Тук са много добри”.

През целия разговор не спираше да повтаря “Много е хубаво тук, градът е чудесен, много е хубав.”

bicycle-city-photo-800x500